Проговаряне и развитие на речевите умения при децата

Основното средство за общуване между хората е устната реч. При децата с нормално езиково развитие тя се появява и развива по подражание на възрастните през първите години от живота. Формирането и развитието на детската реч е обект на много проучвания.

По-долу можете да намерите показатели – норми за речево развитие при детето:

4 седмици  – издава неопределени викове и звуци.
8 седмици – издава тихи гърлени и гласни звукове.
12 седмици – гука често и продължително.
16 седмици – произнася разнообразни звукове.
20 седмици  – различава гласа и тона, с който му се говори.
24 седмици  – произнася случайни звукосъчетания
28 седмици – произнася продължителни звукосъчетания.
32 седмици търси с поглед предмет , за който го питат
36 седмици – произнася по подражание звукове и срички (звукосъчетания) .
40 седмици   – изпълнява поръчения само по словесни указания.
44 седмици произнася звукоподражания.
48 седмици – произнася първите смислени думи.

 

Говорните умения  в норма преминават през шест етапа:

Етап на ранни рефлекторни звукове ( 1-4 месеца)

Основен звук е плачът, който може да изразява различни състояния на новороденото. След месец-два бебето започва да плаче по-малко, появяват се нови звукове (вокализация, гукане).

Етап на звукови игри (3 – 15 месеца)

Между 3-4 месец бебето започва да издава звуци близки до речевите. В подреждането на произнасяните гласни и съгласни звукове може да се долови напев (височина, ритмични вариации).На този етап се появява и т. нар. детски лепет (несвързани срички). Установено е, че той е универсално явление – не е подчинен на конкретни езикови норми; присъщ е както на чуващи, така и на деца с вродена или рано придобита глухота.
Ранният лепет  постепенно се усъвършенства и придобива по-устойчив характер. Бебето подражава на напева на речта на възрастните. Появяват си и речеви подражания, съчетани и с движения – за довиждане, за повикване и т.н

Етап на първите звукове (11 – 18 месеца)

Детето се опитва да съкращава потока от издавани звукове и прави опити да произнесе своята първа дума. Обикновено няма разграничен преход от лепета към първите думи. Това са лесни за произнасяне звукосъчетания като ма (мама), та (тати) или повтарящите се срички – ма-ма, ба-ба.

Етапи на овладяване на речевите звукове (18 – 50 месеца)

Речевите звукове, които детето постепенно усвоява, се отличават от произнасяните до този момент. Широкият диапазон от звукове от предходния етап се ограничават, за да се усвоят нови. Лепетните звукове се характеризират с множество съчетания, а при усвояването на речта се произвеждат малко на брой звукосъчетания. Гласните се усвояват по-бързо  – до 18-месечна възраст, а съгласните почти до 7-та година от живота на детето.

Етапи на стабилизиране на артикулационните умения (50 – 80 месеца)

Към 5-та година около 90 % от речта на детето е разбираема. Сформирани са артикулационни умения за всички гласни звукове и много от съгласните.
Речта (говоренето) играе огромна роля в интелектуалното развитие на детето. Това започва от раждането – бебето чува гласа на майката, наблюдава и попива всяко движение.
Към 6-та година, без специално обучение детето развива реч близка до тази на възрастните, като продължава да усвоява по-сложни речеви структури.

 

На каква възраст детето започва да „приказва“?

На година и половина обичайно детето се опитва да прави прости изречения и да контактува с околните на разбираем език. Разбира се, развитието на всяко дете е индивидуално – в зависимост от средата и заниманията.

Как мама може да стимулира развитието на речта на малкото дете?

Често казвам на майките, че в стремежа си всичко да става бързо и лесно, лишават децата си от усилието да преминат пътя, за да започнат да говорят – в случая да изкажат с думи какво искат – или поне да направят опит – преди да получат каквото са искали. Майките ги изпреварват, говорят вместо децата си, децата виждат, че няма нужда да полагат усилие, за да бъдат разбрани и комуникацията остава на ниво жестове, мимики и неразбираеми звукове.

Всяко внимание се отплаща. Ако говорят бавно на детето, играят заедно игри, които детето харесва, поправят го, когато греши, и го чакат да повтори, детето неусетно започва да подражава на мама.

Кога опасенията на родителите, че детето не говори, са основателни?

Когато детето е на повече от две години и все още не може да казва думи, да ги свързва в изречения и да комуникира с непознати, така че да го разбират.

Кога родителите трябва да потърсят логопед и кои са тревожните сигнали, на които те трябва да обърнат внимание?

Има много ранни индикации, на които човек е добре да обърне внимание. Като започнем с раждането – как е преминало, грубата моторика  – сядане, пълзене и прохождане, лепет (гукане), кога се появяват първите срички, стига ли се до малки думи, опити за комуникация, зрителен контакт очи в очи. Всички тези неща е добре да се наблюдават и ако има нещо притеснително, да се направи консултация и да се започне работа, колкото е възможно по-рано, за да може детето да успее да компенсира пропуснатото.

Нужни ли са профилактични прегледи при логопед и на каква възраст?

Би било чудесно родителите да се консултират винаги, когато имат каквито и да е притеснения, за да може своевременно да получат насоки как да се занимават с детето, на какво да обърнат внимание и ако е необходимо – веднага да се започне работа, за да не се губи ценно време ( времето преди училище е точно такова). В доста случаи родителите изчакват да мине е 4-тата година и едва тогава признават пред себе си, че проблема не отшумява , а напротив – задълбочава се.

Ако детето е на 3 години и все още не говори  е добре  да започне работа, за да може до предучилищна възраст да компенсира пропуснатото.

Кои са най-честите проблеми в усвояването на правилната реч – звуците, които най-често затрудняват децата и тогава какво следва? Много майки се притесняват, че детето им не изговаря правилно „Р“ – до каква възраст всъщност е прието да има проблеми с този звук? Кога се формира правилното изговаряне на звуците?

Нарушенията на звукопроизношението са най-често срещани  –  -С, З, Ц; Ш, Ж, Ч, Р,Л.  Върху нарушените С, З, Ц; Ш, Ж, Ч е добре да се започне работа след  4-тата година. За  Р и Л може да се изчака до 5-6 годишна възраст. Всички звукове е добре да бъдат изчистени преди училищна възраст. Нарушението в говора се отразява върху писането на децата. Разбира се би могло да се работи върху тези нарушения и в по-късна възраст, но тогава промяната на вече създадените говорни навици е по-трудна и бавна и се отразява на самочувствието на детето.

Заекването – кои са причините, лечимо ли е и какво трябва да знаят родителите при този проблем, за да не се окаже, че са закъснели за помощ?

Заекването е нарушение на плавността и ритъма на дишане. Нарушението се появява между 3-4 годишна възраст понякога в следствие на преживян стрес, понякога поради невъзможността мисълта да се вербализира също толкова бързо, колкото преминава, в други случаи,  защото  детето иска да се състезава с бързината на говорене на по-големите. Това нарушение може да бъде овладяно, ако своевременно му се обърне внимание.  Детето се научава да контролира дишането и заекването отшумява. Колкото повече се изчаква, заекването се превръща в навик, с който детето не може да се справи само  и с времето става все по-трудно преодоляването му.

Автор: Адриана Василева, Магистър-логопед, специалист „Комуникативни нарушения на развитието“

 

Вижте още:

Ако детето не проговаря

Игри, стимулиращи проговарянето при децата

Кога проговаря детето и как да стимулираме говорните му умения

Езиково-говорно развитие при деца от 1 до 2 години