ПРОЛЕТ
Пеят птички пъстрокрили,
тръпне свежият листак,
със чадър от синя свила
руса пролет шета пак.
Спира над горите гъсти,
спира сред полята тя
и разтваря с тънки пръсти
най-сънливите цветя.
Дига гугличка и трепка
в луда радост всеки цвят
и по пъстрите му клепки
топли капчици блестят.
Асен Разцветников
***
ДОБРЕ ДОШЛА
Излез и погледни
какви прекрасни дни!
Сред клони разцъфтели
са птиците запели.
И всеки млад листец,
и всеки бял цветец
към слънцето нагоре
е чашчица разтворил!
По градове, села
добре си ин дошла,
зелена, свежа, росна,
ти, пролет цветоносна!
Елисавета Багряна
***
ПЕСЕНТА НА СИНЧЕЦА
Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.
Кат небето се синея,
ако ситно и да съм,
с мойта хубост хубавея
всяка нива, слог и хълм.
Аз съм синчец, аз съм радост,
бодил по мен не расте,
аз съм просто като радост.
Аз съм мило кат дете.
Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.
Иван Вазов
***
ПРОЛЕТ
Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с драгост, с красоти!
Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
въздухът се разведрява
и се пълни с миризми.
Чудно, топло слънце ясно –
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.
По горите хор от птички
чурулика от зора,
а пък стадото овчички
хрупка росната трева.
И овчарят с свойта свирка
ги подкарва да пасат;
тук-таме си агне припка
и се радва на тоз свят…
Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с драгост, с красоти!
Васил Н. Попович
***
ГОСТ
– Щърко, щърко дългокрак
ти при нас пристигна пак.
Но какво ни носиш тук
от далечен топъл юг?
– Нося слънце и цветя
и Ви водя пролетта.
Ран Босилек
***
РОСАТА ТИХИЧКО ПРОШЕПНА
Росата тихичко прошепна
на всяка пъпка да расте,
по тичинкови мигли трепна
като сълзица на дете.
Преля в далечината злака
и зажужа край мен пчела,
след малко щъркът ще затрака,
размахал над света крила.
Аз стоя под клон надвесен,
опит от дъх на цветен клей,
в сърцето ми се буди с песен
един невидим Чичопей.
***
ПРОЛЕТНА РАДОСТ
Слънчо пак огря земята.
Вятърко разсмя листата.
Птичка литна в небесата.
Затанцуваха цветята.
Всичко мигом се събуди.
Пърхат нежни пеперуди.
Ромоли поточе бистро,
а небето е лъчисто.
Облаче по него плава.
Цялата земя запява
и за тебе и за мен
да е мирен, спорен ден!
***
МИНЗУХАР
Току-що пролетното слънце
изпрати първичка целувка на полето –
и ти прибърза, минзухарче,
да вирнеш хубава главица
към небето.
На младата пролет първа рожбо,
кому е твоята усмивка
росна, блага?
О, нивга младенец невинен
така благат не е поглеждал
майка драга!
А никаква ли черна мисъл
под грейнало чело не криеш,
цвете мило?
Че може утре замразено
да клюмнеш мъртво, щом си толкоз
подранило?
Напразно питам. Ти спокойно
и радостно лице подлагаш
на лъчите,
тъй щедро днеска що разлива
засмяно блесналото слънце
в синевите.
Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,
когато щастието грейне
и го стопли,
не ще да знай бедите бъдни,
че в него място не намират
горки вопли.
Пейо Яворов
***
ПЪРВО ЦВЕТЕ
Ой, кокиче подранило,
с тънко нежно стъбълце,
доземи си наклонило
бососнежното челце.
И в градината едничко,
без другарчета цветя,
си поникнало самичко
над студената земя.
***
БЛАГОСЛОВЕНА ПРОЛЕТ
Здравей, ти, пролет!
Пак пристигаш
със цветове и птици.
Като вълшебница омайваш
и млади, и старици.
Ех, доживяхме да те видим,
че също като лани
тя – злата зима, в нас остави
отново тежки рани.
Благословена да си, пролет!
Благодаря, за гдето
със ласките си ти събуждаш
отново в мен детето.
Благословена да си, пролет!
Лилия Велчева
