7 детски стихчета за есента

Сбогом, лято

Емануил Попдимитров


Лятото отмина
с ален мак в косата,
с тежък сноп на рамо,
с огнен сърп в ръката.

Слязоха в полето
стада руйни, гойни.
Сбогом, жарко лято,
сбогом, птички пойни!

Никне по ливади
минзухарът бледен —
той е сред цветята
тъжен цвят последен.

Ето, есен иде
в дреха златошита,
на глава с корона,
от лозини вита.

Кошница тя носи
в ръцете си бели —
с ябълки червени
с гроздове узрели.

 

Приказка за есента

Елисавета Багряна

Обрала лозя и градини
и скришом настлала тавана
с гроздове бели и сини,
с ябълки, круши и орехи
и с жълти ухаещи дюли.

И ни я видели, ни чули,
когато в зимника слязла
и с мед и петмези догоре
напълнила делвите празни.

„Когато настане тук зимата
и с белите вежди намръщени
прогони децата във вкъщи,
и вятърът зъл и премръзнал
завие в комините тъжно,
да има с нещичко майка им
да ги позарадва, залъже…“.

Така есента си говорила
и тихо обрала от двора
нацъфтялото жълто димитровче
и в детската стая за сбогом
букета на масата сложила.

И все тъй, нечута, невидена,
с поглед далеко унесен
отишла си златната есен.

Песен

Кръстьо Станишев

Изведнъж, изведнъж
плисна бляскав ласкав дъжд.
И внезапно помежду ни
опна той прозрачни струни.
Слънцето с ръка погали
тези струни засияли.
Тихо над земята сънна
радостен напев прозвънна…
Изведнъж, изведнъж
бляскавият ласкав дъжд
се усмихна и подхвана
тази слънчева подкана.
И навред се плисна песен…
Беше есен. Беше есен.

 

Есен

Асен Разцветников

През градини лют и гневен бяга
Севернякът с дългата тояга.
Севернякът с калните цървули
де какво застигне, бий и брули.

Свърна там във белите тополи,
дето връх в небето са заболи —
стволи бие, златни листи рони,
златни листи от сребърните клони.

И остаха белите тополи,
и остаха, бедничките, голи.
Ей го после гневно пък забрули
сгушените зад копата дюли

и доде гневът му се насити,
станаха на циганки, горките.
Свела се е като мъченица
там сред двора старата черница,

а до нея клонестата круша
тихите й жалби мълком слуша —
слуша и се в празно гняздо люлка,
като майка, като скръбна булка.

 

Септември
Йордан Стубел

На градинската врата
чукна жълта есента.
И Септември й отвори,
па й весело говори:
Гостенко, добре дошла!
Заповядай, влез, ела!…
Плодовете пожълтяха
и къпините узряха,
и ще има да ядем,
живо-здраво да растем,
та след зимата, когато
дойде веселото лято,
рано още от зори
да сме годни за игри!

 

Есен
Андрей Германов

Бързо лятото отлитна.
Тънка хладина повя
над лъки, градини китни,
над пожънати нивя.
Сутрин по полята равни
ходят сребърни мъгли
и из пътя скърцат бавни
с плод препълнени коли.

Слънчогледи се люлеят,
царевици шумолят,
сочни ябълки златеят –
откъсни, тръгни на път,
гдето знаците крайпътни
надалеч-далеч зоват,
гдето в далнините смътни
чисти ветрове текат…

Плодородна е земята,
а стопаните – добри.
За труда им тя богато
с тежък плод ги надари.
Сяха, жънаха, ораха
ден и нощ в полето, там
и сега под всяка стряха
срещат тоя плод голям.

И си спомнят дните жежки
с пълно, весело сърце
и почиват тия тежки
и попукани ръце,
гдето с мъдър труд създават
красотата на света,
гдето на човека дават
хляба бял и радостта.

 

Димитровчета

Атанас Стоянов

Дойдат ли облаци бели
вейне ли пак есента-
гледайте, пак разцъфтели
есенни късни цветя.
Зимата тях не ги плаши,
смеят се на есента-
хубави,шарени наши
български мили цветя!