Какво да направим, ако и двете ни деца са разстроени и плачат по едно и също време?

две деца плачат

Най-трудното в това да имаш повече от едно дете, са онези моменти, когато и двете едновременно имат нужда от теб. Любовта ви може и да е безгранична, но все пак имате само две ръце.

Ето защо предварителната подготовка е толкова важна, така децата няма да изпадат в емоционални сривове толкова често.

Но неминуемо ще има моменти, когато ще сте единственият възрастен с тях, ще трябва да се грижите за повече от едно дете и те всички ще се нуждаят от вас едновременно или едното ще изисква цялото ви внимание за десет минути, но няма да можете да му го дадете, защото и другото е там. Какво можете да направите?

Когато и двете деца се нуждаят едновременно от вас, се опитайте да обърнете внимание и на двете. (Ако си изберете едното, те ще решат, че имате предпочитания или вземате страна.) Съобщете им какво става: Имам две разстроени деца и двете в момента са обидени! И двамата имате нужда от тате сега, нали… Елате тук, милите ми, в обятията ми винаги има много място… Ти отдясно, а ти отляво, и двамата в прегръдката ми… Точно така, можете да си поплачете колкото искате… после ще се изясним и ще оправим всичко… каквото и да стане, винаги намираме решение. Това не е лесно, но е възможно. Просто ги дръжте от двете си страни, за да са физически разделени.

Ако се налага да отидете при едното дете, поговорете с това, при което няма да отидете. Така че когато например едното дете (Брайън) се е ударило физически, а другото (Кейли) е наранено емоционално, можете да вдигнете Брайън и същевременно да кажете: Кейли, чувам, че си наранена и имаш нужда от мен, и веднага ще дойда. Просто помагам на Брайън за раната му и после ще ти помогна с това, което чувстваш.

Занимайте с нещо детето, което няма чак такава нужда от вас, докато се погрижите за онова, което е по-разстроено. Ако едното дете не изглежда особено разстроено, обърнете му малко внимание, за да се убедите, че е добре. Дайте му голяма прегръдка и му кажете: Имам една специална задача за теб в следващите минути, докато утеша сестра ти. После го занимайте с нещо, което знаете, че обича, като аудиокнига или кутия със занимания, която сте подготвили да ангажирате с нещо детето си, докато храните бебето например (вж. девета глава). Притеснявате се, че няма да е безопасно шестнайсетмесечното ви бебе да се занимава само? Потърсете в интернет сензорни торбички за тепърва прохождащи бебета и използвайте много тиксо, за да няма вероятност то да я разкъса. Нека е в полезрението ви в другия край на стаята, докато помагате на другото си дете да преодолее емоционалния си срив.

Когато другото ви дете е притеснено за плачещото си сестриче, покажете, че приемате чувствата му, и го уверете, че: Сестра ти е тъжна и ядосана… Помагам ѝ да преживее чувствата си… Скоро ще бъде по-добре.

Ако другото дете настоява да се приближи, седнете на пода и ги дръжте от двете си страни. Ще се наложи да прехвърляте вниманието си между тях, но можете да уважите чувствата и на двете деца.

Детето, което има емоционален срив, често ще се ядосва от това, че другото се намесва. Просто му покажете, че разбирате тъгата му: Не искаш сестра ти да е тук… И без нея ти е достатъчно трудно… Понякога е трудно, когато има някой наоколо. След това възстановете чувството му за сигурност: Сестра ти просто се притеснява за теб… Тя ще стои ей там, далеч от теб. Аз съм тук при теб.

Запазете чувството си за хумор. Две плачещи деца изглеждат като критична ситуация. Но ако успеете да запазите спокойствие, ще им помогнете и те да обърнат енергията си. Когато децата са превъзбудени, те имат нужда от вас, за да разберат защо са разстроени. (Ти си ядосан и тъжен… брат ти блъсна кулата ти и тя се разпадна.) Но също толкова важно е, че те имат нужда да им покажете с поведението си, че са в безопасност; наистина не е краят на света, макар че те мислят така. Затова поемете дълбоко въздух и излезте от състоянието „бий се или бягай“. Просто продължете да дишате и да си напомняте, че те ще се почувстват (и ще се държат) по-добре, след като хубаво се наплачат.

Опитайте се да не ги поучавате. Когато сме разтревожени, често се опитваме да решим проблема, като търсим кого да обвиним за него. (Ако не беше направил това на сестра си, всичко щеше да е наред. Другия път ме слушай, като ти говоря…) Но когато емоциите се нажежат, центровете за учене в мозъка се изключват, така че детето ви не може да възприема. Да не говорим, че когато сме разстроени, често казваме най-погрешното нещо, защото то произтича от собствените ни страхове. Просто се въздържайте да говорите, освен за да се сближите и да проявите състрадание. „Съжалявам, че ти е толкова трудно, миличко.“

Ами ако и на вас ви се доплаче? Давайте! Просто му обяснете, че вината за това не е негова и не трябва то да ви утешава и че всеки има нужда да поплаче понякога и вие ще се почувствате по-добре, ако си поплачете малко. Вие давате пример, че емоциите не са нещо извънредно, а това е първата стъпка към здравословната саморегулация. (Разбира се, ако се разридавате всеки път, когато детето ви е разстроено, не можете да му бъдете от помощ, значи е време да потърсите помощ за самите себе си.)

 

Няма лесни отговори, когато всички се нуждаят от вас в един и същи момент. Затова предварителната подготовка е толкова необходима; тя наистина намалява непредвидените сривове. А да помагаш на децата си с техните трудни емоции си е тежка работа, защото трябва да регулираш и своите собствени. Но когато детето ви наблюдава как помагате на неговото братче или сестриче да се справи с разочарованието си, то се научава как да използва емпатия и да помага на този, който страда, урок, който ще му служи цял живот. Не е зле като за половин час усилен труд!

Откъс от книгата на Д-р Лора Маркам: „Спокойни родители – щастливи братя и сестри“
от издателство “Изток-Запад”

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: