Войната вкъщи: нужни ли са крясъците и можем ли да възпитаваме без тях

Как, докато отглеждаме децата си, да им показваме любовта си и едновременно с това да ги приучим към дисциплина? Как да ги възпитаме така, че да са добре приети в различни социални групи, но и да пазят уникалността и личните си граници? Как да се свързват с хората и същевременно да казват “Не!” на това, което ги наранява. Как да се справяме, когато се тръшкат или мълчат? Кога да се намесим и кога да дадем пространство? Как да им даваме това, което искат, без да ги разглезим? Как да ги научим да бъдат себе си…

Как да бъдем възрастни, чувствителни, осъзнати, адекватни, когато самите ние в деня си сме емоционални, объркани или имаме нужда от време за себе си?

Да започнем от това – кое поражда въпросите ни? Любовта. Обичаме децата си. Затова желаем да им дадем най-доброто, което можем. Целта ни в повечето случаи е да ги научим да бъдат самостоятелни и самоуверени, целеустремени и трудолюбиви. Да им дадем възможност да реализират мечтите си, да бъдат успешни и удовлетворени от живота си.

Хубаво звучи, но как да го постигнем?

Разбира се, няма универсална “рецепта”, приложима за всяко семейство. Моделът на семейството вече е различен. За да се справите със ситуацията, в която се намирате, най-добре е да потърсите индивидуална консултация. Тук ще се опитам да дам насоки – ориентир, които да ни служат в ролята ни на родители.

Времето, което прекарваме заедно

Да организираме дейностите в деня си така, че да имаме време за детето си. Да го опознаем, да играем, да се забавляваме и заедно да правим нещо. Когато прекарваме време с детето си, му даваме следното послание – ти си важен и значим за мен. Имаш място в живота ми. И това послание остава в него през целия му живот, във всички сфери на дейност и взаимоотношения.

Чувствата и емоциите, които изразяваме

Бъдете искрени. Естествени. Децата усещат емоционалното състояние на възрастния. Когато сме разстроени, а се правим на силни, те разчитат истинската ни емоция. Когато сме безсилни, а се опитваме авторитарно да наложим силата си – също. Усещат и когато сме тъжни, а се правим на весели. Защо е важно да сме откровени и да назоваваме чувствата си? За да покажем на детето как то да се справя със своите. Това не означава да излеем мъката или безсилието си върху него, да го направим свой душеприказчик и психотерапевт. Означава да назовем начина, по който се чувстваме, и да покажем как ще се справим със себе си. Ако му стоварим безпомощността си, то ще се опита да ни утеши и да се погрижи за нас. Но от позицията на дете. Защото ни обича, ще се опита да надскочи възрастта и опита си. А това ще доведе до размяна на ролите. И е непосилно за детето. Последствието за него тук е, че то ще влиза в ролята на спасител и с други хора в живота си, пренебрегвайки възможността да спаси себе си.

Гневът

Ядосани сме и сме на ръба на силите си. Уморени сме от повтаряне и имаме чувството, че детето не ни чува.

Спестете си упреците, че не можете да се овладеете. Не съдете себе си, че не сте добър родител. Гневът е човешка емоция. Вие сте родител, но и човек! Ако имате възможност – отдръпнете се от ситуацията. Пребройте от десет до едно и след това спокойно кажете на детето какво ви дразни и какво не харесвате в поведението му.

Защо няма полза да крещите?

Какво се случва с децата, когато им крещим? Практиката показва, че при деца, на които често им се крещи или с които са се държали грубо, рискът от поява на депресивни състояния и настроения на раздразнение, гняв и враждебност е по-голям. Постоянното крещене губи ефективността си. Децата започват да не ни обръщат внимание или самите те копират нашето поведение. Как да се справим? Най-важното нещо е да осъзнаем, че виковете и грубото отношение нараняват децата ни по начин, сравним с физическото насилие. Дори и да не успяваме да се овладеем в повечето от случаите, важна крачка е да осъзнаем последиците.

Когато сбъркаме 

Не се притеснявайте да се извините, ако усетите, че сте прекрачили границата. Ако детето е достатъчно голямо, обяснете му какво в неговото поведение ви изважда от равновесие и потърсете заедно начин за избягване на подобни ситуации. Разликата между поведението, което смятаме за неуместно, и личността на детето.

Защо да избягваме определения от типа: “Ти си лош!”? Когато детето чуе: “Ти си лош!”, то чува буквално това. И изгражда такава представа за себе си. С действията си ще прави така, че да доказва именно това. А никой не отива по-далеч от представата, която значимите близки имат за него. Същото се отнася и за посланията: “Не можеш да се справиш!”, “Това не го можеш, остави на мен!”. Детето няма да се справя и ще чака друг да свърши работата му.

Наставленията с назидателен тон също не вършат работа. Дори изяждат доверието и близостта помежду ви. Защо? Защото детето усеща, че във взаимоотношенията поставяте себе си много високо, заставате в позицията на знаещия,  казвате му какво да прави и как. Разстоянието между вас се увеличава. Детето приема, че го смятате за неспособно. Прави заключение, че не го разбирате. Вследствие на което се отдръпва. Как да постъпите? Когато детето ви попита за нещо, което не знае или не разбира – обяснете му го, споделете как бихте го направили, направете го (ако е действие – му покажете). А после го оставете само да опита. Ако дойде при вас за напътствие в някаква ситуация, попитайте го какво е първото, което му хрумва за справяне, кажете му своето решение, а след това го ръководете до вземане на добро за него решение – такова, каквото може да извърши през своя опит и стил.

На какво да обръщате и да не обръщате внимание? Не обръщайте внимание на действия, които не искате да насърчавате. Ако детето се тръшка, за да получи нещо, и не обръщате внимание на тръшкането, то ще разбере, че няма да получи желаното по този начин. Провокацията към вас тук е да устоите на мисли от типа: “Какво ще си помислят хората в магазина?”, “Съседите ще решат ли, че детето ми е невъзпитано?”, “Провалям се като родител!?”

Обръщайте внимание на постиженията и успехите. И ги отпразнувайте!

Създайте на детето задължения в дома. Това не е експлоатация на детския труд. Целта е да се развиват, затвърждават и надграждат умения за самостоятелност. Може да започнете от сгъването на пижамата. Много ползи в едно действие – развиване на фината и грубата моторика, умения за ред и подреденост, създаване на нагласа за живот в естетична среда. Да продължите с прибиране на играчките след приключване на играта, с хвърляне на отпадъците в коша, подреждане на раницата за училище. Нека детето участва в избора на дрехи – според сезона, събитието и мястото, на което отива. Варианти за задължения – бол!

Правилата вкъщи са работещо решение! Внасят яснота и ред, дават посока и последователност. Разбира се, се спазват  от децата, от родителите и от другите възрастни в дома, ако има такива.

В края искам да ви кажа, че малките деца имат нужда от доказателство, че са обичани, а тийнейджърите от любов и пространство. Малките прегръщайте, целувайте, с тях играйте заедно. На “големите” дайте разстояние да опознаят себе си и да се върнат при вас.

Как да го мотивираме?

Избягвайте принципа на съревнование. През идеята за сътрудничеството ще го научите на повече. Разпространено е мнението, че за да мотивираме човек, му казваме: “Това не можеш да го направиш!”, “Иван е по-добър от теб!”, “Аз като бях на твоите години, го правех много добре”. Тук се отключва желанието за конкуренция и себедоказване на нездрава основа. Покажете на детето как да извърши действието, направете го веднъж заедно, после го оставете само да се справи. Дайте му време да отработи новото умение. Оставете у него посланието, че може да иска подкрепа от вас, докато опитва. Подкрепата не означава да го направите вместо него. Тя може да е самото ви присъствие. Когато детето споделя, че някой друг прави нещо добре, насърчете го да направи това нещо заедно с другия, за да развие умение за сътрудничество, партньорство, работа в екип.

Автор: Борянка Борисова, психолог