Живяло някога бедно еврейско семейство. Много деца, малко пари. Горката майка не можела да вдигне глава от работа, не се спирала – готвела, чистела, перяла, викала по децата, раздавала справедливост и се оплаквала от живота.
Крайно изтощена, жената отишла при равина за съвет:
– Как да стане добра майка? – попитала го тя.
Тръгнала си от него умислена и от този момент била съвсем различна – сякаш я били подменили.
Не, парите вкъщи не станали повече, нито децата – по-послушни. Но майката вече не им се карала, а на лицето ѝ непрекъснато греела приветлива усмивка. Веднъж седмично отивала на пазар, а когато се връщала вечер, се заключвала в стаята.
Хлапетата били любопитни какво прави майка им вътре и веднъж нарушили забраната и отворили вратата. Жената стояла на едно кресло и… пиела чай, взирала се през прозореца, слушала музика, усмихвала се и си почивала.
– Мамо, какво правиш? Ами ние?! Няма ли да ни направиш вечеря? – възмутено закрещели децата.
– Стига, деца, замълчете – важно отговорила тя. – Правя ви щастлива майка.
