7 стихотворения за татко

ТАТКО

Стихове разни има за мама,
изпълнени с много любов.
Малко, обаче се пише за татко,
а на него също дължиме живот…

Татко е този, който умее
сигурността да ни дава,
татко е силен, татко е смел
и много любов заслужава!

Често от „лошите“ ни защитава,
той е опората, силното рамо,
би се преборил със зли врагове,
ако беда подозира той само…

Татко по-малко говори от мама,
но колкото нея разбира,
кога си тревожен, кога те боли,
кога още не ти се прибира…

Той само със поглед усеща проблемите,
умее да слуша, умее да чака…
Сгушва ръката ти уверено в своята
и те превежда през мрака….

Името татково пишеш след своето,
дали е случайно, кажи?!
Той зад гърба ти стои ден и нощ
и е готов да те защити!

Росица Григорова

На татко

Не помня кога за последно ти казах: „Обичам те“.
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени…
Не зная дали съм добра дъщеря.

Но помня как босичка тичах във парка –
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен – макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.

И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива – без страх, без сълзи.

Ти дал си ми много – не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плакал си скришно
за моите болки – и търсел си лек.

Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда – дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.

Не зная дали добра дъщеря съм,
не зная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.

Не помня кога за последно ти казах: „Обичам те“.
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени…
Обичам те, татко, дори и когато мълча…

Пепа Николова

Татко, казвам ти „Благодаря“

Ти ме учиш с пример и посока
и показваш пътя с добрина,
a когато падам от високо,
ти си там — подаваш ми ръка.

С теб научих, че за добротата
не са нужни хиляди слова
нужни са единствено делата,
те променят важните неща.

Твоята любов е моя сила —
ти си моят тих герой в света.
С обич и признателност голяма,
татко, казвам ти: „Благодаря“.

Ася Георгиева

Закуска за татко

Стана рано Бояна,
хвана здраво тигана.
Щом е мама заета,
тя самичка ще шета.
Палачинки със сладко
ще приготви за татко.

Първата е навита,
трябва да се опита.
Втората е готова,
но е малко сурова.

Няма да се излага —
ще я лапне веднага.
Трета няма, защото…
вече свърши тестото.

А за татко остана
пак кафе със сметана.

Ангелина Жекова

Писмо до татко

Здравей, татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила. Мисля ви много!
И знам, че ви липсвам – това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши…
Така – ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.
Тогава ми казваше – „Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!“
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.
Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют…
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!
Така е при мене… Пиши, как сте вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама – лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари. Да си имате.
Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата…
Купи си обувки, на мама – палто!
Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко…
Обичам те:
Твое голямо дете.

Румяна Симеонова

На татко

Ти, татко, винаги си стряха,
в очите ти събирам моя свят,
думите ти -слънце в душата,
до мен да си е жива благодат.

Във тебе винаги намирам рамо,
във погледа е вплетена любов,
така е милно да прошепвам „ТАТКО“,
дори понякога да си суров.

В съдбата си посял искрица,
вдъхнал си ми смисъла живот,
любовта към теб е бяла птица,
„Обичам те“е моят благослов.

И теб,и мама с обич съм избрала,
съдби човешки да сплетем в едно,
уроците най-важни сте ми дали,
пазили сте ме от всяко зло.

И ако пак родя се на земята,
отново ще поискам да съм с теб,
ти, моята опора, светлината,
посочила ми пътя на човек.

Татяна Николова

На моя баща

Даниела Димитрова