5 стихотворения за детските книжки

 

Книжка-пъструшка

(Калина Малина)

 

Много си ми мила,

мила като дружка,

моя белокрила

книжчице-пъструшка.

 

Твойте бели листи

са крила на птица.

Буквите мъниста

нижат се в редица.

 

Цялата сияеш

с весели рисунки:

зайчета играят,

скачат си маймунки…

 

Щом като разтворя

твойта шир прекрасна,

ти ми заговаряш

простичко и ясно.

 

Много те обикнах —

мила бърборичка.

С теб нали привикнах

да чета самичка!

Нова книжка

(Иван Мишев)

 

Нова книжка си чета

със стихчета, картинки.

Толкоз светъл е света

от падащи снежинки.

 

Звездите тук големи са.

Голяма е луната.

Облаците бели са.

Бяла е и тъмнината.

 

Край мен е всичко бяло.

Като сбъдната мечта.

На книжката съм аз накрая…

Но отново ще я прочета.

Книжка веселушка

(Веса Паслапеева)

 

Аз съм книжка веселушка,

ваша най – обична дружка!

Приказчици зная чудни

за петленца ранобудни,

за Мецана и Щурчето

и за трактора в полето!

С мойте песнички звънливи

ще пораснете щастливи!

Аз съм книжката любима,

колко радост в мене има!

Книжки мои

(Леда Милева)

 

Книжки мои нови,

още неразрязани,

с пръсти недокоснати,

с молив небелязани!

Колко ме привличат

тайните ви скрити,

колко искам всичко

да ми доверите!

 

Пише тук „История“,

но като разтворя я,

към кои ли векове

мене тя ще позове?

 

Чувам, че ме вика,

само че с езика

странен на числата

книжка непозната.

Аритметиката! Значи

тук са новите задачи.

 

Пъстра „География“

с карти и картини,

с тигри и жирафи,

с пясъчни пустини —

през кои земи, къде

тя ли ще ме отведе?

 

Книжки мои нови,

още неразрязани,

с пръсти недокоснати,

с молив небелязани!

Цялата година

с вас ще съм и в края

всичките ви тайни

аз ще разгадая!

Дете и книжка

(Таня Мезева)

 

Мамо, искам пъстра книжка,

дето мога сам самичка,

буквите да подредя

и на глас да прочета.

 

Обещавам… на мечето,

дето гледа тъй напето,

стихче с мед да избера,

сладък да му е съня.

 

А на Зайко бързоног

с морков ще е… за отскок,

на Котана – с топло мляко,

с` зрънце – на петлето Яко.

 

Ще зарадвам, ей така,

всички кукли… до една,

и куплет подир куплет

ще чета като поет.

 

А на тебе, мила мамо,

обещавам сутрин рано,

да се будя сам самичка,

с пъстрата си нова книжка.

 

Поука: Който книжки сам чете,

умен, знам, ще порасте,

ще го слушат във захлас,

всички… пък дори и аз!