Агресията при малките деца – как да реагираме?

Безпокоите ли се, когато вашето двегодишно дете дръпне косата на друго дете или пък 4-годишното ви дете си играе с детски пистолет? Някои родители смятат, че тези агресивни действия трябва да бъдат потиснати в самото начало. Не ще и дума, че нашият цивилизован свят не би съществувал, ако хората не се научаваха да контролират своите агресивни чувства. Но родителите не трябва да се безпокоят за това. Нормалното дете, постепенно научава как да се контролира успоредно с напредването на своето развитие и усъвършенстването на собствената му природа и при наличността на добри взаимоотношения с родителите.

Помислете си само как се променя детската агресивност в различните възрасти. Когато е гладно, малкото бебе се сърди на целия свят. Когато се разсърди, едногодишното дете понякога пляска майка си по лицето, ако тя се остави. Към 2 години, ако с него са се отнасяли внимателно, но твърдо, детето вече е способно отчасти да сдържа раздразнението си, но изкарва яда си, като тропа с крака.Когато някой грабне играчката на едно двегодишно дете, то без да се замисли, ще го удари с лопатката по главата. 4-годишното е много по-възпитано. Поне известно време то ще спори с този, който му е отнел играчката.

Междувременно детето се научава да изявява агресивните си чувства под формата на игра. В началото е много просто. То насочва „пушката“ си и казва: „Бум! Ти си убит“. То се забавлява с мисълта за убиване. Не трябва да му се карате или да го поучавате. То вече знае, че е немислимо да причинява истинска болка на близки хора, но че може да го прави на шега. (Това отчасти обяснява защо децата обичат приказките за насилие.) Може даже да се каже, че в резултат на това детето, което в игрите си може уж да причинява болки и да убива, е по-дружелюбно от детето, което напластява враждебните си чувства в себе си, без да ги проявява.

С други думи, когато 2-годишното дете удари друго по главата или 4-годишното си играе на стрелба, или 9-годишното с интерес чете военни романи, това само показва, че детето минава през необходимите етапи на обуздаване на агресивните инстинкти, което ще го направи достоен гражданин.

Не искам да кажа, че трябва да оставите малкото дете да бъде жестоко към другите или да не обръщате внимание на по-голямото дете, ако насилието го занимава много повече, отколкото другите момчета на негова възраст. Прекалената агресивност трябва да се ограничи и ако не може лесно да се контролира, трябва да се потърсят нейните причини.

Така например, ако едно кърмаче при своите разнообразни, още необмислени движения случайно удари майка си по лицето, това още не означава агресивна проява. И въпреки това още на тази възраст разумната майка внимателно може да отстрани ръчичката на детето и да му покаже, че това „не може“. При това занапред майката трябва да избягва създаването на подобна ситуация, особено ако такъв удар по лицето съвпада с чувство на недоволство и раздразнение у детето.

Ако деца в ранната възраст, когато си играят заедно, започнат най-невинно да се пляскат по главите, майката много внимателно трябва да намери подходящ начин да ги накара да превърнат плескането в поглаждане и галене. С други думи, още от ранната възраст трябва да се насаждат у децата положителни социални форми на общуване. По този начин у детето няма да се създават основания за агресивност спрямо други деца и възрастни. Това, разбира се, съвсем не означава, че у децата не трябва да се развива умението за самозащита, което няма нищо общо с някакъв инстинкт за агресия.

Откъс от книгата „Грижи за бебето и детето”, Д-р Бенджамин Спок, Д-р Робърт Нийдълман