„Спрете да се сравнявате с другите родители“ – историята на една майка

„Радвай се на всяка минута, докато са още малки.“, „Ако вече имаш две, можеш спокойно да имаш и още.“, „Създадена си, за да бъдеш майка.“

Това чувам от хората около мен, които си мислят, че знаят всичко и, разбира се, говорят от собствения си опит. Но, ако моето майчинство ме е научило на нещо, то е да приемам всичко, което ми казват, с едно наум. И научих още нещо – да се сравняваш с другите родители, мислейки си, че не си „добър“, колкото тях и че трябва да „наваксаш“, е не само безполезно, но и опасно.

Да бъдеш майка е много трудно във всеки възможен аспект – трудно е физически, психически, социално, емоционално и финансово.

Трудно е да си бременна, а за някои от нас е трудно и да забременеят.

Трудно е да кърмиш бебето си по сто пъти на ден.

Трудно е постоянно да си в час за всичко, от което се нуждае семейството ти.

Трудно е да си мислиш, че всички са по-добри от теб и да слушаш съвети от типа „Ако беше мое дете, щях….“

Трудно е да не си съвсем наясно какво правиш и да се учиш в движение. А за много от нас е още по-трудно да признаем, че в повечето случаи просто импровизираме.

Трудно е да не се разкрещиш, когато това е единственото, което ти се иска да направиш.

Трудно е да проявяваш търпение, докато трае приучаването към гърне, което ти се струва безкрайно.

Трудно е да поддържаш тръпката в отношенията с мъжа си. След появата на децата това изисква съзнателни усилия.

Трудно е да издържиш без здрав сън през нощта години наред.

Трудно е да изгубиш социалните си контакти, и то защото нямаш време да ги поддържаш.

Трудно е да отглеждаш човешки същества.

Трудно е да се чувстваш умна, когато по цял ден говориш с петгодишното си дете.

Трудно е да се чувстваш уверена.

Трудно е да се усмихваш и да кимаш в съгласие, когато приятелките ти или някои близки ти казват как да си гледаш децата.

Трудно е да не забравяш, че и ти си човек.

Трудно е да останеш силна.

Трудно е да жонглираш с работата, децата и домакинските задължения.

Трудно е да жертваш нещата, които ти искаш, заради нещата, от които децата ти се нуждаят.

Да, някои неща помагат. Помага да си организирана, да четеш книги за родители или полезни съвети и статии в интернет. Помага и от време на време с бащата на децата да излезете само двамата. Помага също да отидете на почивка.

И да, доброжелатели мои, които ми давате непоискани съвети, много добре знам, че с появата на децата, годините минават много бързо. Обаче това, че го знам, не прави нещата по-лесни.

И все пак – всичко си заслужава. Всяка бръчка в ъгълчетата на очите ми, всеки бял косъм в косата ми, всеки километър, който изминавам ежедневно до училището, всеки напрегнат разговор с половинката ми за това как да възпитаваме децата си в свят, пълен с материализъм и жажда за слава – всичко си струва.

В края на краищата, ще се радвам да мога да си кажа: „Не беше лесно, но свърших много добра работа, обичах децата си и им помогнах да станат хората, които са“.

Може би това е всичко, от което наистина се нуждаем, за да издържим тези безкрайни дни на майчинството. Без сравнения, без непоискани съвети, приемайки се такива, каквито сме.

Автор: Дийна Хюит

Вижте още:

Преди да стана майка…

Благодарна съм за разхвърляния си дом!

Митове и истини за майчинството

Аз съм лоша майка и не храня детето си