Сензорно развитие на бебето

Как се сравняват сетивата на новороденото бебе? В първите месеци след раждането бебчетата не виждат цветовете като нас и зрението им е замъглено. Те имат по-различно възприятие към фоновия шум и комуникират чрез свои собствени механизми за реакция. Ето какво трябва да знаем за сензорно и познавателно развитие на бебетата:

Зрението на бебето

Непосредствено след раждането, бебето вижда, но неясно, по-скоро формите, и на разстояние от 20-30 см (това е и разстоянието между него и лицето на този, който го храни). Привличат го овални движещи се форми, ярки цветове. Особен интерес проявява към човешки лица и особено към лицето на майката.

Слухът на бебето

Слухът е по-развит от зрението. Бебето чува още в утробата на майката, чува всички звуци от нейния организъм.
Майчиният глас е този, който се чува най-добре. Хората, които поемат грижите за детето, трябва да имат предвид, че детето изживява раздялата с майката и може да е неспокойно, когато чува непознат глас.

Вкусови характеристики на бебето

Още в първите часове бебето разпознава вкусове – сладко, кисело, солено, горчиво. От значение за формирането на вкусовете е какво е консумирала майката по време на бременността.

Обоняние при бебето

Носовата система се състои от най-малко 4 подсистеми, като се смята, че околоплодната течност, преминавайки през устната и носна кухина на бебето, дразни сетивата.

Осезание на бебето

Бебето е чувствително към докосвания – някои го успокояват, други го дразнят. Важно за хората, които се грижат за бебето, е да откликват на желанията му, като постепенно опознават неговите реакции, което все повече заздравява връзката с него.

Сигнали и методи на комуникация при детето

Поглед

Още от първите дни след раждането погледът представлява много важно средство на комуникация. Някои бебета, разбира се, гледат повече, други по-малко. Всяко бебе и малко дете обаче в даден момент има потребност да се скрие от погледа на другия. Завеските над леглото или люлката му имат роля в това отношение. Да се изолира от погледа на другия, помага на бебето да заспива спокойно.

Усмивка

Само за няколко седмици усмивката се превръща в истинско средство на общуване и на споделяне на приятните чувства и емоции.

Плач

Плачът представлява най-честото средство за общуване в началото. Чрез плача бебето не само сигнализира различните си потребности, той служи и за освобождаване на напрежението и му помага по-добре да организира състоянията си. Плачът влияе директно върху чувствата на околните и въпреки неприятните усещания той е изключително полезен.

Майката много бързо придава на плача на бебето смисъл чрез своите реакции. Тя започва да различава плача от скука от плача на бебето, когато е гладно или нещо го боли. Тя говори на своето дете, а то откликва и се включва в общуването с нея, като използва плача.

Тактилен контакт

Това е начинът, по който държим, гушкаме, докосваме и галим бебето, и начинът, по който то ни отговаря. Бебето е активно и в този вид общуване – то може да иска или да не иска подобна комуникация, може да е отпуснато или стегнато, да търси контакт или да се противопоставя, като се изпъва, когато го гушкаме. Дори много малкото бебе е способно на жестове, които са по-скоро отказ от контакт, който следва да бъде разпознат и зачетен. Например бебето, което заспива и поставя пред лицето си любимата си мека играчка, или бебето, което рита с всичка сила, докато го преобличат, се опитва да отдалечи тялото на възрастния от себе си.

Важно е да наблюдаваме промяната в тонуса и цвета на лицето на бебето, когато го гушкаме и си играем с него. Хипертонусът на тялото на бебето и зачервяването на лицето са признаци на прекалена възбуда и напрежение в тялото му. Те са сигнал да прекратим или да намалим телесния контакт, за да осигурим спокойствие на детето.

Желателно е при докосването на бебето и малкото дете да избягваме най-чувствителните зони на тялото, чието докосване води до прекомерна възбуда: зоната под брадичката, под мишниците, вътрешната страна на бедрата, долната част на корема.

Говор

Специалистите винаги съветват родителите или тези, които обгрижват децата, да говорят с бебето. Бебето не е само едно малко живо телце, а е също така и говорещо същество и неговото бъдеще зависи по определен начин от хората, които се грижат за него и от които зависи въвеждането му в света на символичното, т.е. в света на езика. В задоволяването на нуждите на бебето човекът, който се грижи за него, му дава и от своя език, и от своето присъствие.

Педиатрите споделят наблюденията си върху бебета между 3 и 6-месечна възраст, които се успокояват, ако им се говори със сравнително монотонен глас. Прекалено грубата интонация, както и прекалено нежната интонация, т.е. интонацията на гласа, изпълнена със силна емоция, ги разплаква.

Любопитен факт е, че още много малкото бебе реагира на гласа на майка си и го разпознава между другите женски гласове, които му казват едно и също. Родителят, който говори спокойно със своето бебе, изгражда у него чувство за сигурност. Гласът му успокоява бебето много често и без да се налага то да бъде гушкано и докосвано. Ежедневните грижи за детето, като хранене, преобличане, къпане, са важни моменти и възможност за общуване с бебето.

Списание РОДИТЕЛ, Roditel.bg

В статията са използвани материали от книгата „Развитие на детето от раждането до навършване на 3 години“, изготвени по задание на УНИЦЕФ България от сдружение „Дете и пространство“