Притча за детето, прошката и цветната страна на живота

дете игри на открито навън в парка

Един ден, когато шестгодишният малчуган обикаляше около баба си за да провери какво ще му сготви за обяд, тя се сети да го попита за прощаването.

– Какво се случи с онова твое приятелче, на което трябваше да простиш?

– Простих му! Веднага, даже и подарък му направих.

– Браво чедо! Много добре си постъпил! Учи се да прощаваш, че докато си малък е по-лесно.

Децата лесно прощават и бързо забравят, но на възрастните им е трудно, а понякога и въобще не желаят да простят. Запомни, че прошката е велико нещо! Прощаването е светлина и живот, а който не прощава сее тъмнина и смърт.

– Бабо! Не ме плаши! Как така сее смърт? – попита с треперещ глас момчето.

– Не се плаши, а се учи! Представи си човешкия живот като една голяма книжка с картинки за оцветяване, която Бог ни дава когато се раждаме. Дава ни и бои с всички възможни цветове, които можем да си представим. Всеки човек сам си избира цветовете, с които да оцветява своята книжка. Ако избереш черната боя и почнеш да оцветяваш с нея цяла страница от книжката, какво ще се получи?

– Чернилка! Тъмнина! Ще изчезне цялата картинка.

– Браво! Ти си умно момче. Обърни внимание какво казват хората когато са ядосани, обидени или сърдити: ”Като видях това или като чух онова, така се ядосах, че направо ми причерня пред очите”. Почват да оцветяват с черната боя и колкото по-дълго време са в това състояние, толкова повече страници и картинки ще заличат и почернят в своята книжка. И ако никога не простят, те ще почернят цялата си книжка. Ще покрият всичките си картини с мрак и тъмнина и животът им ще изчезне. Тъмнината е смърт, но не е страшна. Един ден ще разбереш. Сега само прави добро и от нищо не се страхувай!

– Разбрах! Бабо, много си умна! Вече не ме е страх! Излизам на игра! – ведро извика момчето и целуна баба си по челото, преди да изтича навън.

– Бабо! – извика отново върналото се запъхтяно момче. – Знаеш ли, че ако ползваме само бялата боя пак ще ни изчезне цялата картинка?

– Да! Прав си, сине! Животът не може да бъде нито бял, нито черен. Ние можем да живеем нормално и истински само в един много цветен и пъстър свят.

Притчата е част от сборника със съвременни притчи „Къде се ражда любовта?” на издателство “Монт”

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK