Как да говорим с детето по „трудните теми“ – алкохол, цигари, наркотици?

тийнейджър алкохол цигари наркотици родители
Навлизането на детето ни в пубертета и активнотообщуване с връстниците неизбежно ни изправя пред въпроса кога и как да проведем онези „трудни разговори“, от които всеки родител малко или много се плаши. Как да говорим с нашите 11 и 12-годишни хлапета, които вече не са малки деца, но и още не са съвсем тийнейджъри, за опасните неща, каквито са алкохолът, цигарите и наркотиците? Рано ли е да говорим за всички тези неща с детето си, ако е то едва на 11?

Всъщност, никак не е рано. След като децата напуснат началното училище и се озоват в по-широкото и лишено от контрол пространство в 5-ти клас, те не само навлизат във възраст на експериментиране, но и започват да попадат в ситуации, при които могат да бъдат подложени на натиск от средата. Ето защо е важно да да са подготвени за всичко това.

Да не забравяме също така, че и онлайн пространството изобилства от материали по тези „трудни“ теми и често децата попадат на информация, която е невярна, подвеждаща или плашеща за тях. Това е много вероятно да се случи, особено ако не са имали разговори по такива въпроси със собствените им родители.

Алкохол, цигари, наркотици – да научим децата да казват “НЕ”

В програмите за здравно образование в училище тези теми са донякъде застъпени. Децата са имали и ще продължат да имат часове, в които ще говорят за вредата от алкохола, цигарите и наркотиците. Възможно е дори те да знаят повече от нас, затова няма да е излишно да се пообразоваме малко. Трябва да сме подготвени и да използваме всеки удобен момент, за да говорим или да коментираме с детето някоя от тези теми. Повод може да ни даде репортаж по телевизията, филм или случка на улицата. Във всички случаи е добре да се възползваме от ситуацията и без да се притесняваме да коментираме видяното или чутото с нашия син или дъщеря. Така или иначе, с децата живеем в един и същи свят и в него има и цигари, и алкохол, и дрога.

Може би най-същественото е, че въпросът за зависимостите в основата си е въпрос за ценностите и затова трябва да научим детето да отстоява себе си и да казва „не“, без да се чувства зле от това. Вероятно само след година-две нашето сега 11-годишно хлапе ще се окаже в ситуация, в която доказването пред компанията ще е свързано със запалване на цигара, изпиване на чашка или подръпване на „коз“. Именно тогава то ще се нуждае от силата да казва „не“ и да има опори, които няма да му позволят да се чувства ощетено или с наранено самочувствие, че е отказало. А за да е възможно това, бавно и постепенно трябва заедно с него да градим тези опори.

Какво можем да направим като родители?

  • Да поддържаме отношения на доверие и любов с детето си.
  • Да не съдим, а да изслушваме – така нашият тийнейджър ще може открито да разговаря с нас.
  • Да бъдем честни, когато детето ни иска да научи повече за алкохола и цигарите, когато ни пита за опита ни като тийнейджър или просто иска да поговори с нас.
  • Да говорим с детето си за фактите, свързани с алкохола, цигарите и наркотиците, да му помогнем да осмисли причините да не прибягва до тях и да изработи собствени начини да ги избягва в трудни ситуации. Да му обясним например, че до достигане на зрялост децата нямат нужните ензими за разграждане на алкохола, затова рискът от алкохолно отравяне при тях е много висок.
  • Да се интересуваме от заниманията на детето си.
  • Заедно да изработим семейни правила по отношение на пиенето и пушенето и да поемем своята отговорност за спазването им. Да не ги нарушаваме самите ние и да ги припомняме, ако нашият син или дъщеря ги нарушават.
  • Да даваме добър пример относно нашата собствена употреба на алкохол или цигари.
  • Да окуражаваме детето си да създава здравословни приятелства и да се занимава с алтернативни на пиенето и пушенето дейности.
  • Да насърчаваме детето да изпробва и да избере спорт, който би му харесвал. През спорта има и голяма вероятност то да си намери приятелска среда, ориентирана към здравословен начин на живот.
  • Да сме наясно с предупредителните признаци за проблеми с пиенето на подрастващия или тийнейджъра и да действаме незабавно, за да помогнем.

Как да говорим с нашето дете така, че да го насърчим да споделя с нас?

  • На първо място – да насърчаваме разговорите. Нека детето да разказва за интересите си. Нека слушаме без да интерпретирате и да дадем на хлапето си шанс да ни научи на нещо ново. Активното слушане на ентусиазираното по някаква тема дете ще отвори пътя за разговори на теми, за които сме загрижени.
  • Да задаваме отворени въпроси, тоест да избягваме въпроси, които предполагат еднозначен отговор „да” или „не“. Нека насърчаваме нашето подрастващо дете да споделя какво мисли и чувства по отношение на това, което обсъждаме.
  • Да контролираме емоциите си – това е много важно. Ако чуем нещо, което не ни харесва, да не реагираме с гняв. Вместо това със спокоен тон да обясним на сина си или дъщеря си какво ни притеснява или ядосва.
  • Да не поучаваме и да не се опитваме да оценяваме нашето дете, показвайки му колко греши. Ако покажем уважение към гледната му точка, то ще бъде по-склонно да ни слуша и да уважава нашето мнение.
  • Да показваме на нашето порастващо хлапе, че ценим неговите усилия и постижения. По всякакъв начин да избягваме болезнените шеги или критикуването.
  • Да не забравяме нито за момент, че нашето дете пораства. Това не означава, че трябва да се откажем да му влияем, но нека уважаваме неговите растящи нужди от независимост и лична свобода.

Какво да наблюдаваме и за какво да внимаваме?

Въпреки че по-долу изброените признаци може да са индикатори за проблеми с алкохола или други психоактивни вещества, някои от тях може просто да отразяват нормалния процес на израстване на нашите подрастващи и впоследствие тийнейджъри. Според експертите обаче, ако няколко от тези белези са налице по едно и също време, ако възникнат изведнъж и ако някои от тях са силно изразени, това може да е знак за проблем с пиенето. Ето за какво е добре да следим в поведението на детето си:

  • промени в настроението: избухливост, раздразнение;
  • проблеми в училище: незаинтересованост или пасивност, нисък успех, чести прояви на недисциплинираност;
  • противопоставяне на правилата в семейството;
  • нови приятели, които детето се съпротивлява да ни представи;
  • позиция „нищо не е от значение” – занемарен външен вид, липса на интерес към предишните занимания, отпадналост;
  • намирането на алкохол в стаята на детето или в раницата му, алкохолен дъх;
  • физически или психически проблеми: изневеряване на паметта, ниска концентрация, зачервени очи, липса на координация, забавена реч.

Важно е да знаем: Ако имаме съмнения, че детето ни има проблем с алкохола или с други психоактивни вещества, непременно трябва да потърсим консултация със специалист възможно най-скоро.

Статията е базирана на информация от Наръчник за родители „Добре дошли в 5. клас“, съставен и издаден от Асоциация Родители

Вижте още:

Признаци, че детето е жертва на тормоз от връстниците си в тийнейджърска възраст

Как да говорим с децата за секса?

Как да говорим с децата за смъртта и какво да им кажем при загуба в семейството?

23 съвета към родителите на тийнейджъри

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: