„Кой каквото прави – на себе си го прави“ – приказка от Ангел Каралийчев

КОЙ КАКВОТО ПРАВИ – НА СЕБЕ СИ ГО ПРАВИ!

(Приказка от Ангел Каралийчев)

Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал:

– Кой каквото прави – на себе си го прави!

Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила:

– Знам, че туй, дето го приказваш – за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато минеш втори път.

И като запретнала ръкави, чорбаджийката замесила една питка и преди да я метне – сложила отрова в тестото.

Подир пладне слепецът пак минал край чорбаджийската къща.

Щом го зърнала, чорбаджийката викнала от прозореца:

– Хей, дядо, я ела насам!

И му подала питката.

– Земи я – рекла, – топла е. Замесила съм я, да ти се отплатя за мъдрите думи.

Старецът промълвил едно благодаря, поел питката, пуснал я в торбичката си и си тръгнал. Излезнал от селото. Поел по широкия път. Късно вечерта някъде по къра го срещнал чорбаджийския син, яхнал на кон. Той слизал от планината, където били бащините си кошари.

– Хей, дядо – поспрял коня си чорбаджийският син, – ти като ходиш по просия, не може да не носиш хляб в торбата си. Дай ми да хапна, защото ми се вие свят от глад. Горе, в планината, нашите нагъват просеник, а пък аз не мога да го ям.

– Да ти дам, сине – рекъл старецът и извадил питката от торбата. – Отчупи си половината. Одеве ми я даде една добра жена.

Чорбаджийският син грабнал питката и извикал:

– Цялата, цялата я дай! А ти ще си изпросиш друга – нали нямаш друга работа.

И като захапал питката, месена от майчината му ръка, той бутнал коня и отминал.

Додето стигне у дома си, лакомият мамин син почнал да се превива от болки. Щом влязъл, той се тръшнал в леглото и изпъшкал:

– Майко, умирам.

Майката се смаяла и слисала. Най-сетне и дошло на ум, че може да е отровен, и го попитала какво е ял.

– Нищо – отвърнал болният, – само една питка изядох. Друго не съм слагал в устата си.

– Кой ти я даде?

– Един просяк. Срещнах го по пътя, поисках му хляб и той ми даде питката.

Като чула тия думи, майката пропищяла:

– Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави – на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой да слуша!

И захванала да си удря главата с два юмрука.

 

Вижте още:

Майчина сълза – приказка от Ангел Каралийчев

Най-хубавото птиче (приказка)

„Косе Босе“ – приказка от Ран Босилек (текст + аудиоверсия)

Андерсенови приказки: „Огнивото“

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: