Митове и истини за отглеждането на деца

Родителите се нуждаят от факти, а не само от съвети за отглеждането на децата си. За съжаление, не е лесно тези факти да бъдат открити в неспирно разрастващата се литература върху родителството. И в блоговете. И във форумите, в различните подкасти, в свекървите и във всеки роднина, който е гледал някога дете. Информация съвсем не липсва, напротив, но за родителите е трудно да преценят на какво да вярват.

Величието на науката е в това, че не взема страни и не държи в плен. След като веднъж разберете на кои изследвания може да се има доверие, пред вас се оформя общата картина и митовете избледняват. За да спечелят доверието ми, научните изследвания трябва да преминат моя „тест на мърморковците“.

Учените несъмнено не знаят всичко за мозъка. Но онова, което знаем, с най-голяма доза сигурност ни гарантира отглеждането на умни и щастливи деца. И има значение, независимо дали току-що сте установили, че ще имате бебе, вече имате малко дете, или пък сте изправени пред задачата да отглеждате внуците си. Има и митове, в които родителите често вярват. Ето и някои от тях:

Мит: Ако пускате Моцарт на все още нероденото си бебе, то ще има по-добри оценки по математика.

Истина: Бебето ви просто ще запомни мелодиите наред с много други неща, които чува, опитва, усеща, докато все още е в матката. Ако искате то да се справя добре по математика впоследствие, най-добре е да насочите усилията си към изграждане на неговия емоционален контрол в най-ранните му години.

Мит: Ако пускате на бебето или на малкото дете записи на езикови уроци, речникът му ще се обогати.

Истина: Някои записи всъщност могат да намалят обема на речниковия му запас. Истина е, че количеството и разнообразието от думи, които вие използвате, когато му говорите, обогатяват речника му и повишават коефициента му на интелигентност. Но думите трябва да идват от вас – истинско, живо човешко същество.

Мит: За да развият мозъка си, децата се нуждаят от уроци по френски още на тригодишна възраст, както и от стая, претъпкана с „умни“ играчки, и библиотека с образователни дискове.

Истина: Вероятно най-страхотната технология, стимулираща развитието на детския мозък, е обикновена картонена кутия, комплект пастели и два свободни часа. Най-лошата е новият ви телевизор с плосък екран.

Мит: Ако постоянно казвате на децата си, че са умни, това ще стимулира увереността им.

Истина: Всъщност те ще имат по-малко желание да работят върху проблеми, които са предизвикателство за тях. Ако искате детето ви да отиде в добър университет, хвалете го за положени усилия.

Мит: Децата сами откриват пътя към щастието си.

Истина: Най-важният индикатор, прогнозиращ степента на щастие, е това дали детето има приятели. Как се сприятеляваме и поддържаме този тип отношения? Благодарение на умението ни да участваме адекватно в невербална комуникация. Това умение се подобрява с 50 процента, когато се учим да свирим на музикален инструмент. Писането на съобщения на телефон може напълно да го разруши. Подобни изследвания постоянно се публикуват в уважавани научни списания. Но освен ако нямате абонамент за „Джърнъл ъф Експериментал Чайлд Сайколоджи“, това богатство от конкретни научни резултати може да остане незабелязано за вас. Тази книга има за цел да ви информира за нещата, които вече са известни на учените, при това, без да е необходимо да имате докторска степен, за да ги разберете.

Откъс от книгата „Правилата на бебешкия мозък“
на Джон Медина, издателство Изток-Запад