Взехте ми детето? Много важно, ще ми направят ново!


Казват, че когато една жена стане майка, сърцето й започва да живее извън тялото. И само тогава разбира смисъла на истинската любов. Повечето от вас знаят какво се крие зад тези думи. Казвам – повечето. Защото голата истина е друга. И я видяхме през изминалата седмица, когато в мрежата скорострелно се разпространяваше клип, в който две пияни жени, майка и дъщеря, разнасят по улиците голо и посиняло от студ дете.

Затова днес ще открехнем вратата на една друга майчина „обич“, предопределена от други битови условия, тъжна, плашеща и болезнено реална.

Обикновено никой не снима майки като тази, свикнали сме с гледката. Докато все пак някой не реши да превърне един познат сюжет от улицата в интернет сензация. „Чудесно, успяхме! С дружни усилия детето е отнето от пияната му безотговорна майка и вече е настанено при социалните“. Но какво от това?

Бас държа, че до месец тя, майката, отново ще е бременна, вероятно – от неизвестен мургав малолетен и след това, напук на всички природни закони, ще роди здраво и доносено дете. И пак ще го разнася по улиците, защото това се случва всекидневно – с хиляди представителки на ромската общност.

Една държава, две паралелни реалности

И докато вие старателно търсите информация за това как да научите детето си да чете на 3 години по метода Монтесори, дали да го храните с киноа и дали наистина глутенът е вреден, около нас живеят едни други хора, сякаш от един друг свят. Те хал хабер си нямат коя е Монтесори, а  четенето е ненужно усилие. Не ги интересува глутена, а само да намерят парче хляб в някоя кофа.

Ако за вас решението да имате второ дете е сложно като висша математика, за тях е въпрос на математика, също толкова сложна, когато трябва да преброят колко точно бяха децата им.

Вероятно недоумявате защо политиците ни бистрят дали да отнемат правото ви на платен отпуск по време на майчинството. Майките от гетото обаче знаят, че животът чрез социални помощи и детски надбавки продължава, докато са способни да раждат – защото всяко дете е пари.

И онзи, същият, който УЖ отговаря за демографската политика и за който майките на деца с увреждания са повод за насмешка, явно не вижда никакъв проблем в тези УЖ родители, които „отглеждат“ деца – влачейки ги по улиците, бедни, гладни, мръсни и необразовани и бавно, но сигурно ги превръщат в бъдещ криминален контингент. Все пак – държавата има къде-къде по-важни проблеми като това дали след 22 ч. на морето се чува музика. Не знам за морето, но в ромските гета се чува, денонощно.

Има ли решение?

Не, не, грешите, ако смятате, че съм ЗА геноцида и сегрегацията. Защото подобни методи няма да променят нищо. Само ще направят така, че ромите да се множат в гетото, докато не дойде време да излязат от него, което всъщност вече се случва. Излизайки от гетото, те изнасилват, крадат, бият полицаи и бавно, но сигурно, стават по-уверени, защото стават все повече.

Ромската общност скоро ще надмине по численост българите. Дори няма да говорим за общност, а за цяла една държава. Това е неизбежен факт, ако демографската политика на държавата ни продължава да е такава – демек – несъществуваща. Пренебрежителна към семействата, които плащат данъци и удобна за тези, които живеят чрез детски надбавки, раждайки дузина деца.

Истината е, че ако на ромите се гледа просто като на гласоподаватели, които не са особено важен проблем, всички сме загазили. А те имат нужда от образование, от сексуална култура, от интеграция. Много от вас ще си кажат – „каква интеграция, бе, я по-добре танковете да дойдат!“. И сами ще осъзнаете колко безумно и абсурдно е това.

Повод за размисъл тук беше една майка, пияна и неграмотна, носеща голо бебе в студа. Но тя е следствие, а не причина. Следствие на пропуканата ни социална система и връхлитащата ни демографска катастрофа. Те също са следствие. На безхаберие и апатия към истински важните проблеми, засягащи всеки от нас. Като личности, като граждани, като нация.

Сервантес е казал, че един народ, който не познава историята си, е обречен. Забравил е обаче да допълни, че един народ, който не успява да намери начин да се съхрани, е още по-обречен.  Изводите са за всички нас.

Автор: Ася Георгиева, Roditel.bg