7 детски стихотворения за Цветница

Цветница или Връбница (както още е известна) е един от най-хубавите пролетни празници в българския традиционен календар. Той се отбелязва в последната неделя преди Великден, непосредствено след съботата, в която честваме Лазаровден. Празникът е познат и като Палмова Неделя, Цветна Неделя, Вая и др. На този ден именници са всички хора, носещи имена на цветя, дървета и зеленина.

Православната Църква нарича празника Вход Господен в Иерусалим, тъй като той припомня тържественото влизане на Иисус Христос в свещения град на гърба на ослица преди еврейския празник Пасха. Евангелският разказ разкрива, че хората в Иерусалим посрещнали Спасителя така, както в древни времена се посрещали царете победители. Те приветствали Иисус Христос с лаврови и маслинови клонки, застилали пътя с дрехите си и викали „Осанна“. Всяка година рано сутринта на Цветница в православните храмове започва празнично богослужение, а след това там се раздават осветени върбови клонки и цветя. По традиция от тези клонки се изплита венец, който се закача на входната врата на всеки дом.

Празникът Цветница е много интересен за децата. Ние, родителите, можем да им разкажем за него и да научим заедно с тях някое от детските стихотворения, посветени на този ден. Вижте няколко примера:

Цветница

(Ран Босилек)

Тя е мъничка царица,
златокоса, светлолика.

Сред цветята тя живее,
на лаленце се люлее,

в светъл празник рано пее:
„Хайде, ставайте, дечица!

И от клончета върбица
колелца си изплетете,

на дъсчица ги сложете,
и в реката ги хвърлете.

Туй, що тръгне най-напред
носи най-голям късмет.

На когото то се случи,
ще се радва от сърце!

На Великден ще получи
най-голямото яйце!“

Цветница

(Иван Цанев)

На дядо — жълти минзухари,
да си ги има за другари.

На баба — стръкче от иглика,
за да са лика и прилика.

На мама — тези три кокичета,
че тя си има три момичета.

Така за всекиго — накратко,
накрая идва ред на татко.

Понеже той си няма син —
ще му е син синчецът син!

Връбница

(Йордан Стубел)

Набраха китки зелени
с росица росна росени,
набраха млада върбица —
венци да вият дечица.

Па всяха къща дариха
и пътя с шума покриха,
да бъде чисто пред храма,
прашинка утре да няма.

Нали на свята ослица
Христос ще мине, дечица,
на клонка жълта и бяла
затуй е птичка запяла.

Затуй е роса росила
и всичко, всичко измила,
затуй са клони и листи
от рано ясни и чисти.

Цветница

(Кирил Назъров)

Цялата в лъчи обляна,
грее радостна земята.
Днес на горската поляна
има празник на цветята.

Идват ежковци, къртици,
язовци, пчели, лисички,
буболечки, мечки, птици…
С цвят накичени са всички.

Колко хубав горски празник:
веселби, чудесни песни,
танци, спорт, закачки разни
и забави интересни…

Весели се стар и млад,
само Зайко е мърморко:
0ерпили го с шоколад,
а не му поднесли морков!

 

Цветница

(Ралица Радева)

Цветница  е  празник  чудесен
в  игри  и  забавления  унесен.

На  Цветница  празнуват  всички  по  света,
с  имената  на  цветя.

Ето,  розата  красива
пак  празнува  толкова  щастлива!

Но  не  е  единствената  тя,
има  още  куп  празнуващи  цветя!

Празникът  на  цветята  –
с  големи  обичаи  посреща  се  в  страната.

Момите  се  събират  край  реката,
и  пускат  по  течението  й  клонки  от  върбата!

Клонката,  която  всички  други  изпревари,
нейната  мома  –  с  женитбата  си  ще  превари.

Нека  всички  именници  на  света,
да  посрещнат  празника  с  усмивка  на  уста!

Цветница

(Валентин Йорданов)

Днес  цветята  ухаят.
Днес  цветята  танцуват.
Днес  цветята  мечтаят.
Днес  цветята  празнуват.

Днес  изпъстрена  нежност
над  света  се  разстила,
с  аромат  от  надежда
и  допир  с  трепет  на  свила.

Днес  ехти  над  земята
този  празник  вълшебен,
отреден  за  цветята,
отреден  и  за  тебе.

Носиш  име  уханно,
празник  имаш  и  ти,
пожелавам  ти  радост,
много  светли  мечти.

Пожелавам  усмивки,
пъстроцветна  съдба…
Ти  бъди  най-щастлива,
цял  букет  от  цветя!

Цветница

(Мариана Златева)

Букет  от  нежни  пожелания
приеми  на  този  пъстър  ден,
мислите  ти  –  нацъфтели  поляни
а сърцата  ни  –  със  светлина  обляни.

Домът  ни  окичен  с  върбица,
а  наоколо  –  пълен  двор  с  дечица.
На  главите  им  цветни  венчета.
Гласчетата  им  като  звънчета.

Пролетни  благоуханни  аромати
на  люляци  и  здравец  разляти.
Лазарско  хоро  да  заиграем
и  за  любов  –  да  замечтаем…

 

Вижте още:

10 детски стихчета за пролетните цветя

10 детски стихчета за Великден и пролетта

Детски стихчета за Малък Сечко февруари

Едно поучително стихотворение, което трябва да прочетете два пъти