10 детски стихчета за пролетта

ДОБРЕ ДОШЛА

Излез и погледни
какви прекрасни дни!
Сред клони разцъфтели
са птиците запели.
И всеки млад листец,
и всеки бял цветец
към слънцето нагоре
е чашчица разтворил!
По градове, села
добре си ин дошла,
зелена, свежа, росна,
ти, пролет цветоносна!

Елисавета Багряна
***

ПЕСЕНТА НА СИНЧЕЦА

Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.
Кат небето се синея,
ако ситно и да съм,
с мойта хубост хубавея
всяка нива, слог и хълм.
Аз съм синчец, аз съм радост,
бодил по мен не расте,
аз съм просто като радост.
Аз съм мило кат дете.
Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.

Иван Вазов
***

ПРОЛЕТ

Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с драгост, с красоти!
Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
въздухът се разведрява
и се пълни с миризми.
Чудно, топло слънце ясно –
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.
По горите хор от птички
чурулика от зора,
а пък стадото овчички
хрупка росната трева.
И овчарят с свойта свирка
ги подкарва да пасат;
тук-таме си агне припка
и се радва на тоз свят…
Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с драгост, с красоти!

Васил Н. Попович

***

РОСАТА ТИХИЧКО ПРОШЕПНА

Росата тихичко прошепна
на всяка пъпка да расте,
по тичинкови мигли трепна
като сълзица на дете.

Преля в далечината злака
и зажужа край мен пчела,
след малко щъркът ще затрака,
размахал над света крила.

Аз стоя под клон надвесен,
опит от дъх на цветен клей,
в сърцето ми се буди с песен
един невидим Чичопей.

***

ПРОЛЕТНА РАДОСТ

Слънчо пак огря земята.

Вятърко разсмя листата.

Птичка литна в небесата.

Затанцуваха цветята.

Всичко мигом се събуди.

Пърхат нежни пеперуди.

Ромоли поточе бистро,

а небето е лъчисто.

Облаче по него плава.

Цялата земя запява

и за тебе и за мен

да е мирен, спорен ден!

***

МИНЗУХАР

Току-що пролетното слънце
изпрати първичка целувка на полето –
и ти прибърза, минзухарче,
да вирнеш хубава главица
към небето.

На младата пролет първа рожбо,
кому е твоята усмивка
росна, блага?

О, нивга младенец невинен
така благат не е поглеждал
майка драга!

А никаква ли черна мисъл
под грейнало чело не криеш,
цвете мило?
Че може утре замразено
да клюмнеш мъртво, щом си толкоз
подранило?

Напразно питам. Ти спокойно
и радостно лице подлагаш
на лъчите,
тъй щедро днеска що разлива
засмяно блесналото слънце
в синевите.

Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,
когато щастието грейне
и го стопли,
не ще да знай бедите бъдни,
че в него място не намират
горки вопли.

Пейо Яворов

***

ПЪРВО ЦВЕТЕ

Ой, кокиче подранило,
с тънко нежно стъбълце,
доземи си наклонило
бососнежното челце.
И в градината едничко,
без другарчета цветя,
си поникнало самичко
над студената земя.

***

БЛАГОСЛОВЕНА ПРОЛЕТ

Здравей, ти, пролет!
Пак пристигаш
със цветове и птици.
Като вълшебница омайваш
и млади, и старици.
Ех, доживяхме да те видим,
че също като лани
тя – злата зима, в нас остави
отново тежки рани.
Благословена да си, пролет!
Благодаря, за гдето
със ласките си ти събуждаш
отново в мен детето.
Благословена да си, пролет!

Лилия Велчева