Едва когато жена ми ми каза, че ме напуска, разбрах колко много е правила за мен и децата

Преди години, когато се ожених за моята прекрасна съпруга, мислех, че разбирах какво е да бъдеш партньор.

Вярвах, че това означава да бъдеш около жена си и децата и най-вече – да имаш добра кариера, за да се грижиш за финансовото благосъстояние на семейството. А останалото считах за „женска работа“.

Не след дълго животът ме научи по трудния начин колко погрешно е било моето разбиране за партньорство, семейство и брак.

През първите години от появата на двете ни деца, аз бях зает със своите собствени стремежи и цели.

Бях потънал в работата си, бях се вкопчил в постигането на кариерните си амбиции и материалното ни благосъстояние. Не се интересувах чак толкова какво постига съпругата ми, нито я подкрепях достатъчно в нейните стремежи и мечти, а още по-малко ѝ помагах в задълженията у дома и в грижата за децата.

А тя, жена ми, беше винаги там, винаги готова да ме подкрепи във всичко, което правех. Тя беше сърцето на нашето семейство, грижейки се за децата ни, дома ни и всичко останало, което беше нужно. Но аз, на свой ред, не бях там за нея.

Не разбирах колко голямо бреме носеше тя на своите рамене. Идея си нямах колко труд и енергия изразходваше всеки ден, за да направи семейство ни щастливо и здраво. И не осъзнавах какво означава истинско партньорство.

Имаше дни, в които излизах с колеги след работа и се прибирах чак на сутринта, а тя просто ме гледаше мълчаливо, без да обелва и дума. Дори не осъзнавах, че това я наранява и се чудех защо е толкова крива, недоволна от живота и вече изобщо не се усмихва.

Беше един обикновен ден, когато всичко се обърна наопаки.

Жена ми дойде при мен и ми каза, че иска да се разделим. В този момент целият свят се срина пред мен. Не можех да повярвам, че след толкова години на брак тя беше готова да го изостави.

Първите моменти след този разговор бяха изключително трудни. Жена ми беше студена към мен, отказваща да сподели чувствата си или да ми даде втори шанс. Всичко, което правех, удряше на камък и беше невъзможно да я убедя да остане. А мисълта да съм без нея и децата, ме ужасяваше.

Но вместо да се предам, аз реших да се боря.

Реших да направя всичко възможно, за да спася нашия брак. Започнах да полагам усилия да бъда по-внимателен, по-разбиращ и по-подкрепящ. Стъпка по стъпка започнах да се уча как да се включвам повече в домакинската работа, в грижите за децата ни и с всяко едно нещо, което тя до момента е вършела, без да се оплаква. Стараех се да ѝ показвам уважение и внимание, да ѝ засвидетелствам колко много значи тя за мен, въпреки че не ми отвръщаше със същото.

Пътят към промяната беше труден.

Имаше моменти на истинско отчаяние, когато се чувствах, че нищо не върви както трябва, че нищо, което правя, не е достатъчно. Но продължих да се боря, да полагам усилия и да не се предавам. Дори когато тя беше груба с мен, дори когато ми казваше, че не иска да ме вижда повече, аз знаех, че някъде там все още я има жената, която ме обича и която аз обичам.

С времето постепенно започнах да виждам резултатите от усилията си.

Жена ми започна да се усмихва, макар и не както преди с онази нейна широка усмивка. Започнахме да разговаряме повече. Да споделяме как е минал денят ни, да правим планове за бъдещето. Тя започна да цени повече това, което правя за нас като семейство, а аз не спирах да полагам усилия, знаейки че те трябва да са завинаги оттук нататък, ако искам отношенията ни да се заздравят трайно. Тя все още беше мнителна и не знаеше доколко може да ми има доверие и дали това, което правя, не е просто временно и начин да я заблудя.

Измина цяла година и половина,

докато наистина усетих, че успяваме да преодолеем препятствията и да възстановим връзката си. След този тежък период бракът ни беше по-силен от всякога, защото се научихме да ценим и да се грижим един за друг повече, да не допускаме предишните си грешки, особено аз.

Защо разказвам тази история?

Защото вярвам, че тя се случва на много мъже, на много семейства.

Затова, посланието ми към всички мъже, които може би се намират в същата ситуация, е: не правете грешката да приемате жените си за даденост. Не забравяйте, че трудът, който те полагат в грижата за семейството и децата ви, е безценен. Не считайте отглеждането на децата и майчинството за ваканция или лесна работа. Това е изключително трудна и отговорна роля, която заслужава истинско уважение и подкрепа.

Отделяйте време и енергия, за да бъдете там за вашата съпруга, както и тя е била там за вас.

Покажете ѝ, че я цените и я подкрепяте във всичко, което прави. Слушайте я, разбирайте я и бъдете пълноценен партньор в нейните усилия и стремежи. Не забравяйте да изразявате благодарността си за нейния труд и саможертва.

И най-важното, бъдете настойчиви и постоянни в своите усилия да бъдете по-добри партньори. На първо време може да бъде трудно и тя да е студена към вас, но не се отказвайте. Покажете на вашата жена, че сте готови да се промените и да се ангажирате повече в семейния живот. С времето ще видите, че всички тези усилия си заслужават, защото няма нищо по-важно от семейството, а най-горчивият и болезнен начин да разберете това, е да допуснете грешката де го загубите.

Автор: Никола В.