Ако не искате да имате агресивно дете, не бъдете агресивни родители

Когато разберем от медиите, че някое дете се е озовало в болница в следствие на агресия, всички сме потресени, но не си даваме сметка, че децата, които страдат непрекъснато от унизителни наказания, заплахи и побой, са може би хиляди само в България. Освен най-разпространените шамари и дърпане на уши, в унизителния списък има какви ли не инквизиции – бой с колан, с точилка, щипане, скубане, заключване в тъмни помещения, принудително стоене с вдигнати ръце, домашен арест, забрана за виждане с приятели, ужасяващи заплахи и вероятни много други, които не са ми известни… Но как е възможно такава жестокост да бъде проявявана към беззащитни същества, каквито са децата?!

Последиците от родителската агресия

Най-грубата и недопустима родителска грешка, която за съжаление все още много родители си позволяват, физическа или психическа (заплахи, обиди, унизителни наказания), агресията винаги поражда ответна агресия, която детето не може да изяви пред родителите си и я задържа, насочвайки я несъзнателно срещу себе си, срещу връстниците си или срещу по-слабите от него. Детето се озлобява, душата му страда, развива неоснователно чувство за вина. Живее в постоянен страх. Детските депресии, неврози, отклонения в поведението и последвалите зависимости се дължат най-вече на травми в детството.

В детското съзнание и подсъзнание границите между доброто и злото, между допустимото и недопустимото се поставят най-вече от родителите

Моделът, който ни е заложен на подсъзнателно ниво, често ни кара да постъпваме по определен начин, без дори да се замисляме защо. Вярата на всяко дете, че родителите знаят всичко и постъпват правилно, е причина да бъдат приемани много погрешни навици и постъпки за правилни. Много бащи смятат, че е възпитателно да удариш шамар на детето си само защото техните бащи са го правили.

За да се овладее детската агресия, първо трябва да бъде овладяна агресията на родителите

За щастие повечето деца на даден етап започват да отстояват мнението си, личното си пространство, правото си на избор. Колкото повече укрепват като личности, толкова по-решително отстояват интересите и мнението си по различни въпроси. Протестират срещу собственото си обезличаване и „вкарване в определени рамки“, протестират срещу границите, които им биват налагани понякога много грубо, съпротивляват се срещу остарелите и безсмислени родителски убеждения, срещу тесногръдието и деспотизма.

Всички мечтаем за демокрация в обществото, но за да успеем наистина, първо трябва да я постигнем вкъщи, в семейството. Защото демокрацията изисква определен начин на мислене, който се изгражда още в детството. Когато децата ни свикнат с демократичните принципи от малки, за тях ще бъде лесно и естествено да отстояват тези принципи и в обществото.

Какво казват децата?

В анкетите, които проведох, прави впечатление колко снизходителни и великодушни са децата към родителската агресия. Те са склонни да прикриват и оправдават родителите си, да търсят вината у себе си… Но това не е добре! Това означава, че агресивните родители са успели да внушат на децата си, че заслужават да бъдат тормозени, че са лоши и справедливо наказани. Тези деца вероятно ще имат проблем с това негативно убеждение през целия си живот…

Не забравяйте:

Отношението ни към нашите деца изразява отношението ни към самите нас. Колкото повече един родител обича и уважава себе си, толкова повече обича и уважава децата си.

Статията е базирана на книгата „Всичко започва от детството“ на Стела Даскалова, предоставена от издателство „Ciela“