Как да говорим с детето по „трудните теми“ - алкохол, цигари, наркотици? - Roditel.bg

Навлизането на детето ни в пубертета и активнотообщуване с връстниците неизбежно ни изправя пред въпроса кога и как да проведем онези „трудни разговори“, от които всеки родител малко или много се плаши. Как да говорим с нашите 11 и 12-годишни хлапета, които вече не са малки деца, но и още не са съвсем тийнейджъри, за опасните неща, каквито са алкохолът, цигарите и наркотиците? Рано ли е да говорим за всички тези неща с детето си, ако е то едва на 11?

Всъщност, никак не е рано. След като децата напуснат началното училище и се озоват в по-широкото и лишено от контрол пространство в 5-ти клас, те не само навлизат във възраст на експериментиране, но и започват да попадат в ситуации, при които могат да бъдат подложени на натиск от средата. Ето защо е важно да да са подготвени за всичко това.

Да не забравяме също така, че и онлайн пространството изобилства от материали по тези „трудни“ теми и често децата попадат на информация, която е невярна, подвеждаща или плашеща за тях. Това е много вероятно да се случи, особено ако не са имали разговори по такива въпроси със собствените им родители.

Алкохол, цигари, наркотици – да научим децата да казват „НЕ“

В програмите за здравно образование в училище тези теми са донякъде застъпени. Децата са имали и ще продължат да имат часове, в които ще говорят за вредата от алкохола, цигарите и наркотиците. Възможно е дори те да знаят повече от нас, затова няма да е излишно да се пообразоваме малко. Трябва да сме подготвени и да използваме всеки удобен момент, за да говорим или да коментираме с детето някоя от тези теми. Повод може да ни даде репортаж по телевизията, филм или случка на улицата. Във всички случаи е добре да се възползваме от ситуацията и без да се притесняваме да коментираме видяното или чутото с нашия син или дъщеря. Така или иначе, с децата живеем в един и същи свят и в него има и цигари, и алкохол, и дрога.

Може би най-същественото е, че въпросът за зависимостите в основата си е въпрос за ценностите и затова трябва да научим детето да отстоява себе си и да казва „не“, без да се чувства зле от това. Вероятно само след година-две нашето сега 11-годишно хлапе ще се окаже в ситуация, в която доказването пред компанията ще е свързано със запалване на цигара, изпиване на чашка или подръпване на „коз“. Именно тогава то ще се нуждае от силата да казва „не“ и да има опори, които няма да му позволят да се чувства ощетено или с наранено самочувствие, че е отказало. А за да е възможно това, бавно и постепенно трябва заедно с него да градим тези опори.

Какво можем да направим като родители?

Да поддържаме отношения на доверие и любов с детето си.
Да не съдим, а да изслушваме – така нашият тийнейджър ще може открито да разговаря с нас.
Да бъдем честни, когато детето ни иска да научи повече за алкохола и цигарите, когато ни пита за опита ни като тийнейджър или просто иска да поговори с нас.
Да говорим с детето си за фактите, свързани с алкохола, цигарите и наркотиците, да му помогнем да осмисли причините да не прибягва до тях и да изработи собствени начини да ги избягва в трудни ситуации. Да му обясним например, че до достигане на зрялост децата нямат нужните ензими за разграждане на алкохола, затова рискът от алкохолно отравяне при тях е много висок.
Да се интересуваме от заниманията на детето си.
Заедно да изработим семейни правила по отношение на пиенето и пушенето и да поемем своята отговорност за спазването им. Да не ги нарушаваме самите ние и да ги припомняме, ако нашият син или дъщеря ги нарушават.
Да даваме добър пример относно нашата собствена употреба на алкохол или цигари.
Да окуражаваме детето си да създава здравословни приятелства и да се занимава с алтернативни на пиенето и пушенето дейности.
Да насърчаваме детето да изпробва и да избере спорт, който би му харесвал. През спорта има и голяма вероятност то да си намери приятелска среда, ориентирана към здравословен начин на живот.
Да сме наясно с предупредителните признаци за проблеми с пиенето на подрастващия или тийнейджъра и да действаме незабавно, за да помогнем.

Как да говорим с нашето дете така, че да го насърчим да споделя с нас?

На първо място – да насърчаваме разговорите. Нека детето да разказва за интересите си. Нека слушаме без да интерпретирате и да дадем на хлапето си шанс да ни научи на нещо ново. Активното слушане на ентусиазираното по някаква тема дете ще отвори пътя за разговори на теми, за които сме загрижени.
Да задаваме отворени въпроси, тоест да избягваме въпроси, които предполагат еднозначен отговор „да” или „не“. Нека насърчаваме нашето подрастващо дете да споделя какво мисли и чувства по отношение на това, което обсъждаме.
Да контролираме емоциите си – това е много важно. Ако чуем нещо, което не ни харесва, да не реагираме с гняв. Вместо това със спокоен тон да обясним на сина си или дъщеря си какво ни притеснява или ядосва.
Да не поучаваме и да не се опитваме да оценяваме нашето дете, показвайки му колко греши. Ако покажем уважение към гледната му точка, то ще бъде по-склонно да ни слуша и да уважава нашето мнение.
Да показваме на нашето порастващо хлапе, че ценим неговите усилия и постижения. По всякакъв начин да избягваме болезнените шеги или критикуването.
Да не забравяме нито за момент, че нашето дете пораства. Това не означава, че трябва да се откажем да му влияем, но нека уважаваме неговите растящи нужди от независимост и лична свобода.

Какво да наблюдаваме и за какво да внимаваме?

Въпреки че по-долу изброените признаци може да са индикатори за проблеми с алкохола или други психоактивни вещества, някои от тях може просто да отразяват нормалния процес на израстване на нашите подрастващи и впоследствие тийнейджъри. Според експертите обаче, ако няколко от тези белези са налице по едно и също време, ако възникнат изведнъж и ако някои от тях са силно изразени, това може да е знак за проблем с пиенето. Ето за какво е добре да следим в поведението на детето си:

промени в настроението: избухливост, раздразнение;
проблеми в училище: незаинтересованост или пасивност, нисък успех, чести прояви на недисциплинираност;
противопоставяне на правилата в семейството;
нови приятели, които детето се съпротивлява да ни представи;
позиция „нищо не е от значение” – занемарен външен вид, липса на интерес към предишните занимания, отпадналост;
намирането на алкохол в стаята на детето или в раницата му, алкохолен дъх;
физически или психически проблеми: изневеряване на паметта, ниска концентрация, зачервени очи, липса на координация, забавена реч.

Важно е да знаем: Ако имаме съмнения, че детето ни има проблем с алкохола или с други психоактивни вещества, непременно трябва да потърсим консултация със специалист възможно най-скоро.

Статията е базирана на информация от Наръчник за родители „Добре дошли в 5. клас“, съставен и издаден от Асоциация Родители

Вижте още:

Признаци, че детето е жертва на тормоз от връстниците си в тийнейджърска възраст

Как да говорим с децата за секса?

Как да говорим с децата за смъртта и какво да им кажем при загуба в семейството?

23 съвета към родителите на тийнейджъри