Как да помогнем на по-голямото дете да приеме по-малкото, без да ревнува

Съперничеството между децата в едно семейството е често срещано, особено когато се появи новородено братче или сестриче. По-голямото дете се чувства застрашено, че вниманието и обичта ще му бъдат отнети и често проявява нервност и своеволие, опитвайки се да задържи това внимание.

Ще ви дам един пример, за да вникнете в ситуацията по-добре:

Представете си, че един ден вашият съпруг ви казва: „Имам радостна новина! От утре новата ми приятелка ще заживее с нас. Аз продължавам да те обичам, това нищо няма да промени помежду ни, но ще трябва да намерим място и за нея в нашия дом. В някои дни от седмицата ще съм с теб, а пък в други – с нея, всичко ще се нареди.“ А когато тази натрапена съперничка пристигне (защото вие нямате право да кажете „не“), тя няма да ви помага в домакинската работа, просто ще се излежава, ще гледа телевизия и ще си прелиства списания.

По подобен начин се чувства и първото дете, когато мама се върне от родилния дом с второто. Да, съвсем нормално е да го приеме като съперник.

Обикновено по-голямото дете се чувства изоставено още докато е само с баща си вкъщи, в очакване на новото братче или сестриче. Естествено е майката да му липсва. А когато все пак тя се връща, носи ревящо вързопче, около което всички възрастни ахкат и охкат, сякаш е осмото чудо на света! За известно време цялото внимание се прехвърля върху новороденото. Съвсем в реда на нещата е другото дете да се настрои враждебно.

Понякога има родители, които казват: „При нас не беше така, по-голямото ни дете прие веднага и с голяма любов новороденото си братче/сестриче!“. Но от психологическа гледна точка това не е възможно. Вероятно те просто не са забелязали какво преживява първородното, а то не го показва толкова открито.

Какво можем да направим, за да смекчим дискомфорта за по-голямото дете?

Поне около месец преди да роди, майката трябва да го подготви внимателно, че ще дойде ново бебенце в къщата. Така детето ще се ориентира какво предстои, вместо да се изненада в последния момент.

Добре е родителите да помислят и какво да направят за него, така че то да се чувства по-малко самотно, докато майката е в родилното. Може да скрият някакви малки подаръчета на различни места из къщата и когато мама звъни от болницата, да му казва къде да потърси поредната изненада. Така детето ще се увери, че е обичано, че не сте го забравили.

Голямото изпитание обаче ще е в първите дни след прибирането от родилното. По-голямото дете ще вижда суетнята около бебето, ще отбелязва, че родителите се грижат много повече за него. И най-естествената реакция ще е да опита всичко, за да си спечели част от изгубеното внимание обратно. Много често то самото сякаш се превръща в бебе.

„Не пипай, внимавай, стой далеч“

При появата на бебе у дома по-голямото дете често чува само фрази, започващи с „Не“. Макар и това да ни се струва редно от гледна точка на безопасността, трябва да бъдем внимателни с тях. Има случаи, в които по-голямото дете иска биберона на по-малкото, за да си изпие млякото или сока с него. Не го порицавайте и не му отказвайте, защото само след някой и друг ден той или тя ще се откаже от това. Може да се случи и първородното да опитва да скубе, или да хапе новороденото, за да изрази своите враждебни чувства към братчето или сестричето, заело неговото място. В този момент трябва да запазите самообладание и да не наказвате детето, просто го спрете, за да не нарани бебето.

Важно е да дадете възможност на по-голямото дете да разтовари натрупания гняв с думи. Попитайте го: „Може би ти си ядосан/а, защото смяташ, че аз обичам това бебе повече от теб?“.

Насърчете детето да си излее душата и внимавайте какво обяснение ще му дадете. Не казвайте най-близкото до ума: „Е, аз трябва да се грижа повече за бебето, защото то е още съвсем мъничко, не може да ходи, да се храни само…“ По-добре използвайте друга стратегия: „Защо ще обичам това дете повече от теб? Та то още не може дори да се храни само, нищо не разбира, буди ме по много пъти през нощта, все плаче за нещо…“ Тоест избройте всички „негативи“ около едно новородено, така че да не обяснявате защо се въртите постоянно около него, а защо не обичате нещата, които правите за бебето. По този начин голямото дете ще може да оцени положението си като привилегия, а не като загуба на влияние. И напрежението у дома може значително да намалее.

Друго, което може да направите, за да не се чувства пренебрегнато по-голямото ви дете, е да отидете някъде на почивка. И непременно вземете с вас някое негово приятелче. Ако пък нямате тази възможност, започнете да каните  по-често приятелчетата му вкъщи, за да играят заедно. Така по-голямото дете няма да се чувства толкова самотно.

И не забравяйте, че

всяко от децата ви се нуждае от вас, а също и че по-голямото ще има необходимост от повече потвърждения за вашата любов към него именно през тези първи месеци на изпитание. За детето обичта е времето, което отделяте за него, и начинът, по който изразявате чувствата си.

Статията е базирана на книгата  „Основи на модерното възпитание“ на Нели Христова