Възпитание чрез бой – един порочен кръг

бой, дете, родител.бг


Помните ли онази емблематична реплика от филма „С деца на море” – „Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият!“. Нещата обаче съвсем не са „като на кино”. За мнозина все още боят е възпитателен метод и считат, че за да е послушно и възпитано детето, то се нуждае от „твърда ръка”. Ако вашето дете ви удари, това е признак на лошо поведение и вие ще сте обидени и ядосани, нали? Странно защо боят при децата се счита за неприемлив, а шамарът от възрастния се счита за възпитателен.

Методът на „твърдата ръка”

Приемете, че възпитанието чрез агресия поражда само и единствено агресия, което затваря порочния кръг. Може би детето ще изпълни това, което искате, ако въведете метода на „твърдата ръка”, но в дългосрочен план последиците ще са негативни, а не градивни. Ако от малки децата виждат, че боят е средство, то ще се превърне в средство и за самите тях. Най-честото обяснение е: „може да го бия, но е, за да се научи, след време ще ми е благодарен”. Едва ли. Най-много да имаме в дома си наранено дете, което да е с проблемно самочувствие или самото то да е склонно към агресия.

Ето ви един пример:

Учителката се оплаква на бащата на Сашко, че той е набил друго дете в детската градина и се е държал зле. Бащата заканително поклаща глава и после казва на сина си – „Не може така. Довечера ще има шамари”! Абсурдно е, нали? Нагнетената представа, че децата трябва да изпитват унижение, страдание и болка, за да постъпват правилно, е крайно порочна и погрешна. Никое човешко същество не става по-добро, когато към него се отнасят с унижение и агресия, децата не правят изключение. И как точно Сашко ще спре да бъде агресивен с другите деца, след като са го научили, че „така не трябва” с шамари у дома?

Според статистиките, родителите крещят и използват заплахи при възпитанието на децата си поне веднъж в седмицата. При семействата с деца над 7-годишна възраст, честотата на подобни случки се увеличава. Удрянето на шамар като възпитателен метод подкрепят 39 % от българските родители, сочи проучване на Националната мрежа за децата от 2013 г.

Е, налага се да променим мисленето си и методите си. В противен случай – те ще променят децата ни и то в доста негативна посока. Най-важното, което всеки родител трябва да осъзнае е, че винаги е нужно да се отнасяме с децата си така, както искаме те да се отнасят с нас. И златното правило тук гласи: „Децата, които се чувстват зле, се държат зле. Децата, които се чувстват добре, се държат добре”. Вие кое избирате?

Автор: Ралица Стефанова

Списание РОРИДТЕЛ – roditel.bg

 

Вижте още:

Какво се случва с децата, когато им крещим?

Грешките, които родителите допускат с децата си

Как възпитаваме егоцентрици?