5-те типа родители и последиците от тях

Всеки човек носи своя темперамент и характер, а когато станем родители, тези различия като че ли стават още по-силно изразени. За едни е важно детето да спазва правилата и са привърженици на по-строго и авторитарно възпитание, други предпочитат либерални модели. Някои са склонни към свръхнамеса, а други трудно отделят време за децата си. Има ли златна среда и кои са основните подходи във възпитанието?

 

1. Родителят „Защото аз така казах!”

В тази група влизат родителите, чиито представи за възпитанието често включват методи като викове, заплахи и наказания. Те считат, че детето трябва да изпитва страх или да се чувства зле, за да се поправи. Наясно са, че този метод не работи, но въпреки това, продължават да го прилагат. Какво всъщност се крие зад авторитарното възпитание? Най-вероятно – безсилие, представи, останали от нашето детство, ако са  ни възпитавали по този начин или увереност, че „методът на твърдата ръка“ ще даде резултат, рано или късно.

Истината обаче е, че децата не се учат да бъдат добри, когато се държим с тях по този начин. Вместо на въпроса „Защо“ да отговаряте със „Защото аз така казах“, по-добре говорете спокойно на детето си и се аргументирайте. Думите винаги трябва да заместват пошляпванията и грубия тон, дори и това да ви коства много търпение и енергия.

 

2. Родителят „Нямам време”

Според проучване, проведено American Psychological Association над 36% от родителите не успяват да отделят достатъчно време за децата си и ги виждат в часовете след работа или само в определени дни. По-големият проблем обаче е че дори и да имат възможност да са със своите синове или дъщери, тези родители не намират начин да прекарат пълноценно времето си с тях под преддекст, че точно в този момент имат друга работа. Детето е изправено в ситуация, в която прекарва повече време с детегледачката, учителката или баба и дядо, което създава у него усещане за изоставеност и пренебрежение. Има една чудесна мисъл на тази тема: „Работата ще почака, докато покажеш на детето си дъгата, но дъгата няма да почака да си свършиш работата“.

 

3. Родителят-перфекционист

За тази група родители е типично това, че са натоварили децата си със своите свръхочаквания, както и че всичко се случва като по учебник. Детето още не е навършило 3 години, а вече ходи на уроци по английски, по рисуване, по плуване, учи се да свири на цигулка и т.н. Майката е част от родителския колектив в училище или детската градина, а през уикенда посещава курсове за родители, за да разбере дали не пропуска нещо във възпитанието на детето. Подобно старание е похвално, стига наистина да не излиза от рамките на нормалното. Проблемът е, че този тип родители рядко дават на детето си така необходимата самостоятелност и се опитват да решават всичко вместо него – къде ще учи, кои ще са му приятелите, как да изглежда и какво да мисли.

 

4. Свръхгрижовният родител

В своята книга „Безгрижният родител“ Том Ходжкинсън пише„Проблемът е там, че се стараем твърде много, а не твърде малко. Със свръхнамесата си не оставяме децата нито да бъдат себе си, нито да опознаят себе си. Прекалено обгрижваните деца впоследствие не могат да бъдат самостоятелни. Трябва да се отдръпнем. Да ги оставим да живеят.” Именно това не умеят да правят прекалено грижовните родители, които не успяват да си поставят граници и да разберат къде свършва здравословната грижа за детето и къде започва вредата от това. Накрая детето се е превърнало в 40 годишен мъж, а неговата майка все още изгаря от желание да му изглади ризата и да го обгрижва, както когато е бил дете.

 

5. Балансираният родител

Това е родителят, който в най-голяма степен успява да съчетае своят авторитет със своята обич. Може би и затова е най-трудно за майките и татковците да успеят да попаднат в тази група. Балансираният родител знае, че е нужно да въведе правила, без обаче те да са свързани със страх от шамари и наказания. Детето вижда в негово лице авторитетна личност, която обаче го обича и е на негова страна. Този родител намира време да поиграе с детето си, но след това намира и начин да мотивира детето да си събере играчките, без това да предизвиква полемики. Да, наистина е трудно да се намери този баланс, но все пак, възпитанието е дълъг и труден процес, който изисква време и постоянство.

 

Вижте още:

Безгрижният родител – нов подход при възпитанието на деца

Възпитание, дисциплина и въвеждане на правила по метода Монтесори

Какво наследяваме от бащите и какво от майките си?

Родителските саможертви и липсата на граници при възпитанието на детето