7 родителски грешки, които превръщат децата в разглезени манипулатори

Справянето с детските гневни изблици и тръшкания е истинско изпитание за всеки родител. В тези напрегнати моменти е лесно да се подхлъзнем в грешни реакции, които на пръв поглед изглеждат успокояващи, но всъщност подхранват нежеланото поведение. Вместо да тушират напрежението, тези реакции често засилват проблема и превръщат детето в умел манипулатор, който знае как да използва слабите места на родителите си. Как да избегнем тези капани и да се справим със ситуацията по конструктивен начин? Ето някои от най-често срещаните родителски грешки и защо трябва да ги избягваме:

1. Купувате подарък или лакомство, за да успокоите тръшкащото се дете

Представете си: детето ви току-що е изяло парче шоколадова торта и сега иска сладолед. Казвате му „не“, защото смятате, че е получило достатъчно захар за деня, но то реагира с истеричен плач.

Решението да му кажете „не“ е трудно, но важно. То ще му помогне да се научи да намира решения на собствените си проблеми и е ключово за възпитаването на самостоятелно и отговорно дете. Често обаче може да се поддадете и да поръчате втори десерт, само за да го успокоите и да завършите вечерята си спокойно.

ЗАЩО ТОВА Е ГРЕШКА: Подавайки се на исканията на детето, особено по време на истерии, вие му давате урок, че родителите ще отстъпят, ако то плаче достатъчно силно. Според д-р Васко Лопес, клиничен психолог, това е научено поведение, което става условен отговор. „Дори и да работи само 5 от 10 пъти, това регулярно подсилване го прави много стабилно научено поведение“, казва той.

2. Прекалявате с грижите и се опитвате да го предпазите от всичко

Като родители чувстваме, че е наш дълг да защитим детето си от вреди. Някои от нас биха обвили децата си в бронирана обвивка, ако можеха.

Намесвате ли се във всички решения на детето си, без да вземете предвид неговото мнение? Или се намесвате незабавно, когато то има спор с друго дете? Опитвате ли се да го предпазите от всяка трудност или препятствие?

ЗАЩО ТОВА Е ГРЕШКА: Този стил на родителствo е типичен за „хеликоптерните“ родители и пречи на детето да стане смело, независимо и да се учи от собствените си грешки. За да възпитате устойчиво дете, избягвайте практиките на свръхгрижовните родители, колкото и трудно да е понякога това. Защото дори и добрите намерения и желанието да помогнете могат да доведат до негативни резултати.

3. Не спазвате нещата, които сте обявили като последици

Да речем, че детето ви рисува и решава да продължи с творчеството си по стените, пода и масата. Напомняте му да рисува на хартия и му казвате, че ако продължи с това, ще му вземете всички цветни пастели. Но то игнорира вашето предупреждение и продължава.

Може би ще се замислите да му вземете пастелите, но в крайна сметка не го правите, защото сте твърде уморени да се карате или да търпите неговия плач, тръшкане и негодувание.

ЗАЩО ТОВА Е ГРЕШКА: Когато не спазвате обещаните последици, детето се научава, че думите ви нямат тежест и че може да пренебрегва правилата без последствия. Това подкопава авторитета ви като родител и създава усещане за несигурност у детето, защото липсата на последователност го обърква. Децата се нуждаят от ясни граници и правила, които да бъдат спазвани, за да разберат какви са очакванията към тях. Ако последиците не се прилагат на практика, поведението, което искате да коригирате, вероятно ще се повтори или дори ще се влоши, тъй като детето ще продължи да тества границите.

4. Оставяте детето да командва и не успявате да изградите авторитет

Има ситуации, в които детето отказва да изпълни вашите инструкции – например да облече якето си в студено време или да изключи таблета, когато времето за игра изтече. Ако всеки път вие се поддавате и оставяте детето да решава вместо вас, то ще се почувства като основния авторитет в дома, който може да налага своите правила.

ЗАЩО ТОВА Е ГРЕШКА: Когато детето усеща, че контролира ситуацията, това може да създаде хаос в семейната динамика. Липсата на ясно определени граници и авторитет може да доведе до постоянни конфликти и несигурност у детето. Родителите трябва да задават ясни правила и да ги следват последователно, за да изградят чувство на сигурност и доверие.

5. Опитвате се да бъдете най-добър приятел, вместо родител

Искате да сте „готиният родител“ и да се сприятелите с детето си. Действате като негов приятел, вместо като отговорен родител. Звучи ли ви познато? Много майки и татковци се подхлъзват по тази плоскост, но имайте предвид, че приятелството и родителството са две различни неща. При приятелството двете страни са равнопоставени и едната няма отговорности и задължения към другата.

ЗАЩО ТОВА Е ГРЕШКА: Детето ви се нуждае от отговорен родител, който да го ръководи и да му показва разликата между добро и лошо. Не бъркайте близостта и доверието с приятелството, те са отделни неща. Ако имате близост и доверие, детето ще споделя с вас и ще цени мнението ви, ще обсъжда проблемите си и ще ви търси за съвет. Но то има нужда и да сте му родител, да сте строги, когато ситуацията го налага, и да го учите чрез своя пример.

6. Превръщате го в единствения смисъл на живота си и забравяте за собствените си потребности

Като родители е лесно да се фокусирате изцяло върху нуждите и желанията на детето, като поставяте себе си на заден план. Много родители стигат дотам, че се отказват от собствените си интереси, хобита и дори от времето си за почивка, вярвайки, че трябва да жертват всичко за щастието на детето си.

ЗАЩО ТОВА Е ГРЕШКА: Когато родителят поставя детето в центъра на всичко и забравя за собствените си потребности, това не само води до емоционално и физическо изтощение, но и изпраща неправилен пример на детето. То може да израсне с усещането, че отговорността за щастието на другите е само негова, или да не се научи да уважава личното пространство и нуждите на другите. Важно е родителите да балансират своите роли и да се грижат и за себе си, така че да бъдат здрави и щастливи, което от своя страна ще се отрази ползотворно и на взаимоотношенията с децата.

7. Засипвате го с вещи и играчки, вместо да му отделите внимание и обич

В желанието си да направят детето щастливо, много родители се опитват да компенсират липсата на време и внимание с подаръци, играчки или нови устройства. Понякога, когато се чувстваме виновни, че не можем да прекараме достатъчно време с децата си, това ни кара да вярваме, че материалните подаръци ще заменят личното ни присъствие.

ЗАЩО ТОВА Е ГРЕШКА: Играчките и вещите никога не могат да заместят емоционалната връзка и вниманието, които детето търси от родителите си. Прекаленото материално глезене създава у детето усещане, че щастието се купува и че обичта се измерва с вещи, а не с времето, прекарано заедно. Това може да доведе до развитието на повърхностни ценности и липса на удовлетворение, защото истинското щастие идва от взаимоотношенията, а не от притежанията.