Трети март
(Атанас Стоянов)
Трети март! Трети март!
Чакан празник, свята дата.
Трети март! Трети март!
Ден рожден на свободата.
Спомня си Балкана пак
за огньовете хайдушки
и за славните братушки,
тръгнали от Волга чак,
с богатирските си пушки
да прогонят злия враг.
Трети март! Трети март!
В мир народът ни добрува.
Трети март! Трети март!
Днес България празнува.
Трети март
(Ангелина Жекова)
Трети март! Преславен ден!
Празник скъп на свободата!|
Нека погледи сведем
и целунем знамената.
Стари бойни знамена
на хайдушките дружини
водили са не една
битка в робските години.
Днес, стаили огнен дъх,
път поемат знамената
към най-българския връх,
Шипка — връх на свободата!
3 март 1878
(Дамян Дамянов)
О, най-щастлив и най-очакван ден!
От чаканото слънце ослепен,
Един народ, пет века в мрак изстрадал,
Набожно е застанал като в храм
И в радостта си не разбира сам
Дали е коленичил или паднал.
О, най-щастлив и най-очакван миг!
За него еретик след еретик
Като главни по кладите горяха!
И може би светликът най-голям
Не иде от зората, а оттам —
От огъня, във който те умряха.
О, най-щастлив и най-очакван час!
Час, в който със свободен вече глас
Народът пее под свободно знаме.
Час, в който има всичко: нов живот,
Нов цар, нов път, нов гняв на стар народ…
… И свободата само май я няма…
Трети март
(Валентин Йорданов)
Поредна дата в календара?
Не! Всъщност почва се от нея.
След петвековните шамари
трибагреникът горд се вее.
И въпреки че по Балкана,
кръвта геройска още лепне,
боли от зейналата рана,
безчинства и сълзи отекват.
Родино моя, след кланета
и гаврата им с твойта чест,
ти пазиш място под небето
и отстояваш го до днес.
Снагата си с безброй могили
на падналите ти покри,
ала намираш още сили.
Глава пред ножа не склони.
И нека тази дата спомня,
и никога да не повтаря
белезите петвековни,
на оцелялата България!
Трети март
(Кръстина Тодорова)
На този ден, велик и свят,
възкръсна българският дух отново
и като чист, кристален цвят,
победно звънна българското слово.
Земята на достойни синове,
на Аспарух, Борис и Калоян,
обсебвана от злото векове,
отново гордо и свободно заблестя!
Но тази свобода не беше дар,
за нея Ботев, Левски, Караджата,
и още хилядите знайни и незнайни,
отдадоха живота си в предплата.
Въстанието през април не бе позор,
а паметник за доблест и геройство,
Европа изненадана отвърна взор
от фанатизма на османското войнство.
Със Шипка редом, Перущица и Батак,
блестят със славата на красотата,
не ще обсеби името им свято мрак,
на свобода изстрадана са те цената.
И ненапразно българка една
Априлско знаме със любов уши,
да, Райна Княгиня бе тази жена,
и от нейното знаме свободата се роди!
Вижте още:
