5-те етапа в живота на момичетата

Всяко момиче е по своему уникално, но те всички трябва да предприемат едно и също пътешествие, за да израснат правилно. Момичетата се различават от момчетата в етапите, през които преминават, и по възрастта, на която се случва това. Понякога етапите може и да се застъпят, защото природата е рационална и започва нов урок, докато старият още не е приключил. Ключовият момент е, че когато завършва всеки период, момичето стига до важно решение, което може да му помогне или да го нарани, а може и изцяло да промени живота му.

Кои са 5-те етапа в живота всяко момиче преди да съзрее и да се превърне в жена?

Първи етап – Сигурност

Възраст – от раждането до 2 години

Дали съм в безопасност и обичана?

Човешките бебета са най-зависимите бебета на света. Напълно беззащитни при раждането си, те инстинктивно знаят, че възрастните наоколо трябва да ги обичат. Ако не получават любов, това може да означава, че родителите им няма да се погрижат за тях. Не е достатъчно само да си сит и облечен – както знаем, животът на бебето може да се поддържа и от апарати – но то няма да стане умно и добро, а вместо това ще се превърне в странно същество. Родителите са тези, които трябва да утешават нежно момиченцето си, да му пеят и да си говорят с него, да играят, да го гъделичкат и да го обичат, за да бъде активно и да знае, че животът е хубав. Тогава ще бъдат задоволени и емоционалните му потребности наред с физическите. Всичко това ще го доведе до фундаментално заключение за живота: обичат ме и съм в безопасност. И то ще го запази завинаги в себе си.

Втори етап – Изучаване

Възраст – от 2 до 5 години

Светът забавно и интересно място ли е?

На този етап момиченцето се учи да бъде уверено и заинтересувано от света около себе си, да бъде съобразително и креативно. То надгражда чувството за сигурност от първия етап – „ако наблизо има някой, който да се грижи за мен, мога да се отпусна и да се занимавам с играчките си, да поиграя на двора, да лазя в тревата и да се поизцапам с пръст, камъчета и листа“.

Малките деца, които не чувстват сигурна връзка с майките си, не се впускат много в изследване и се тревожат, че родителите им ще ги изоставят.

На тази възраст можете да научите дъщеря си да рисува, да оглежда внимателно, да строи, да създава и да се наслаждава на цял куп неща, животни и хора. Ако хората, които я обичат, споделят тези занимания с нея, тя ще се зарази с ентусиазма и удоволствието, което те изпитват. Мозъкът й ще бъде постоянно настроен към учене. Вече ще сте я убедили, че

животът е приключение. Странните, нови неща и предизвикателствата ще й носят удоволствие през целия й живот.

Трети етап – Умения за общуване

Възраст – от 5 до 10 години

Разбирам ли се с останалите?

Общуването с други деца, други възрастни, както и с мама, татко, братята и сестрите, може да е трудно, но в повечето случаи е забавно. Дъщеря ви открива, че е по-приятно, когато споделя по мъничко, отстъпва по мъничко, когато взаимодейства с околните и играят заедно, отколкото когато е сама. Това не е възможно преди навършването на 3 или 4 години, а дори тогава не е особено лесно. След като го е чула от мама и татко, а след това и от други хора, вече започва да възприема, че тя не е център на вселената. И другите хора имат чувства.

В началното училище това най-сложно умение – да цениш себе си, но да цениш и останалите и да се отнасяш към тях с уважение – се усвоява постепенно. И отново то се основава на предишните етапи: ако си получавала мило отношение, и ти си мила; ако са съпреживявали с теб, и ти развиваш способност за разбиране; ако са били честни към теб, и ти ще бъдеш честна. Ако момичето реши, че повечето хора са добри, че ги харесва и иска да общува с тях, то ще израсне като общителен човек. До края на живота си ще знае как да бъде приятна и полезна за околните девойка и жена.

 

Четвърти етап – Откриване на душевността

Възраст – от 10 до 14 години

Мога ли да открия истинската си същност и кое ме прави истински щастлива?

С наближаването на пубертета момичето започва да изпитва много по-силно чувство за идентичност, за отделно и лично пространство. Има още много време, докато стане жена, но вече не е дете. Това са годините, през които момичето събира вътрешна сила – укрепва истинското си аз. През този период има нужда от помощ, за да осъзнае пред какво е изправено, към какво изпитва истинска загриженост, какви са интересите и вълненията му. Често момичетата откриват точно на тази възраст своята „искра“ – нещо, което обичат да правят и което им доставя радост, цел и начин да вкарат в действие креативността си. Причина да живеят.

С постигането на идентичност чрез действия, вяра и заздравяване на вътрешния си свят момичето може да се освободи от нуждата от одобрение, която обсебва много подрастващи и води до конформизъм и унилост.

Душата на момичето е като диво животно, силно и умно и същевременно дефанзивно настроено. Има нужда от време и спокойствие, за да се появи. Ако едно момиче открие душата си, то ще бъде подготвено да се справи със сериозните въпроси в живота: пристъпване към интимна връзка по собствени правила, избор на кариера, избор на среда, в която да се движи. Момиче, което е наясно със собствената си душевност, може да бъде нежно, но и силно, няма да се подава лесно на манипулация от нехайни момчета или фалшиви приятели. Ще израсне лоялна и силна жена, която ще защитава близките си. А също и себе си.

 

Пети етап – Навлизане в живота на възрастните

Възраст – от 14 до 18 години

Мога ли да нося отговорност за живота си?

На осемнайсет години дъщеря ви се превръща в жена, затова подготовката за голямата стъпка трябва да започне сериозно още на четиринайсет. Този етап има най-вече практическа насоченост – момичето се учи как да си разпределя парите, времето, да кара кола, да се храни правилно, да се облича подходящо, да се грижи за здравето и сигурността си. Но този период е също така и фундаментална промяна в отношението към живота. В някакъв момент между 14 години и живота на възрастен човек момичето има нужда от значимо събитие, ритуал на съзряването, преживяване, обогатяващо житейския опит, пък било то и негативно, което да я научи, че вече тя е поела кормилото на живота си. Че буквално държи своя живот в собствените си ръце. Осъзнаването на този факт е плашещо, но по хубав начин. С добиването на увереност и получаването на подкрепа от по-възрастните жени може да остави в миналото детинското поведение и опасното лековерие и да стане отговорна, осъзнаваща последствията от постъпките си и активна в осмислянето на своето съществуване. Въпреки че самият живот може да доведе момичето до тези изводи, разчитането на случайността е твърде рискован и ненадежден начин. Така може да пострада сериозно. Има и хора, които никога не порастват, водят егоистичен и празен живот, тънат в нещастие, обвиняват всички останали и никога не поемат отговорност.

Момичетата трябва да бъдат съзнателно и активно насочени и приобщени към здравословен живот на зрели жени. Ако това се прави добре, резултатите са впечатляващи. Момичето поема отговорност за живота си и проправя своя уникална пътека в света.

 

Момичетата и момчетата се развиват различно

Момичетата се развиват по-бързо от момчетата, особено по отношение на умствените способности. Естрогенът, който произвежда тялото им, докато са още в утробата, се отразява върху растежа на мозъка им и в момента на раждането те са по-развити от момчетата със седмици. Разликите се увеличават през първите 5 или 6 години и се очертават следните основни сред тях:

• Момичетата се научават да говорят с цели изречения и да контролират пръстите си, да рисуват добре и дори да пишат 6 до 12 месеца преди момчетата.
• Момичетата са готови да започнат училище приблизително година преди момчетата.
• Момичетата не приемат раздялата тежко като момчетата, когато тръгнат на детска градина, въпреки че това зависи до голяма степен от самото дете.
• Момичетата влизат в пубертета около две години преди момчетата и бързо се превръщат в девойки, докато момчетата остават непроменени.
• Момичетата стават по-рано зрели хора – развитието на техния мозък приключва няколко години преди това да се случи с момчето – малко след 20-годишната му възраст.

 

Из книгата „Как да възпитаваме момичета“ на Стив Бидълф, световноизвестен австралийски семеен терапевт и автор на книги за отглеждането на деца и изкуството да бъдем родители