„Мамо, може ли?“ — Това е въпросът, който чувам почти всеки ден. И честно казано, понякога ми се иска да кажа „Да“. Защото е по-лесно. По-лесно е да си „готината майка“, тази, която оставя детето си да прави каквото иска — да играе още час на телефона,  да остане будно до късно, да се държи грубо с учителите, да отказва да си оправя стаята.

Но това „Да“ — това удобство — не е решение, нито е грижа за бъдещето му.

„Готината майка“

В ерата на социалните мрежи и безкрайните изкушения да бъдеш приятел с детето си, много родители предпочитат да залъгват себе си. „Нека да е щастлив сега. Нека да няма конфликти.“ Това е лесният път — да позволиш, да махнеш преградите, да замълчиш. Така хем не си тровиш нервите, хем детето те счита за супер родител.

Аз съм майка на момче, което вече е на 13. Това е възраст, когато границите се тестват всеки ден — физически, емоционално, социално. Лесно е да се поддадеш на натиска и да кажеш „Да“. Така се избягват споровете, тръшканията на врати и викове от типа: „другите родители не са такива“.

Но именно в този момент на слабост се губи най-ценното — възможността да изградим граници и устойчивост у детето, да му дадем инструменти за справяне с живота.

„Да“ сега означава „Не“ утре

Когато позволяваш всичко, когато „готините родители“ отказват да налагат правила, детето получава послание: „Твоите желания са по-важни от твоето бъдеще.“

Колко деца виждаме около нас, които са „презадоволени“, но и неспособни да се справят с елементарни задачи, защото трудно контролират импулсите си? Деца, които очакват другите да решат проблемите им? Това не е плод на лош характер, а резултат от липсата на граници в ранна възраст.

Истинската любов не е да услужиш на детето си, а да му помогнеш да порасне, да стане силен, умен, отговорен човек.

Защо е трудно да кажем „Не“?

Всеки път, когато откажем на детето, ние сме „лошите“ — това усещане тежи. В същото време светът навън все по-често налага безгранична свобода и индивидуализъм като върховна ценност.

„Не искам да бъда като моите родители, които все ми забраняваха“  или „Купувам му много, защото на мен не ми купуваха и живях в лишения“— често чувам фрази от този тип. И те се изричат, защото всяко едно „Не“ е напомняне колко зле сме се чувствали самите ние. Но в същото време е удар срещу собствената ни любов и грижа към детето.

Но няма друго средство. Без „Не“ няма граници, без граници няма сигурност, без сигурност няма увереност в себе си. А и без “ Не“ няма „Да“.

Как да останем твърди, без да бъдем строги?

• Обяснявайте. Детето не разбира защо му отказвате, ако му кажете само „Не“. Обяснете, говорете за последиците, за това, което е в негов интерес.

• Покажете загриженост. „Не“ не е отхвърляне, а проява на грижа. Децата усещат това, когато им говорим с уважение.

• Бъдете последователни. Границите имат смисъл, когато са постоянни. Ако понякога казваш „Да“, друг път „Не“, детето се обърква и се чувства несигурно. След това започва да използва тези „различни“ правила, за да получи това, което иска.

• Не се плашете от конфликтите. Бъдете готова за съпротива — това е част от процеса на порастване и осъзнаване и не ви прави лош родител.

• Твърдост не означава насилие или агресия. Много родители бъркат тази роля. Да бъдете твърди не значи да отвърнете с шамар или обида. Означава да изградите авторитет, думата ви да се чува, защото има стойност, защото самите вие сте пример, а не защото сте по-силният физически.

Любовта не винаги е удобна

Да обичаш децата си означава да правиш трудни избори — понякога непопулярни и болезнени. Да казваш „Не“ не е отказ от обич, а доказателство за нея.

На 13 години моето момче вече разбира, че „Да“ не означава непременно свобода, а „Не“ не означава непременно наказание. Това са уроците днес, които се надявам да го направят силен и отговорен мъж утре.

На всички родители, които се чувстват изтощени от борбата — не се предавайте. Вашата твърдост днес е инвестицията в тяхното бъдеще. Защото истинската обич не се мери в миговете на спокойствие, а в онова какво сте оставили на вашите синове и дъщери като възпитание и уроци.

Автор: Ася Георгиева, Roditel.bg