4 неща, които ми се иска да знаех при раждането на първото ми дете - Roditel.bg

Когато първото ми дете се роди, аз се чувствах толкова объркана, напрегната и претоварена. Сякаш животът ми се въртеше само около това малко 3-килограмово човече и всъщност в известен смисъл беше точно така. Във всеки един момент аз бях погълната от моята новородена дъщеричка – или се грижех за физическите й нужди, или я обсипвах с целувки, или се притеснявах защо си променя режимът на спане, или се чудех дали се развива нормално в най-ранните етапи от живота си и дори вече се тревожех за нейното бъдеще.

Но ако сега превъртим лентата на живота ми 5 години напред, ще видим следното: Току-що съм родила третото си детенце и в много отношения виждам родителските си задължения като нещо къде-къде по-лесно. Да, определено дните ми минават много по-шумно и по-диво с три хлапета около мен, но сега съм много по-спокойна и уверена (с малки изключения, разбира се – на всеки от нас се случва да губи контрол от време на време). С течение на времето научих това-онова от собствен опит, попих някои съвети от другите майки, свикнах да посрещам ударите малко по-леко и осъзнах какви са и моите собствени нужди, не само тези на децата.

За тези от вас, които току-що са родили първото си бебе, и се чувстват също като мен тогава – изгубени и объркани – разбирам ви на 110% и искам да ви кажа, че това е напълно нормално. Със сигурност се справяте страхотно, дори и да не ви се вярва. Ще видите, че с времето всичко ще стане по-лесно. Знам как се чувствате и затова искам да споделя с вас няколко неща, които на мен самата ми се иска да знаех, когато на бял свят се появи първото ми бебче.

„Оставяй бебето в креватчето, когато заспи“

С първото ми дете аз правех точно обратното – държах го през по-голяма част от времето, докато спеше. Обожавах да го гушкам и си мислех, че ще изпусна нещо важно, ако го оставя в креватчето. Единственият проблем беше, че те така свикна да спи в ръцете ми през цялото време, че отказваше да заспи по какъвто и да било друг начин. Преди да се усетя, то започна да очаква от мен да стоя до него, докато заспи, а и след това. Беше много хубаво да го прегръщам и да съм близо до него, но след време започнах много да се натоварвам от мисълта, че все изоставам и не мога да обърна внимание и на другите неща в живота си. И това беше така, защото непрекъснато бях с бебе на ръце – или се грижех за него, докато беше будно, или се гушкахме, докато спеше.

При следващото раждане реших да бъда твърда и последователна и да оставям мъничето в креватчето, когато спи. В началото се чувствах като „лоша майка“, защото ми се струваше, че го оставям за прекалено дълго време (нали знаете – новородените спят по много в началото). Но всъщност се оказа, че бебето си спеше много по-спокойно така, а аз се чувствах много по-добре от факта, че макар да бях с новородено, ми оставаше време и за други неща.

„Обръщай внимание на себе си – твоите нужди също са важни“

С първото ми дете винаги поставях своите нужди на последно място, или с други думи – много пъти напълно пренебрегнах себе си. Но с времето осъзнах, че добрата грижа за мен самата ми дава възможност да бъда в състояние да се грижа по-добре и по-пълноценно за децата си.

Така че, скъпи майки, не забравяйте да се грижите за себе си. Ако не сте обядвали, а чувствате, че сте гладни, на всяка цена оставете бебето за малко и отделете няколко минути да си приготвите нещо здравословно за хапване. Осигурете си време, в което някой друг да поеме грижите за мъничето, за да може да излезете на въздух. Съобразете вашия собствен режим с режима на бебето така, че да можете да се храните, да вземете душ, да спите и да се чувствате освежена. Резултата ще усетите веднага – ще видите как ще имате повече сили и желание да обграждате с любов и внимание бебето си, когато самата вие сте отпочинала и в добро настроение.

„Нарушаването на режима на бебето не винаги е нещо лошо“

Вероятно вече сте чули и прочели на хиляда места, че режимът е много полезен за децата. Вярно е. Аз самата открих много бързо чувството за сигурност и стабилност, които дава режимът, и то не само на децата ми, но и на мен.

Има моменти обаче, когато нарушаването на режима си струва. Въпросът е преди да го нарушим да преценим дали ситуацията е извънредна. Ако например ни се отвори възможност цялото семейство да отидем някъде заедно на екскурзия, дори и за ден, доброволно ще жертвам режима за сън и въобще за целия ден, за да прекараме едни чудесни 12 часа семейно. Няма значение, че всички ще бъдем превъзбудени и напълно изтощени когато се приберем вкъщи и дълго няма да можем да заспим. На следващия ден пак ще се върнем към режима и ще влезем в ритъм, но ще сме се заредили с много положителни емоции и моменти, които ще си припомняме дълго след това. Затова моето правило е придържай се към установения режим на детето през 90% от времето, но през останалите 10% го нарушавай с удоволствие.

„Наслаждавай се на прекрасните моменти, защото те няма да се повторят“

Когато за първи път се учех как да бъда майка, ми беше много трудно да спирам забързания си ритъм и наистина да се наслаждавам на моментите с моето бебче. Имах прекалено много неща, за които да мисля, твърде много емоции, въпроси и неясноти бушуваха в мен.

С третото ми бебе пак съм на път да повторя същата грешка, но добре че 5-годишното ми дете е непрекъснато близо до мен и ми напомня колко бързо растат хлапетата. Наясно съм, че не е реалистично да запечатам всяка минута с моите мъници, въпреки че ми се иска да мога. Все пак постоянно се опитвам да спирам за няколко минутки и да съхранявам някои от най-хубавите ни моменти. А те са незаменими – от това как звучи гласа на детето ми в точно тази секунда, през това как чета и на тримата приказка за лека нощ и ги целувам по бузите, когато заспят, до това как усещам допира на една малка ръчичка в моята.