8 травми от детството, които се отразяват на целия ни живот

детски травми тъжно дете родители

Въпреки че повечето от нас свързват детството с безгрижие, игри и усмивки, истината е, че този период може да бъде и причина за скрити травми, които изграждат житейския ни път. Тези трудни и болезнени преживявания от миналото не само ни влияят емоционално, но и дефинират как се справяме с предизвикателствата като възрастни. В следващите редове ще разгледаме някои типични детски травми и тяхното въздействие върху самоличността ни:

1. Виковете и обидите

Отражението на вербалната агресия и насилие силно се подценява и пренебрегва. Сякаш има някакво негласно споразумение, че думите не нараняват толкова много. Това обаче не е вярно, особено когато става въпрос за деца, чийто мозък все още се развива. Вербалното насилие, включващо викове и обиди, оказва голямо въздействие върху психологическото и емоционалното състояние на едно дете и ефектите му се проявяват и в дългосрочен план. Обидните фрази от типа “Толкова си глупаво”, “Все се проваляш”, “Лош си като баща си”, “Срам ме е от теб”, могат да са също толкова пагубни, колкото и физическата агресия, понякога – дори  повече.

2. Раздялата на родителите

Разводът или раздялата на родителите може да е болезнен фактор за децата, особено в ранна възраст. Често това влияе негативно на нашите бъдещи връзки и представи за това как трябва да изглеждат семейните отношения. Децата, засегнати от раздяла, която е била трудна и болезнена, често изпитват чувство на вина, изолират се и имат поведенчески проблеми. Когато пораснат, те могат да страдат от страх от обвързване и затруднения в създаването на стабилни семейни връзки.

Добре е да знаем обаче, че не всяка раздяла на родителите въздейства така. Ако те запазят добра комуникация помежду си, ако детето прекарва пълноценно време и с двамата след раздялата и ако не е било пряк свидетел на техните конфликти, шансът то да не бъде силно засегнато от събитията е съществен.

3. Възпитанието чрез бой

Помните ли онази емблематична реплика от филма „С деца на море” – „Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият!“Нещата обаче съвсем не са „като на кино”. За мнозина все още боят е възпитателен метод и считат, че за да е послушно и възпитано детето, то се нуждае от „твърда ръка”. Ако вашето дете ви удари, това е признак на лошо поведение и вие ще сте обидени и ядосани, нали? Странно защо боят при децата се счита за неприемлив, а шамарът от възрастния се счита за възпитателен. А това съвсем не е така. Детето, възпитавано чрез страх от физическа агресия, често се превръща в агресивен възрастен. А ефектът от този “възпитателен” метод оставя негативни последици за цял живот, колкото и мнозина да твърдят обратното с реплики от типа “Мен ме биеха като малък и станах човек!”.

4. Загубата на близък

Смъртта на родител, баба, дядо, брат, сестра или друг близък през детството може да остави дълбоко чувство на празнота и тъга, които влияят на способността на малчуганите да се свързват с другите. Този вид загуба може да формира страхове и да доведе до депресивни състояния и психологически проблеми.

Ако детето ви е преживяло загуба в семейството, не пренебрегвайте състоянието му, дори и то с нищо да не показва, че нещо го тревожи. Често децата не споделят своите чувства и не ги изразяват директно, а това е важно, тъй като всяка потисната емоция рано или късно се появява под друга форма. Опитвайте се да говорите със своето дете, ако сте преживели загуба на близък човек, да го предразположите и да му помогнете да изрази емоциите си. Ако видите, че ситуацията е наистина притеснителна, добре е да се консултирате със специалист.

5. Постоянните сравнения

Непрестанните сравнения с другите деца, ежедневната критика и родителският перфекционизъм могат да доведат до проблеми със самочувствието и до ниската самооценка. Малчуганите, които са подложени на натиск от страна на мама или татко да бъдат “по-добри” или “по-успешни”, израстват с усещането, че никога не са достатъчно достойни, че все нещо не им достига и че трябва непрекъснато да търсят одобрението на своя родител, за да бъдат приети и обичани. Често самите те проявяват същото деструктивно отношение към децата си, когато станат родители, което се превръща в нещо като омагьосан кръг.

6. Виковете и конфликтите в семейството

Kогато едно дете чува как родителите му си крещят и се обиждат, в съзнанието му се настанява усещане за заплаха. То чувства, че сигурността му е застрашена. И тъй като все още не е достатъчно зряло, за да осмисли всичко това, детето прилага компенсаторен механизъм – то може да се затвори в себе си, да прояви агресия спрямо други деца, да спре да се храни пълноценно, да спре да спи спокойно и т.н.

Друг често срещан сценарий е детето да започне да вини себе си за причините за кавгите между родителите. Особено, ако родителите се карат по въпроси, свързани с неговото възпитание или пък за това кой трябва да прекарва повече време с детето. Всичко това неминуемо оставя трайни последици и влияе върху живота му като възрастен.

7. Отхвърлянето и емоционалното изоставяне

Дори и когато физическите потребности от храна, дом и сигурна среда са задоволени, липсата на емоционална близост между родител и дете може да е наистина пагубна.

Емоционалното изоставане обикновено се отнася до липса на истинска, здрава и пълноценна свързаност между родител и дете. Това може да включва отсъствието на емоционална подкрепа, топлина и разбиране. Негативните прояви на тези травмиращи преживявания са разнообразни. Детето може да изпитва чувство на изолация, самота, страх от отхвърляне, ниско самочувствие и затруднения в изграждането на междуличностни връзки.

8. Училищният тормоз

Училищният тормоз често се подценява от страна на родители и учители, а понякога остава дори незабелязан. В същото време той може да бъде едно от най-травмиращите преживявания в детска възраст, което да остави последици за цял живот.

Ако забележите промени в поведението на вашето дете, ако то ходи с огромно нежелание на училище, спи неспокойно, стресирано е и има резки смени в настроението, може би е добре да поговорите с него и да видите дали нещо не го тревожи. Този тип травми са особено рискови в тийнейджърска възраст, когато младият човек формира своето самочувствие и връзки с околните.

Списъкът на факторите, които ни влияят негативно като деца и се отразяват на живота ни като възрастни е наистина дълъг и съвсем не се изчерпва със споменатото дотук. Важно е обаче да обърнем внимание на себе си, ако вече сме преживели някои от тези събития и дори не подозираме откъде идват някои от настоящите ни проблеми. А още по-важно е да обърнем внимание на децата си и да се опитаме да не повтаряме същите грешки, които са повлияли негативно на самите нас.

Автор: Ася Георгиева, Roditel.bg

Comments are closed.