Семейните скандали и влиянието им върху децата

Представете си следния сценарий: двама възрастни стоят в кухнята, гласовете им се чуват все по-силно. Спорят за нещо – може би за битовизми като сметките и плановете за уикенда, а може и за далеч по-сериозни неща. В един момент един от тях рязко вдига ръка в знак на раздразнение, другият започва да крещи още по-силно. Стига се до реплики от типа „Писна ми от теб!“, „За нищо не ставаш“ и „По-добре да се разделим“. Всичко изглежда като обикновен битов спор. Но в ъгъла на хола има едно дете, което чува всичко това.

Това дете може да не разбира напълно съдържанието на конфликта, но усеща всичко. Тонът, емоциите, напрежението във въздуха – всяка частица от семейната динамика се запечатва в неговото съзнание и тяло, оставяйки невидими, но дълбоки следи. В някои случаи то започва да се пита дали не е причината за спора и как може да поправи това.

Силата на семейната атмосфера

Семейството е първата среда, която детето опознава, неговото първо „училище“ за междуличностни отношения. Хармоничната и подкрепяща семейна среда изгражда увереност, стабилност и усещане за сигурност. Обратно, когато атмосферата е наситена с напрежение, караници и хладни отношения, това неизбежно се отпечатва върху психиката и физическото здраве на детето.

Дори когато родителите мислят, че „детето не забелязва“ или „то е малко, не разбира и няма да помни“, изследванията показват, че мозъкът на децата реагира на стресовите ситуации още от най-ранна възраст. Психолози като д-р Гордън Харолд от Университета в Кеймбридж установяват, че дори бебета, които още не говорят, могат да усещат семейното напрежение и реагират с повишени нива на стресовия хормон кортизол.

Но как точно се проявява този стрес?

Психологически ефекти – скритите рани

1. Повишена тревожност и несигурност
   Когато детето расте в среда, където родителите често влизат в конфликти, то започва да се чувства уязвимо и несигурно. Малките деца може да се страхуват от раздяла между родителите или дори да мислят, че те самите са виновни за проблемите.

2. Ниска самооценка и вина
   Ако конфликтите са чести, детето може да започне да вярва, че е част от проблема. „Ако не бях направил беля днес, мама и татко нямаше да се карат“ – подобни мисли могат да останат с години, дори в зряла възраст.

3. Агресивно или оттеглено поведение
   Някои деца реагират на напрежението с избухливост, гняв или конфликти с връстниците си. Други се затварят в себе си, стават свръхпослушни, но дълбоко в себе си таят тревожност и чувство на безпомощност.

Изследване, публикувано в Journal of Family Psychology, установява, че децата, израснали в конфликтни семейства, по-често изпитват затруднения в социалните си взаимоотношения като възрастни, защото не са видели добри примери за здравословна комуникация.

Физически последици: когато емоциите оставят следи в тялото

Може да звучи изненадващо, но психическият стрес, породен от родителски конфликти, има директно отражение върху физическото здраве на децата. Например:

• Разстроен сън – Децата, които живеят в напрегната семейна обстановка, често страдат от кошмари, трудно заспиват или се будят с тревожност.
• Главоболие и стомашни болки – Хроничният стрес може да се прояви чрез соматични симптоми, дори когато няма реално медицинско състояние.
• Слаб имунитет – Дългосрочният стрес потиска имунната система, правейки децата по-податливи на настинки и инфекции.
• Астма и алергии – проблемите с грешните реакции на имунната система, каквито са алергичните реакции и астматичните пристъпи, също се усилват при стрес и влошено емоционалното състояние.

Проучване от Университета в Орегон установява, че децата, които са свидетели на интензивни семейни конфликти, имат по-високи нива на възпалителни маркери в тялото, което ги предразполага към здравословни проблеми като възрастни.

Когато конфликтът се превърне в модел

Децата не просто преживяват семейните конфликти – те ги попиват и често ги повтарят по-късно в живота. Ако едно дете расте в среда, където родителите си крещят, манипулират се или се игнорират, вероятността то да приеме същото поведение в собствените си взаимоотношения като възрастен е висока.

Какво могат да направят родителите?

➡ Не спорете пред децата – Те не трябва да бъдат свидетели на викове и обиди. Ако конфликтът е неизбежен, покажете им, че може да бъде решен с уважителен тон и компромис.

➡ Обяснете им, че не са виновни – Ако детето се е почувствало разстроено от ваш конфликт, уверете го, че проблемът не е свързан с него.

➡ Научете ги на емоционална интелигентност – Говорете за емоциите, помогнете им да разберат, че чувствата са нормални, но начинът, по който ги изразяваме, има значение.

➡ Работете върху себе си – Ако усещате, че конфликтите в дома ви са извън контрол, потърсете професионална помощ. Семейната терапия или индивидуалните консултации могат да помогнат на родителите да изградят по-здравословни модели на общуване.

➡ „Да останем заедно заради децата“ не трябва да е на всяка цена – все още много двойки остават да живеят под един покрив, само защото си мислят, че това е в полза на децата. Разбира се, че е важно да направите всичко възможно, за да работите върху връзката си. Но ако всички опции са изчерпани и единственият мотив е, че „Детето ще страда“, кавгите в негово присъствие правят страданието му далеч по-голямо.

За да имате спокойни и щастливи деца, бъдете спокойни и щастливи и самите вие

Децата не очакват от родителите си да бъдат перфектни. Но те имат нужда от стабилност, обич и усещане за сигурност. Един от най-големите подаръци, които можете да дадете на детето си, е това да сте щастливи самите вие, за да е щастливо и то. То има нужда от дом, в който да се чувства спокойно и обичано и в който думите лекуват, а не нараняват.

И ако някога се чудите дали детето ви забелязва напрежението у дома, просто погледнете в очите му. Защото дори когато не говори, неговото интуитивност му казва всичко.

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg