Психолог: „Днешните деца имат нужда от добър пример, а не от заповеди“

дете_майка възпитание добър пример

Наистина ли днешните деца са по различни от тези, родени през 70-те и 80-те? Възможно ли е заедно с развитието на света да се променя и начина, по който се развиват децата?
Според психолога Елена Мечева това е абсолютен факт и сегашното поколение деца е различно най-вече с това, че има много въпроси към нас, възрастните, на които ние невинаги намираме отговор. Тези „нови“ деца са със силно изразена индивидуалност и имат огромна потребност да бъдат чути, видяни и разбрани.
Ето какво е типично за съвременното поколение деца според Елена Мечева и защо е важно родителите да осъзнаят тези особености:
  1. Днешното дете не приема авторитетите наготово

То има потребност авторитетът първо да се ДОКАЖЕ като такъв. При това не еднократно, а непрекъснато – родителят трябва да отстоява себе си, да парира провокациите по адекватен начин, да вдъхнови, окуражи и най-вече – да даде пример. Неразбирането на това от страна на възрастните води до етикетиране на децата, а самите деца се противопоставят с всички сили. Всъщност, хлапетата имат нужда повече от всякога от добри примери и са много склонни да чуят какво им се говори, стига да намерим правилния начин за това. Първо обаче ще провокират именно за да видят реакцията. И тогава родителят ще трябва да се докаже като авторитет.

  1. Днешното дете е много интелигентно, но често това остава незабелязано

Ключът към оценяването на интелигентността е да я възприемаме по правилния начин. Мнозинството родители поставят акцент върху онези типове интелигентност, които традиционно са на почит в западното общество – логико-математическата, езикова, пространствена. Останалите са деликатно отклонявани като „второстепенни“, а талантите на децата в тези области обикновено се подценяват – включително в училище. Това оставя чувство на неудовлетвореност и в много случаи води до цялостна липса на мотивация и смисъл за малчуганите. В последните години има опити за промяна на тази тенденция – например, много се говори за т.нар. soft skills (меки умения), които в основата си са свързани с емоционалната и социална интелигентност. За съжаление, има още какво да се желае по повод разбирането, че заниманията с музика са точно толкова важни, колкото тези с математика, а за някои деца – дори повече.

  1. Днешното дете е индивидуалист

Индивидуализмът е хубаво нещо, но не и във вида, в който често го срещаме. Поради високия си интелект, децата се чувстват уверени в себе си. Те често пъти се описват като „уникални“, и до голяма степен са прави. Но в същото време тези умни и талантливи всяко по своему деца не могат да носят отговорност, да полагат усилия, не се трудят достатъчно, а най-трудно им е да работят в екип. Техният индивидуализъм приключва само до техните права и трудно се справя с отговорностите. Пропастта се задълбочава още повече в училище, където количествените оценки, сравняването и конкурентният подход неимоверно увеличават индивидуализма за сметка на уважението и сътрудничеството.

  1. Днешното дете има много силна потребност да бъде видяно, чуто, разбрано

То има нужда да види, чуе, разбере, да получи обяснение. Всичко това е свързано с възприемането му на авторитети, за което вече стана дума. Децата имат право да знаят онова, което ги касае пряко. Именно защото са умни и талантливи, те няма да се оставят да бъдат инструмент в ръцете на възрастни, които твърдят че знаят всичко по-добре от тях, без да го докажат.

Децата се бунтуват срещу свят, в който техните емоции, трудности и потребности са оставени на заден план за сметка на количествени показатели под формата на оценки и класации за това кой колко „знае“.

„Защото така казвам аз“ не е аргумент в съзнанието на днешното дете. Предизвикателство пред родители и учители е КАК да му се обяснява, особено ако вземем предвид и коренно различния начин, по който живеем в сравнение с миналото.

  1. Днешното дете живее в пъти по-динамичен живот в сравнение с детството на родителите си

Бързат родителите, бърза и детето. В противовес на много изказвания, твърдящи, че днес деца се гледат по-лесно, един задълбочен поглед към ситуацията разкрива точно обратното. Бъркат се две различни неща – осигуряването на физически удобства с осигуряването на психически комфорт. И ако днес имаме първото, то с второто сме по-скоро около чертата на критичния минимум. За децата приключването на 8, 9, 10-часов ден в училище съвсем не е краят, защото след това са на уроци, спорт или трябва дописват домашно. Понякога дори събота и неделя не се отличават съществено от делничните дни.

Да, факт е, че в ранна възраст знания се усвояват по-бързо, но нека бъдем честни и помислим за сметка на какво едно толкова ангажирано дете ще натрупа знания – дали цената трябва да бъде свободно време, игри, приятели, семейни занимания?

  1. Изискванията към днешното дете са изключително много

Тези изисквания са, както от страна на родителите и обществото, така и на децата към самите себе си. Изискванията са високи по отношение на справяне с учебния материал, с извънкласни дейности, с придвижването в големия град навреме, с ужасяващата сложност на междуличностните отношения. Изискванията са и за послушание, седене кротко на едно място, за начина, по който малчуганите говорят помежду си, за начина, по който разговарят с възрастните, за начина, по който изглеждат. И всичко това, съчетано с едно непрестанно бързане.

  1. Днешното дете е много повече обременено от начина, по който се представя пред другите, както и от начина, по който другите го възприемат

Значителен принос към това имат социалните мрежи и технологичният напредък. Виждаме, гледаме, сравняваме, и ако за един стъпил здраво на земята възрастен това няма особено значение, то неукрепналата детска психика в много по-голяма степен е обект на влияние и търсеща одобрение, особено в пубертета. Ежедневието на децата е засипано с телевизионни риалитита, онлайн инфкуенсъри, социални мрежи, чатове и безброй комуникационни канали. Почти винаги акцентът се поставя върху средата, а средата сама по себе си не можем да държим отговорна за възпитанието на децата. Можем обаче да помогнем на своя син или дъщеря да изгради стабилна самооценка, да споделя, да ни има доверие, да има адекватна преценка. Това ще помогне на детето да прави разумен избор и да устоява на натиска отвън.

И след всичко казано, представяте ли си, днешното дете все пак се справя.

Понякога с помощта на възрастните, а понякога – въпреки тях. Да се опитваме да вкараме детето в нашия калъп, да го научим да гледа света през нашата призма, не е работещ вариант. И не става дума да предоставим неограничена свобода, нито пък да премахнем всички граници. Става дума да спрем да търсим готовите решения, с които сме свикнали, а да признаем, че детето е отделна личност, различна от нас, към която можем да намерим път с много търпение, постоянство и обич.



Елена Мечева е клиничен и консултативен психолог и педагогически съветник‘.

Можете да се свържете с нея на тел.: +359 899 88 61 30
e-mail: elena.mecheva@mytalkspace.bg

 

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg

 

 

 

 

 

 

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: