12 родителски грешки, които допускаме често (и които вредят на децата)

Колкото и да се стараем да сме перфектни родители, всички правим грешки, въпреки своите най-добри намерения.

Когато синът ми беше бебе като че ли вниманието ми беше съсредоточено повече върху това, което се случваше в настоящия момент – „оцелявах“ ден за ден, грижех се детето да има всичко необходимо и се опитвах да не „потъна във водовъртежа на майчинството“. Ако синът ми беше в добро настроение и ми се усмихваше, ако се хранеше както трябва и щъкаше наоколо с чиста пелена, обикновено се поздравявах за добрата работа и се чувствах успешна и любяща майка.

След като започнах да свиквам с новата си роля обаче, осъзнах, че да си добра майка също така означава да вземаш решения и да правиш избори, които ще повлияят на детето в дългосрочен план. Така че трябваше да помисля и за това какъв човек искам и се надявам да стане синът ми като порасне и много да внимавам какви решения взимам за живота му. Защото отговорността на родителите е огромна.

Но добрата новина е, че отглеждането и възпитаването на дете е едно непрекъснато учене в движение и с времето човек става все по-добър. Но за да се получи, ние, родителите, минаваме и през редица грешки.

Ето 12 от най-често срещаните грешки, които повечето от нас допускат, въпреки своите най-добри намерения:

1. Искаме да сме приятели на децата си

Признавам си – много искам детето ми да ме обича и да има високо мнение за мен, мечтая си да бъда „готина майка“. Но тук има една голяма опасност – ако искаме да бъдем най-добрият приятел на своето хлапе, има риск да започнем да вземаме решения, които са повлияни от страха и стремежа ни да не загубим одобрението му. Но ако си свършим работата на майки и бащи както трябва, тогава трябва да бъдем родители, а не приятели на децата си. И да, понякога това означава, че ще правим неща, които не са забавни и готини и това ще кара малчуганите да не ни харесват и дори да искат да имат друга майка (или баща). Може да ни е много трудно на моменти, но всъщност децата искат да имат родители, които се държат като родители.

2. Слушаме децата си „с половин ухо“

Трябва да избягваме да говорим с нашите мъници, когато погледът ни е вперен в телефона, в компютъра или в телевизора. Ако не можем да дадем цялото си внимание на детето в момента, нека просто му го кажем. Например: „Искам да чуя какво имаш да ми казваш, но трябва да приключа тук и след това съм на твое разположение.“

3. Учим децата си да се състезават нечестно

Внушаването на философията „победа на всяка цена“ учи хлапетата да се съсредоточават само върху наградата и да не ценят собствения труд и усилията, които развиват всеки от нас. Така че – нека хвалим усърдието на децата си и да ги насърчаваме да уважават и признават труда и усилията на своите конкуренти. Това ще ги научи да печелят и губят с достойнство.

4. Сравняваме децата си с други деца и постоянно мислим за чуждото мнение

„Какво ще си помислят хората като се държиш така?“, „Виж Алекс колко добър ученик е“, „Защо не искаш да те запишем на пиано – виж детето на съседите как добре свири“ – всички тези сравнения може и да ни изглеждат безобидни, но те показват на детето, че трябва да живее в страх от осъждане, да взема решенията си въз основа на мнението на другите и да се съизмерва постоянно с техните успехи и умения. Това е доста вредно, тъй като всеки от нас е уникален и е призван да живее, да се учи и да развива най-добрата версия на себе си, а не тази, която би била удобна на някой друг. Разбира се, че е важно да мотивираме детето си и да изискваме да се справя в задачите, но нека не е за сметка на самочувствието му и в постоянното съпоставяне с другите деца.

5. Опитваме се да предпазим детето от всичко и го лишаваме от самостоятелност

Като родители, напълно нормално е да правим всичко, за да предпазим децата си от неприятни изживявания. Това, за което рядко се сещаме именно в такива моменти обаче е, че ако непрекъснато защитаваме хлапетата и предотвратяваме неудобни или трудни ситуации, те ще свикнат с това и когато пораснат ще приемат изпитанията на живота и трудностите като нещо ужасно и неестествено.

Много е важно да не спасяваме детето си веднага след като то се срещне с някакво предизвикателство. Да, може да предложим съвет, но нека му вдъхнем и увереност, че може да се справи и само с проблема. Трябва да позволяваме на хлапетата да се изправят пред трудности и изпитания и да изживеят удовлетворението и гордостта от преодоляването им. Така те ще изградят характер, ще се учат да решават проблеми и ще придобиват все повече умения да преодоляват стреса.

6. Не оставяме децата да се отегчат

Много често ние, родителите, се чудим какво още да направим, за да не скучаят децата ни. Мислим си, че хлапетата трябва да бъдат стимулирани и забавлявани през цялото време и поемаме цялата отговорност да го правим. Това обаче възпрепятства създаването на самостоятелност у тях и дори пречи на развитието на въображението им. Те трябва да получат възможност да измислят как да се отърват от скуката сами. Времето, което малчуганите прекарват сами, ги предизвиква да бъдат креативни, така че най-добре да им оставим книги, пастели, пъзели или конструктор на видно място. Тези играчки ще ги насърчат да развихрят въображението си и да се забавляват сами.

7. Не умеем да казваме „Не“ 

Да поставяме правила и граници е жизнено необходимо да развитието и израстването на всяко хлапе. Децата може и да се цупят и да плачат, когато им отказваме, но постоянното угаждане ги превръща в разглезени и надменни възрастни. Ако обаче ние, родителите, отстояваме позицията си и можем да казваме „Не“ – това ще бъде голям урок за тях, за да се научат на уважение към останалите.

8. Не сме последователни в действията си

Проявяването на строгост към определена постъпка на детето в дадена ситуация и показването на пълна незаинтересованост към същото нещо в друг момент може да доведе до голямо объркване у малкия човек. Така че – нека се придържаме към правилата, които сме установили, и навиците, които сме изградили. Последователността и близостта ще даде на децата ни усещане за сигурност и ще им помогне да натрупат увереност.

9. Омаловажаваме чувствата на децата си

Като подценяваме чувствата на хлапетата, когато са разстроени, с реплики като „Ти да не си бебе, че да плачеш за това?“ или „Не трябва да се чувстваш така, ти си момче!“ ние, родителите всъщност създаваме у тях недоверие към собствените им чувства. Вместо това, нека окуражим детето си да приеме негативните емоции като нещо нормално, също като позитивните, и да го учим как да се справя с тях. Това ще помогне на малкото човече да реагира на чувствата си по-уверено и по-адекватно.

10. Даваме напразни обещания, засрамваме или заплашваме децата си, за да отстъпят

Добре е да избягваме обещания, които нямаме намерение да изпълним и ги даваме на детето, само за да го накараме да направи нещо. Също толкова вредно е да намекваме, че вече няма да го обичаме или подкрепяме, ако не се съгласи с нас и не ни отстъпи. Подобно поведение може да даде желаният от нас резултат в конкретния момент, но в дългосрочен план ще доведе до недоверие, възмущение и ниско самочувствие у детето. Обратното – ако държим на думата си, насърчаваме децата и проявяваме любов и търпение, това ще ни помогне да изградим и установим здрава и позитивна връзка с тях, която ще устои на времето.

11. Отглеждаме децата, които ни се иска да имаме, а не тези, които наистина имаме

Много е важно да приемем децата си като личности, носещи своя собствен характер, таланти, умения и слабости, каквито има всеки човек. Разбира се, напълно естествено е да имаме мечти и надежди за тях, но, ако им ги натрапваме, това може да им попречи да открият себе си. Най-добре ще бъде да насърчаваме хлапетата да откриват сами силните и слабите си страни и така да им помагаме да се развиват.

12. Забравяме колко важно е да бъдем добър пример

Нека се замислим колко от нас учим децата си да се държат добре и възпитано с околните, а след това самите ние злословим по адрес на някой наш познат, забравяме за добрите обноски или правим нещо, което не искаме да прави детето ни. Не трябва да забравяме и за секунда, че малчуганите винаги слушат и наблюдават всичко, което казваме и правим. Най-добрият начин за тях да се учат е чрез примера, който им даваме. Затова нека се държим така, както искаме да се държат децата ни. И нека наистина да следваме моделите на поведение, които искаме да възпитаме у тях. Те неминуемо ще ни подражават, защото ние сме техните най-големи учители.

 

Автор: Кармен Сакурай

Вижте още:

Какво искам да знае дъщеря ми, за да я предпазя от моите грешки

21 простички семейни правила, които да спазвате у дома

6 начина да научим децата на дисциплина и да ги мотивираме да спазват правила

Детето ви никога няма да се научи на самостоятелност, ако вършите всичко вместо него