След пълния с празници януари е ред на най-малкия от месеците – февруари, известен от незапомнени времена с името Малък Сечко. Вижте няколко детски стихотворения, посветени на втория месец от годината, и ги споделете с вашето дете.
Малък Сечко
(Ран Босилек)
Малък Сечко юначина —
сняг натрупа два аршина.
Страх какво е той не знае —
с ветровете си играе.
И на Слънчо светозлати
Малък Сечко стар познат е.
Щом се пролетта задава,
той от Слънчо пръв узнава.
И доде се Марта сети,
той помита снеговете.
Бърза с първото кокиче
първи той да се накичи.
Малък Сечко
(Гео Милев)
Що за хала
завилняла –
вятър, дъжд и сняг!
Вей, завява,
заслепява
ни очите чак!
Малък Сечко,
Сечко-Бечко,
стига се люти!
Не върлувай,
не бушувай –
спри гнева си ти!
Духаш, чукаш
и се пукаш
ала пролетта
пак ще блесне
посред песни,
радост и цветя!
Малък Сечко
(Елин Пелин)
Дете, не вярвай ти
на слънцето лъжливо,
на малкото врабченце
на скачането живо.
Със присмех ме не срещай,
с шеги ме не хапи,
ти знаеш – Малък Сечко
насмешки не търпи.
Че ако се разсърдя
и ако викна пак
от ледения север
студения горняк…
Че ако те ухапя
по алените бузи –
веднага ще забравиш
надеждите си бързи…
Февруари
(Асен Босев)
Февруари-ари,
с тебе сме другари —
бодри и сърцати,
всекиму познати.
Ти от рано-рано,
викаш: „Хайде, Ваньо,
чака стръмнината,
грабвай си шейната!“
А тогава-ава
мама шал ми дава,
за да не изстина
в снежната пъртина.
По пързалки-алки
съм с децата малки.
Спускаме се, пеем,
по снега лудеем.
Ти ръцете-ете
ни студиш и двете,
щипеш ни страните
и червиш ушите.
Но това ни прави
пъргави и здрави.
Февруари-ари,
с тебе сме другари!
Майстор славен
(Стоян Дринов)
Малък Сечко,
майстор славен,
с майсторлъка
си прославен;
сутрин седне,
па не става —
шие, кърпи,
прекроява!
Взел кожуха
на земята,
па го реже
и премята.
Реже, реже,
после шие
и под него
пак се скрие,
ту я цяла
разсъблича,
ту отново
я облича.
Денем, нощем
няма мира,
все работи,
все не спира!
Весела пързалка
(Стоян Дринов)
Падай, снежко,
колко щеш
няма, няма
нас да спреш!
Ще летиме
ний до мрак,
че ледът е
още як!
Мръкне ли се —
ех, тогаз
ще се върнем
пак у нас.
Ще ни срещнат
там със чай,
я с гълчава,
я… кой знай!
