Свърхгрижовните майки след трудна бременност

В съвременното напрегнато ежедневие все повече семейства изпитват трудности, когато решат да имат дете. Инвитро процедурите често са повече от една, а изживените стрес и страх от евентуална загуба на детето – повече от натоварващи. Често обаче тревогите на родителите на дете, появило се след много трудности, продължават в пълна сила да се стремят към съхраняването на живота и здравето на своя наследник. Понякога грижите им стават обсебващи и дори странни за околните.

Прекаленото обличане на детето в прохладното време, пасирането на храната му до 3-4 годишна възраст, непрекъснатото ходене след детето, докато играе, за да не падне и да се удари, избягването на ясли и детски градини, защото детето може да се стресира и т.н. са само час от нещата, с които изумяват прекалено грижовните родители.

Реално погледнато – те са прави за себе си! Тревожните ситуации преди бременността и последвалите девет месеца на страх от загубата на бебето се превръщат в повод детето да е свръхзакриляно и пазено.

Как обаче такова поведение се отразява на детето, а и на майката?

Представете си дете, което чува непрекъснато „Внимавай да не паднеш!“, „Ще се удариш!“,“Нека мама отвори това!“„Чакай, не можеш сам/а,!“, „Не плачи, веднага ще го купим!“ и т.н. Детето е поставено в рамките на страха на своите родители! То живее със същите страхове и радости, започва да мисли и чувства сякаш по калъпа на тези, които се грижат за него.

Такова дете много по-трудно успява да извоюва своята самостоятелност и независимост. Често дори не успява, защото е под крилото на своята майка, която дори стига до пълно изтощение, за да осигури най-доброто на своето дете. Майката е добра, ако детето има това, което желае! За да осигури най-доброто за своето дете, често тя дори преминава границите на нормалното:

„М. е с няколко неуспешни инвитро процедури. Последната обаче се оказва успешна и тя вече има дете. За своя вече тригодишен син тя се грижи изцяло – напуска работа, ограничава помощта на баби и дядовци, готви само домашна храна, купува всичко, което детето желае, а за да развива уменията му – прави в ранните часове на нощта домашен пластилин. Детето е обсебено от своята майка и изпада в истерия, ако я изгуби от поглед. Когато идва време за постъпването в детската градина, майката е на ръба на силите си, а детето – в силен стрес. Момченцето обаче успява да се адаптира сред другите деца, но майката продължава да мисли, че той страда, че за него не се грижат, че не може да се храни сам и т.н.“

Защо да се изправим срещу своята свръхгрижовност?

1. Детето е отделна личност! То има свои мисли и чувства, правото да ги изразява, като ролята на родителя и да насочи реакцията му в правилната посока.

2. Двегодишното дете вече може да покаже и каже какво изпитва – болка, студ, щастие, нервност и неспокойствие. Питайте го!

3. Детето се учи чрез своя опит, който обикновено е проба-грешка, проба-грешка, проба-постигната цел. То ще разбира думите на родителите си, че ще го заболи ако падне, но едва когато се удари ще осъзнае какво всъщност е да те боли.

4. Наблюдавайте детето докато играе, но не се месете в играта, освен в случай, че застрашава здравето и живота му. Дайте идея за игра, но участвайте в нея, само ако децата ви поканят и то с ролята, която са ви отредили!

5. Избягвайте да почиствате всеки път ръцете на детето си, защото е докоснало листо или камък. Детството е хубаво, а игрите завладяващи, когато детето се прибира изцапано.

6. Оставете детето да избира приятелите си. Дори бебетата изпитват желание да общуват с определени хора, а с други – не. Ако детето не желае да играе с дете, което не харесва – не го убеждавайте, че трябва.

7. Позволете на близките си да помагат – детето има нужда да ги опознае, а вие – от време за себе си.

8. Животът на вашето дете не бива да е изпълнен със съмнението, че то не може да се справя само. Може! И това не означава, че вече не сте му нужни!

9. Стремежът ви да улесните живота на детето като вършите нещата вместо него създава неспособност у него да се справи само с трудностите на живота. И често дори не желае да се изправи срещу тях, защото знае, че има кой да разреши проблемите му.

10. Подгответе детето за живота, защото той ще се сблъска с него при първата раздяла със семейството. Направете го част от хубавите и трудните моменти, които като възрастни преживявате като, разбира се, се съобразите с възможностите му.

11. Не спестявайте на детето градивната критика, когато не е успяло да се справи. Така му помагате да изгради своята реална самооценка.

12. Разделите често са положително нещо – ваканцията при баба и дядо, тръгването на детска градина, където среща приятели, ходенето на лагери и т.н

13. Дете, което не е самостоятелно, става възрастен, който е зависим!

14. Върнете се към хобитата, които сте имали преди появата на така желаното дете. Вие също имате личен живот – време за почивка и любими занимания, върнете се при колегите или потърсете друга работа.

15. Бъдете приятели с детето, но и авторитети! Поставяйте граници!

 

Автор: Теодора Пампулова, 
Детски психолог Координатор на Дружеството на психолозите за гр. Пловдив и региона

 

Вижте още:

Позволете им да сбъркат – или защо трябва да оставим децата да правят грешки

Отглеждане на самостоятелното дете – как да стана „мързелива майка“

Кога да оставим детето да се къпе само?

Как прекаленото обгрижване съсипва децата