Не учете децата си, учете себе си. Те и без това ще станат като вас.

родител дете възпитание пример
Има една древна мъдрост от Шиничи Сузики, която гласи: „Децата се учат да се усмихват от родителите си“.

Всъщност – те се учат от нас и на всичко останало  – на отношението си към околните, към живота, към света. На това дали ще обичат книгите или ще предпочетат стоенето пред телевизора. На това дали ще са недоволни, гневни и оплакващи се или състрадателни, емпатични, толерантни и позитивни.


Всеки човек формира своята индивидуалност от различни фактори – училище, приятели, житейски събития. Но най-ключовият фактор е семейната среда. Тя е основата, на базата на която малкият човек ще започне да се превръща в самостоятелна личност.

Ето защо преди да мислим за възпитанието на детето, нека погледнем към нас самите. Нека си припомним, че:

1. Когато ние крещим на детето си, и то се учи да комуникира с крясъци.

2. Когато възпитаваме с шамари и пошляпвания, не бива да се изненадваме, че може и нашето дете да усвои тези методи спрямо околните.

3. Когато сме недоволни от живота, оплакваме се и не виждаме светлина в тунела, едва ли детето ни ще се превърне в оптимист и позитивна личност.

4. Ако се отказваме лесно, и нашият син или дъщеря няма да са от най-упоритите.

5. Ако искаме детето ни да не пуши, нека не му обясняваме колко вредно е пушенето, докато държим цигара в ръка.

6. Когато се ядосваме, че детето използва нецензурни думи, нека се замислим дали пък не ги е чуло от нас самите.

7. Ако детето ни чува как злословим зад гърба на близките и приятелите си, може би и то ще усвои това поведение, считайки го за нормално.

8. Ако ние не четем книги, едва ли и детето ни ще изгаря от желание да го прави.

9. Когато искаме детето ни да се храни здравословно, нека първо помислим какво вижда то в нашата чиния.

10. Ако никога не спортуваме, трудно ще накараме детето си да бъде физически активно.

Не винаги всички тези примери отразяват действителността. Понякога влиянието идва от редица други фактори като гени, житейски събития, приятели и примери извън семейството. Но е важно да се замислим, да си направим равносметка и да погледнем първо към себе си, за да сме сигурни, че примерът, който даваме, е този, който искаме да видим и у собствените ни деца.

Автор: Ася Георгиева, Roditel.bg