5 стихотворения за 3-ти март – Националния празник на България

Трети март

(Атанас Стоянов)

Трети март! Трети март!
Чакан празник, свята дата.
Трети март! Трети март!
Ден рожден на свободата.

Спомня си Балкана пак
за огньовете хайдушки
и за славните братушки,
тръгнали от Волга чак,
с богатирските си пушки
да прогонят злия враг.

Трети март! Трети март!
В мир народът ни добрува.
Трети март! Трети март!
Днес България празнува.

 

Трети март

(Ангелина Жекова)

Трети март! Преславен ден!
Празник скъп на свободата!|
Нека погледи сведем
и целунем знамената.

Стари бойни знамена
на хайдушките дружини
водили са не една
битка в робските години.

Днес, стаили огнен дъх,
път поемат знамената
към най-българския връх,
Шипка — връх на свободата!

 

3 март 1878

(Дамян Дамянов)

О, най-щастлив и най-очакван ден!
От чаканото слънце ослепен,
Един народ, пет века в мрак изстрадал,
Набожно е застанал като в храм
И в радостта си не разбира сам
Дали е коленичил или паднал.

О, най-щастлив и най-очакван миг!
За него еретик след еретик
Като главни по кладите горяха!
И може би светликът най-голям
Не иде от зората, а оттам —
От огъня, във който те умряха.

О, най-щастлив и най-очакван час!
Час, в който със свободен вече глас
Народът пее под свободно знаме.
Час, в който има всичко: нов живот,
Нов цар, нов път, нов гняв на стар народ…
… И свободата само май я няма…

 

Трети март

(Валентин Йорданов)

Поредна дата в календара?
Не! Всъщност почва се от нея.
След петвековните шамари
трибагреникът горд се вее.

И въпреки че по Балкана,
кръвта геройска още лепне,
боли от зейналата рана,
безчинства и сълзи отекват.

Родино моя, след кланета
и гаврата им с твойта чест,
ти пазиш място под небето
и отстояваш го до днес.

Снагата си с безброй могили
на падналите ти покри,
ала намираш още сили.
Глава пред ножа не склони.

И нека тази дата спомня,
и никога да не повтаря
белезите петвековни,
на оцелялата България!

 

Трети март

(Кръстина Тодорова)

На този ден, велик и свят,
възкръсна българският дух отново
и като чист, кристален цвят,
победно звънна българското слово.
Земята на достойни синове,
на Аспарух, Борис и Калоян,
обсебвана от злото векове,
отново гордо и свободно заблестя!
Но тази свобода не беше дар,
за нея Ботев, Левски, Караджата,
и още хилядите знайни и незнайни,
отдадоха живота си в предплата.
Въстанието през април не бе позор,
а паметник за доблест и геройство,
Европа изненадана отвърна взор
от фанатизма на османското войнство.
Със Шипка редом, Перущица и Батак,
блестят със славата на красотата,
не ще обсеби името им свято мрак,
на свобода изстрадана са те цената.
И ненапразно българка една
Априлско знаме със любов уши,
да, Райна Княгиня бе тази жена,
и от нейното знаме свободата се роди!

 

Вижте още:

10 стихчета за мама и осми март

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK