Защо все повече германци пращат децата си в частни училища

Все повече германци търсят начин да запишат децата си на детска градина, пише DW. 

За разлика от държавните училища, за частните отговарят независими организации

– религиозни или социални, различни дружества, партньорства или частни лица. Държавните училища и университети в Германия са безплатни. Но все повече родители предпочитат да плащат средно по около 2000 евро на година, за да запишат детето си в частно училище. Не много хора обаче могат да си го позволят – средният месечен доход в страната е под 4000 евро преди данъци. В последната година обаче близо 10 процента от учениците са учили в частно училище.

“Ако имах пари, щях да изпратя дъщеря си в едно от онези училища за богати хора. Само така се излиза от тази система”,

споделя майка от Германия. Децата ѝ са в местните държавни училища, но тя смята, че там не получават нужното им образование. Учителите често били болни, а много деца почти не говорели немски. “Толкова много деца са със специални образователни потребности, че талантливите деца не получават нужното внимание”, обяснява Луиза.

Жената все пак е намерила решение за себе си – дала е децата си в едно католическо училище в Берлин. Казва, че не го е избрала по религиозни причини, а защото там има силно развито чувство за общност, а и месечната такса не е непосилна – между 180 и 360 евро, в зависимост от доходите на семейството.

Германия е четвъртата по сила икономика в света, но образователната система в страната запада

училищните сгради са в лошо състояние, често се нуждаят от основен ремонт и саниране, дигитал – изацията изостава, няма достатъчно учители. Мнозина напускат учителската професия, защото са изтощени от големите натоварвания, а условията са лоши.

Резултатите от последното международно изследване PISA показа, че германските деветокласници се справят по-зле от всякога брой деца с миграционни корени. Около 217 000 украински деца ходят на училище в Германия. “Но резултатите са много влошени и в гимназии, където няма бежанци. Това е по-сериозният проблем”, казва Марсел Хелбих – експерт от Института по образователни технологии „Лайбниц“.

Много експерти смятат, че истинският проблем е структурата на училищната система.

В Германия тя се решава на ниво федерална провинция. Това води до многообразна система с най-различни видове училища. Решението дали детето може да отиде в гимназия се взима много рано – след трети или четвърти клас, когато учениците са на 9-10 години.

Професорът от Дъблинския университет Щефан Кьопе казва, че родители с висше образование, които живеят в някои от по-бедните квартали на Берлин, не искат децата им да учат в най-близките училища. “Проучвания показват, че родителите дори фалшифицират адресите си, за да могат децата им да идат в по-добри училища в друг район”.

Това, което може да е добро решение за отделното дете, не е непременно добро решение от социална гледна точка. Това е така, защото децата в неравностойно социално положение са изтласкани и изолирани в държавните училища в по-бедните градски квартали. В крайна сметка това е вредно за социалното единство в обществото, казва Марсел Хелбих. Той посочва пример с малък град в Тюрингия, в който има две държавни и две частни училища. В частните няма деца с мигрантски произход или с родители, които са зависими от социални помощи.

„Много родители с по-високо образование са привлечени от модела на частните училища. Наистина е трудно да се каже дали те смятат, че образованието там е толкова по-добро, или това е свързано с факта, че не искат да дават децата си в държавни училища, защото делът на мигрантите там е толкова висок“, казва Хелбих.

Това е и най-голямата опасност: социалното неравенство да бъде подклаждано от образованите богати родители, които обръщат гръб на държавните училища. Щефан Кьопе смята, че образованието в частните училища в Германия не е непременно е по-добро от това в държавните. Успехите в образованието в Германия все още зависят твърде силно от социалния и икономически статус на родителите.

Германия е още далеч от социалното разслоение, което се наблюдава в частните училища в САЩ или Великобритания. Но с течение на времето частното образование може да доведе до по-големи неравенства и тук.