Тръшканията и детския мозък – какво се случва и как да се справим?

Тръшканията могат да бъдат истинско предизвикателство! Ако сте родител на тръшкащото се дете, едва ли ви е чуждо усещането на гняв и безсилие, което ви кара да се усъмните в способностите си.

Като майка на три деца над 5-годишна възраст мога уверено да кажа, че съм преживяла повече от достатъчно тръшкания. Пробвала съм какви ли не подходи – от успокоителни техники тип „тайм-аут“ и отнемане на привилегии до спокойно обясняване и дори крещене (което неизбежно влошаваше ситуацията). На моменти дори избягвах да излизам с децата, за да предотвратя сцени на публични места.

Много хора си мислят, че тези прояви са резултат от лошо поведение, гени и родителски грешки. Но истината често е съвсем друга. В повечето случаи те са отговор на неудовлетворени нужди или желания. Малките деца все още не умеят да управляват емоциите си, затова, когато изпитат разочарование, често „губят контрол“. Липсата на комуникационни умения също допринася за това.

Защо малките деца се тръшкат?

Причината за тези изблици се крие в развитието на мозъка на децата. Префронталният кортекс, който е отговорен за контролиране на импулсите, вземането на решения и регулирането на емоциите, все още не е напълно развит при малките деца. Вместо това, те разчитат основно на по-примитивните части на мозъка, като амигдалата, която контролира реакциите на страх и стрес.

Когато децата са разочаровани, уморени, гладни или преуморени, тяхната нервна система реагира по начин, който те не могат да контролират. Това е физиологичен отговор, а не съзнателно решение. Тази липса на зрялост в мозъка обяснява защо те изпитват трудности да овладяват своите емоции и реагират с тръшкане на привидно незначителни ситуации.

С напредването на възрастта и развитието на префронталния кортекс децата постепенно започват да разбират и регулират емоциите си по-ефективно. Това означава, че тръшканията ще намаляват с времето, докато мозъкът им узрява и те развиват по-добри социални и емоционални умения.

Как да предотвратим тръшканията?

Най-добрата стратегия е да ги избегнем, преди да започнат, когато е възможно. Ето няколко полезни съвета:

• Насърчавайте положителното поведение: Хвалете детето, когато се държи добре. Това утвърждава желаното поведение.
• Давайте избори: Малките решения дават на децата чувство за контрол. Давайте избор между еднакво приемливи за вас неща – например „Жълтата блуза ли искаш да облечеш или зелената?“.
• Отвличане на вниманието: Предложете нещо ново, за да пренасочите интереса им.
• Избирайте битките си: Понякога е по-добре да направите компромис, ако искането не е неразумно.

Как да реагираме, ако тръшкането вече е започнало?

Когато тръшкането е в разгара си, най-важното е да останете спокойни. Вашето поведение може или да успокои детето, или да задълбочи кризата.

• Дишайте дълбоко: Отделете миг, за да се овладеете.
• Моделирайте поведение: Покажете търпение и разбиране, вместо да реагирате емоционално.
• Разберете причината: Проверете дали детето не е гладно, уморено или просто търси внимание.

Може ли да игнорирате тръшкането?

В някои случаи най-добрият подход е игнориране – особено ако тръшкането е за привличане на внимание. Не гледайте и не реагирайте на молбите и протестите. Това учи детето, че подобно поведение няма да доведе до желания резултат.

⚠️ Важно: Ако тръшкането включва опасно или разрушително поведение, трябва незабавно да се намесите.

Какво да правите след тръшкането?

Когато емоциите се успокоят, кажете на детето нещо окуражаващо. Например: „Много се радвам, че успя да се успокоиш!“ Това ще му помогне да изгради умения за справяне със стреса.

Какво да избягвате по време на тръшкания?

• Не задавайте въпроси: Децата трудно обясняват какво чувстват, особено в такива моменти.
• Не отправяйте празни закани: Ако не сте готови да изпълните заканата, по-добре не я изричайте.
• Не използвайте логика: Емоциите не се успокояват с логични доводи, особено при малките деца.
• Не викайте: Виковете само ще засилят напрежението.
• Не използвайте сарказъм: Той може да обърка и нарани детето.
• Не награждавайте тръшкането: Важно е да не се поддавате на тръшканията, защото, когато реагирате на тях с награда или утешение, детето възприема това като начин да постигне своето.

Тръшканията са част от порастването при много деца, но с търпение, любов и последователност могат да бъдат овладени. Най-важното е хлапето ви да знае, че го обичате, независимо от всичко.

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg
По материали от: twiniversity.com