Акушерска пареза – симптоми, лечение и рискови фактори

Знаете ли, че около 3 на 1000 живородени деца се раждат с акушерска пареза? В тази статия ще обясним какво е акушерска пареза –диагноза, за която не се говори достатъчно. Ето какви са рисковите фактори по време на бременността и раждането, в резултат на които брахиалния сплит може да бъде увреден и да се достигне до акушерска пареза:

Какво е акушерска пареза и какви са симптомите?

Акушерска пареза e родова травма, представляваща увреждане на раменния сплит. Нараняванията на брахиалния плексус засягат мрежа от нерви, намираща се в областта на врата, която осигурява чувствителност и мускулен контрол в рамото, ръката, предмишницата, китката и пръстите.

Увреждането на нервите по време на раждане е индивидуално за всеки случай, като могат да се наблюдават оток или разтягане на нерва, компресия, частично или напълно прекъсване на нерва, откъсване на коренчето на нерва от гръбначния мозък. Това води до пълна или частична парализа на засегнатата ръка.  За съжаление акушерската пареза е често срещана травма при новородени деца. Честотата варира около 3 на 1000 новородени според статистиките в различните държави.

Симптомите при увреждане на брахиалния плексус могат да бъдат забелязани веднага след раждането – рефлекса на Моро и/или рефлекса на Робинзон при новородените липсва в засегнатата страна, ръката виси до тялото, а при изправяне на бебето – ръката увисва.

Симптомите на акушерска пареза са:

• пълна или частична липса на движение в ръката, особено в рамото и лакътя
• слаб захват на ръката или липса на сила в китката, невъзможност за хващане дори на леки предмети
• липсваща чувствителност
• странна позиция (ръката може да е огъната към тялото или да виси отпусната)
• при някои случаи пръстите са свити като „нокти на граблива птица“, китката може да е сгъната и обърната назад
• спадане на горния клепач, свиване на зеницата и хлътване на очната ябълка (Синдром на Хорнер)

Диагнозата при всички форми на родовата парализа може да бъде поставена на базата на клиничното изследване, ЕМГ, ЯМР, компютърна томография.

Рискови фактори при акушерска пареза:

Факторите, свързани с плода, за които трябва да внимаваме, са: едър плод (около и над 4 кг.), седалищно или краково предлежание на плода, къса пъпна връв или нейното заплитане, цефалотазова диспропорция (когато размерите на главата на бебето не съответстват на тези на таза на майката, за да се премине през него).

Фактори, свързани с майката, са прекомерно качване на килограми по време на бременност, несъответствие между размера на таза на майката и размера на бебето и рамената му, тесни родови пътища, ранна или късна детеродна възраст, различни aномалии на матката, като фиброиди, двурога матка или вътрематочна преграда, раждане на новородено с акушерска парализа при предшестващо раждане.

Съществуват и фактори, свързани със самото раждане, които могат да доведат до увреждане на брахиалния сплит и те са:

• прекалено бързо протичащо раждане
• удължаване на раждането в различните му фази повече от очакваното
• преждевременно раждане или преносване на плода
• използване на форцепс или вакуум-екстрактор по време на раждането.

Как се лекува акушерска пареза?

Лечението на акушерска пареза може да протече различно според степента на увреждане, вида на нараняването и възрастта на пациента. Бебетата, които са родени с увреждане на брахиалния сплит се нуждаят от интензивна рехабилитация и специални грижи. Ранната диагностика и лечение са от изключителна важност за подобряването на дългосрочните резултати, както и да помогнат при максималното възстановяване на движенията на увредената ръка.

При ранната диагностика и правилно назначено лечение в много случаи изходът е благоприятен и според научни изследвания в областта е възможно пълно възстановяване на функциите на ръката. Продължителността на лечението зависи от степента на увреждане, като при най-леките наранявания лечението продължава няколко месеца, а при по-тежките случаи лечението е бавно и продължително, може да протече дълги години. За съжаление, често лечението на деца с по-лека травма понякога се налага да бъде удължено заради вторични проблеми, появили се в резултат на травмата.

Препоръчително е, ако не се наблюдава подобрение след третия месец, да се направи консултация с детски невролог/неврохирург/ортопед/хирург на ръка, за да се определи дали е необходима хирургична намеса.

Децата с акушерска пареза трябва да бъдат прегледани и проследявани от хирург на горен крайник, специализирал в областта на неврологията и нараняванията на брахиалния плексус.

Хирургично лечение за възстановяване и реконструкция на нервите на брахиалния сплит обикновено трябва да се извърши в рамките на шест месеца след нараняването. Операциите, които се извършват по-късно, имат по-ниска успеваемост. Въпреки това, не всички деца се нуждаят от операция в ранна детска възраст, но има вероятност да е необходима вторична операция при проблеми с рамото, лакътя, лопатката и др.

Нервната тъкан расте и се възстановява бавно, възможно е да отнеме няколко години, за да разберете пълната полза от операцията. По време на възстановителния период е необходимо да се изготви програма за лечение с активни и пасивни упражнения, сензорна стимулация и електростимулация според нуждите на пациента, това е необходимо за да се поддържат мускулите и ставите. По тази причина програмата за лечение трябва да бъде изготвена индивидуално и подлежи на промени според състоянието. Като част от лечението може да се включат различни видове шини и протези, за да се осигури правилна позиция на ръката и тя да бъде предпазена.

Как може да се избегне акушерска пареза?

Въпреки развитието на медицината и технологиите, усложненията по време на раждане невинаги могат да бъдат предвидени. За съжаление в научните публикации се посочва, че се наблюдават случаи на акушерска пареза и при липса на гореизброените фактори и, макар и по-рядко, се получава и по време на секцио.

Внимателното наблюдение на бременността и компетентното водене на раждането от квалифициран медицински персонал намаляват риска от усложнения по време на раждането и значително понижават родовите травми.

Препоръки:

-Планирайте добре бременността и търсете актуална информация още преди началото ѝ.

– Информирайте се за всички аспекти на предстоящото раждане.

– Правете профилактики и проследявайте бременността си при специалисти в областта на акушер-гинекологията, информирайте се за рисковете, които могат да доведат до акушерска пареза.

– Всички гинекологични проблеми по време на бременността трябва да бъдат лекувани.

– Запознайте се с вашите права и задължения по време на раждане и болничния престой.

– Направете информиран избор както по отношение на избора на екип, така и за начина на родоразрешението.

– Бъдещите научни изследвания на специалисти от областта трябва да бъдат насочени към оценка на всички рискови фактори и да се разработват превантивни стратегии за подобряване перинателните резултати, а неблагоприятните резултати да бъдат сведени до минимум.

– Медицинските лица трябва да информират бременната жена за всички изследвания, които трябва да се направят и да настояват за провеждането им, а на база резултатите да се предприемат мерки за минимизиране на всички предпоставки, които правят процеса на раждането неизвестен.

– Решението за това как да родите трябва да бъде взето от бъдещите родители и медицинските лица, не въз основа на комерсиални причини, а според индивидуалните особености на родилката и плода,  като се оценят всички рискови фактори, които водят до някакъв вид родова травма.

Автор: Фондация „За нашето бъдеще“