Съперничеството между децата в семейството – на какво се дължи и как да се справим?

братя сестри ревност семейство

От родителска гледна точка още едно дете в семейството е дар Божи. Но за първото дете, поне в началото, новото бебе е бедствие. Защото да бъдеш принуден да делиш родителите си с новата си сестричка или братче неминуемо води до притеснението у по-големите деца, че ще започнат да получават по-малко внимание към своите желания и нужди.

Ако трябва да сме честни, ще признаем, че страхът на децата си има основание. Като родители, всички сме усещали колко е трудно да задоволиш нуждите на едно дете, да не говорим за две или повече. Затова всички братя и сестри изпитват някакъв вид съперничество и някои фактори извън нашия контрол могат да обтегнат взаимоотношенията помежду им. Но братската любов е също толкова естествена, колкото и съперничеството, а ние като родители можем да й помогнем да надделее над неизбежната ревност.

Гледната точка на по-голямото дете

Когато става въпрос за появата на ново бебе в семейството и чувствата на по-голямата кака или батко, не може да не сте чували една често повтаряна история за мъж, който си взима втора съпруга. Той казва на първата си жена: „Обичам те толкова много, че исках и друга съпруга… Не е ли прекрасна?… Сега ще бъдем семейство…. Толкова ще се забавляваш с нея…“ После всеки познат и непознат спира семейството, за да се възхити на скъпата нова съпруга, докато първата стои и гледа. И никой не може да я вини, че у нея се появява враждебност. Историята е шега, разбира се, но във всяка шега има по малко истина.

А истината е, че на децата им е много трудно да споделят с друг родителите си. А ние все пак имаме само по две ръце и ако те са заети с бебето, налага се голямото дете да почака. Но съперничеството между братята и сестрите се корени в още по-дълбоко скрит страх. Ако детето трябва да дели оскъдните си ресурси със съперника си, неговите шансове за оцеляване статистически намаляват. Разбира се, ние, родителите, знаем, че има достатъчно любов, храна и закрила за всички. Но баткото или каката на бебето чувстват, че вече не са на първо място и това може да провокира първичен ужас – на подсъзнателно ниво детето започва да се чувства много застрашено.

Ние, майките и бащите, обожаваме първото си дете. Това е една от причините да решим да имаме още деца. Но нашите хлапета не могат истински да проумеят отдадеността ни към тях, каквото и да говорим. Въпреки че не могат да обяснят страховете си и често проявяват истинска грижовност към новото бебе, от време на време повечето по-големи деца се притесняват, че вече не са истински ценени. Може дори да изпитват страх, че ще бъдат изоставени, след като вече има техен „заместител“.

По-малките деца също ревнуват

Разбира се, по-малките деца в семейството също си имат свои тревоги. Те се страхуват и притесняват как въобще биха могли да бъдат ценени колкото техните по-големи братя и сестри, които са толкова по-добри във всичко и които са станали първи част от семейството.

Знаейки за тази вродена конкуренция, ние, родителите, имаме ключ към откриването на единствената най-важна противоотрова срещу съперничеството. Всяко от децата трябва да се убеди посредством ежедневните си преживявания, че независимо какво получават братята и сестрите му, има повече от достатъчно любов, внимание и разбиране и за него и че не бихте могли да обичаме някого повече. Веднъж усетят ли и повярват ли в това, съперничеството между децата в семейството ще отслабне и любовта между тях ще има възможност да се разгърне.

Фактори, които могат да изострят съперничеството

Учените са идентифицирали няколко определени фактори, които могат да повлияят негативно и да влошат съперничеството между братята и сестрите в семейството. Ето кои са те:

Темпераментът на децата

Всяко дете се ражда с различен темперамент, който може да повлияе по различни начини върху взаимоотношенията му с неговите братя и сестри.

Подобно на възрастните, и на децата ще им е трудно да живеят заедно, особено ако са много различни по характер. Едно тихо, чувствително дете, чиито сетива се претоварват, може да се чувства объркано и сърдито, когато около него има прекалено много движение и шум, защото живее с буен брат или сестра, които са в постоянно движение.

Друго предизвикателство пред темперамента на по-голямото хлапе е приспособяване към новото бебе. Не са изненадващи резултатите от различни проучвания, които показват, че децата, определяни от родителите си като „по-лесни“, с по-лек характер, се приспособяват по-безпроблемно към появата на новото попълнение в семейството. Макар че все още се нуждаят от уверението, че са важни, и от времето, прекарано само с майка си или баща си, паниката им, че губят голяма част от вниманието на родителите, не е толкова силна. За разлика от тях, напълно е възможно децата с по-предизвикателен и буен характер да станат по-прилепчиви, „по-трудни“ или да имат повече проблеми със съня след появата на ново бебе в семейството.

На децата, които имат взискателен характер, може освен това да им е по-трудно да изградят позитивни взаимоотношения с братята и сестрите си. Изследвания доказват, че децата, които биват определяни от родителите си като по-емоционални или физически активни, са по-склонни да проявят агресия към по-малките си братя и сестри.

Проучванията обаче показват и един друг интересен факт – когато по-голямото дете е с по-кроткия характер от двете, то задава тона и помага на по-малкото да регулира емоциите си, затова взаимоотношенията им са по-спокойни. Така че – макар едно трудно дете да е изпитание за родителите, взаимоотношенията между братята и сестрите в семейството ще бъдат по-добри, ако това е по-малкото дете.

Разликата в годините между децата

Според наблюденията на специалистите, децата с по-малка възрастова разлика проявяват по-голяма ревност помежду си под формата на агресия и съперничество, но в същото време са и по-близки. В това има логика, тъй като близките по възраст хлапета си играят повече, което им създава повече възможности да се карат, но същевременно да изградят и по-близки отношения. Положителният аспект на този извод е, че когато не са в конфликт, близките по възраст братя и сестри си играят чудесно заедно и се наслаждават на компанията си. И ако родителите могат да им помагат конструктивно да разрешават конфликтите си, тази близост може да се развие в дълбока връзка за цял живот.

Но преди родителите да решат да имат деца с малка разлика, трябва да обмислят някои важни променливи, които могат да изложат на риск способността им да подпомогнат създаването на здрава връзка между децата. Все пак конфликтите невинаги се разрешават положително, а и постоянното съперничество може и да зададе тона на по-нататъшния живот на децата.

Какво трябва да се има предвид? Очевиден житейски факт е, че родителят разполага с ограничени възможности и време, които да подели между децата си и всичко останало, което има да свърши. Колкото повече са децата, толкова по-голямо е предизвикателството да успееш да се погрижиш за нуждите на всички. И колкото по-малки са децата, толкова по-неотложни са нуждите им. Едно дете на година и половина може да изглежда много по-голямо от едно новородено, но самото то е все още бебе.

Ако малката възрастова разлика между децата в семейството вече е факт, на нея трябва да се гледа просто като на даденост. Това означава, че върху всеки от родителите ще легне по-голяма тежест да проявява повече търпение пред лицето на по-високите изисквания. В случая майката и бащата ще имат нелеката задача е да се погрижат за себе си, за да може да отговорят едновременно на нуждите на две (или повече) деца, които са още бебета. Това обаче ще им позволи да изградят позитивни отношения с всяко от тях. Освен всичко, това е фундаментът, който ще помогне на мъниците да изградят щастливи отношения помежду си, независимо от разликата в годините.

Полът на децата в семейството

Ако поне едно от децата в семейството е момиче, те може да станат по-близки, отколкото, ако са две момчета, склонни да си съперничат. Еднополовите деца в семейството често са по-близки, но в техните взаимоотношения има повече агресия, особено когато са малки и най-вече когато са момчета.

Нямаме контрол върху пола на бебето, но има начин да смекчим склонността му да се съревновава. Първо, по-голямата възрастова разлика може да намали явното съперничество, защото съществува по-малка вероятност децата да виждат в другия съперник, когато са в различен етап от детството си. Второ, трябва да се опитаме възможно най-рядко да ги сравняваме едно с друго. Дори и да осъзнава ясно, че двамата му сина са две отделни личности и не е задължително да си приличат повече, отколкото ако бяха брат и сестра, човек е по-склонен да сравнява децата от един и същи пол. Не е чудно, че и самите хлапета също са склонни да се сравняват и съревновават повече, ако са от един и същи пол.

И последно, но не по важност – добре е да се наблегне върху индивидуалността на всяко от децата. Това отслабва съревнованието, защото не се налага да се борят, за да докажат, че са най-добрите.

Как родителите да изградят добри взаимоотношения между децата си?

Родителите нямат контрол върху характера или пола на децата си и често не могат съвсем да контролирате с каква разлика в годините ще бъдат. Но, за щастие, в тяхна власт е да контролират фактора, който има най-голямо влияние – себе си, тоест родителя.

Най-важното нещо, което трябва да направим, за да създадем добри взаимоотношения между децата си, е да изградим дълбока, съзидателна връзка с всяко от тях. Според изследванията, ако имаме позитивни взаимоотношения с всяко от децата си, има по-голяма вероятност те да създадат по-позитивни взаимоотношения помежду си. Това важи дори и ако имате две момчета (или момичета) с трудни характери, които са близки по възраст.

Дори когато едно от децата е с по-буен темперамент, ако успеем да се справите с тежката задача да поддържаме топли и позитивни отношения с детето с „високите изисквания“, така ще положим основата за по-добри отношения между децата си. Защото по този начин всъщност ние им създаваме модел, който да следват при всички свои бъдещи отношения.

Колкото по близки са отношенията ни с всяко от децата, толкова повече доверие ще има и толкова повече детето ще се чувства способно да ни използва като свое убежище. Тази сигурност е това, което позволява на детето да расте спокойно, за да бъде щедро на емоции към околните, включително към братята и сестрите си.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е базирана на материали от книгата на д-р Лора Маркам “Спокойни родители – щастливи братя и сестри”, предоставена с любезното съдействие на издателство “Изток-Запад

Вижте още:

Детската ревност към по-малкото братче или сестриче – как да се справим?

Какво да направим, ако и двете ни деца са разстроени и плачат по едно и също време?

“Мамо, кого обичаш повече?” – Ето един мъдър начин да отговорите”

Разделените родители и новите им връзки – как да ги представим на детето?

 

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: