Възпитание и дисциплина без крясъци и шамари

Аз ли толерирам лошото поведение на детето си?

Вашите пристрастия, нужди или правила могат да ви накарат да толерирате или дори да намерите за изумителни някои видове поведение, които другите родители тълкуват като неприемливи. Веднъж зададете ли си въпроса „Какво ще си помисли съседката?“, пренасяте проблема извън семейството. Родител, който приема за нормални дадени дейности на детето у дома, би могъл да открие, че не всички родители биха ги одобрили. Тогава родителят би решил, че трябва да предприеме мерки срещу лошото поведение. Така детското поведение се превръща в проблем или предмет на спор от родителска гледна точка или от гледната точка на другите родители.

От друга страна, децата не смятат което и да било свое поведение за проблемно — те просто още не са научили по-подходящи или изискващи повече самоконтрол начини да намират удовлетворение.

За да се справят по-адекватно със свързаните с поведението на децата си проблеми, е добре самите родители да станат малко по-дисциплинирани (тук под дисциплина се разбира процес на преподаване и обучение, който води до спазване на определени норми и самоконтрол).

Родителското поведение трябва да се промени преди поведението на децата им и съответно майките и татковците трябва да се превърнат в дисциплинирани родители, преди децата им да се самодисциплинират.

АБВ на дисциплинирания родител

Много е важно да се научим да отделяме детето от неговото поведение, когато се налага да се справяме със свързани с поведението му проблеми. Ако му крещим за това, че не е подредило играчките си, няма да накараме играчките да се подредят сами, или пък да го научим на ред и прибраност. Единственото, което можем да постигнем по този начин, е да му внушим нездрава представа за него, както и за нас самите. Най-добрият вариант за изграждането на детското самочувствие е да се концентрираме върху специфични, конструктивни начини за промяна на поведението.

 

Ето някои съвети:

• Съсредоточете се върху специфичното поведение, което искате да промените – ако се фокусирате върху нещо конкретно, а не върху нещо абстрактно, ще се справите много по-добре. Например не казвайте на детето си, че трябва да е чисто и подредено, а му обяснете, че искате да прибере нещата си, преди да излезе да играе.
• Оценявайте поведението на детето си – оценявайте не детето си, а това, което прави. Например, вместо да му кажете „Ти си добро момиче, защото седиш мирно“, му кажете „Хубаво е, че седиш мирно“. Насочете одобрението или неодобрението към поведението на детето си, защото именно то е важно, когато става дума за справяне с проблемни ситуации.
• Продължавайте да хвалите детето си, за да задържи то доброто си поведение
• Като оценявате добрите постъпки, напомняте на рожбата си какви са очакванията ви и подсилвате собствения си модел за добро поведение. Похвалите ще мотивират детето да продължи да се държи прилично.
• Опитайте се да избегнете битките за надмощие с децата си
• Като прибягвате до техники от типа на „победи часовника“  в моменти, когато желаете детето ви да си легне по-рано например, ще избегнете до голяма степен конфликта родител-дете, защото така прехвърляте властта към неутрална фигура — в случая часовника.
• Бъдете там – това не означава, че родителите не трябва да се откъсват от децата си дори за секунда, а означава, че децата се нуждаят от постоянно наблюдение. Ако родителите не отделят достатъчно внимание на децата си, много поведенчески проблеми ще протекат незабелязани и некоригирани.
• Не се превръщайте в историци – оставяйте лошите прояви в историята и не ги вадете на бял свят при всеки удобен случай. Ако детето ви направи грешка и вие започнете да му я натяквате постоянно, ще предизвикате единствено отвращение и не е чудно подсъзнателно да му се прище да ви противоречи. Стореното — сторено. По-добре да работите за по-добро бъдеще, отколкото да се ровите в миналото. Като натяквате на децата си какви грешки са направили, им напомняте какво не трябва да правят; това не им казва обаче какво трябва да правят.

Неефективността на крясъците и шамарите при дисциплината на децата

Трябва ли да надигаме глас срещу лошото поведение на децата си? Това, което често правим, е да крещим или шамаросваме децата си, особено ако сме уморени или разсеяни, или пък разочаровани от отказа им да ни се подчиняват.

Крещенето и шамаросването са доста естествени реакции на лошото поведение — особено на продължителното лошо поведение, но по-важното в случая е, че те са практически неефективни — никога не учат на подобаващо поведение, което всъщност е задача номер едно за родителите. Всъщност те учат детето точно на обратното:

• как да крещи;
• как да удря;
• как да се превърне в подлизурко;
• как да се страхува;
• как да се срамува;
• как да предизвиква гняв у другите.

Всички степени на крещене или удряне — леки, умерени, спорадични, редки, чести — подават на детето грешната проява на отношение и се оказват най-лесният начин да се накара то да започне да се държи зле, за да бъде забелязано. Освен това, родителите невинаги са наясно дали от боя има смисъл, защото всъщност не изследват сериозно ефекта от него върху детското поведение.

Боят като наказание просто вади наяве „подземното“ неприемливо поведение — то спира да се проявява пред родителите, но в никакъв случай не го предотвратява като цяло. Децата по-скоро се превръщат в експерти в областта на това как да не бъдат хващани на местопрестъплението. Родителите могат да кажат само: „Гледай да не те хвана отново в издънка!“

Освен това, удрянето е първият досег на детето с насилието. Чрез него, черпейки пример от възрастните, то възприема насилнически модели и това е изключително важна причина да се избягва боят, особено откакто децата са подложени на все по-агресивен досег с насилието чрез филмите и средствата за масова информация. С други думи, трудно е да поучавате детето с фразата „Не удряй!“, докато му посягате за това, че самото то е ударило.

Децата възприемат света конкретно. Когато виждат, че на възрастните им е позволено да удрят деца, те остават с впечатлението, че и на тях би трябвало да им е позволено да удрят възрастните или други себеподобни. Боят води след себе си бой, точно както и до гняв, отмъщение и провал в общуването между родители и деца.

Основното послание, което родителите изпращат на децата си, докато им крещят или им посягат, е че възрастните са по-големи, по-силни и притежават по-голяма власт и следователно могат да внушават страх или да причиняват болка, когато не са доволни от нещо. В резултат от всичко, изредено тук, децата започват да живеят с усещането, че са безпомощна жертва пред лицето на по-големия и по-силния и това предизвиква у тях повишено ниво на тревожност, както и непреодолимо желание да прибягват до насилие, когато са разстроени.

Вместо това вашата политика трябва да е израз на собствените ви убеждения, че дисциплината е система на обучение, изграждаща подобаващото поведение.

Из книгата „Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина“

Джери Уайкоф, Барбара Юнел

Вижте още:

10 начина да възпитаваме без викове, шамари и наказания

Възпитание с шамари? Не, благодаря!

9 вълшебни израза, които улесняват възпитанието на децата

Родителските капани и дисциплината при децата