Детето не е съдия при раздялата, не говорете негативно за другия родител

Никой не започва връзка с мисълта, че ще се раздели. Но животът често минава по пътища, които не сме планирали. Раздялата сама по себе си е трудна – разтърсваща, понякога опустошителна. Но когато има дете, тя се превръща в отговорност, която изисква повече зрялост, отколкото някои хора са способни да проявят.

Много родители – понякога неволно, а друг път напълно съзнателно – използват детето като емоционален посредник в своята вражда, превръщат го в оръжие. Те говорят негативно за бившия партньор, обвиняват, подценяват, иронизират, обиждат. Това е едно от най-разрушителните неща, които можете да причините, но на собственото си дете.

Детето не е оръжие, нито съдия

Когато говорите с презрение за другия родител, независимо колко наранени се чувствате, вие вкарвате детето в конфликт, който не е негов. То започва да се чувства виновно, разкъсвано между двама души, които обича безусловно. Създава се вътрешен конфликт: „Ако обичам мама, предавам ли тате? Ако се радвам, че съм с тате, наранявам ли мама?“ Това е прекалено голямо бреме за едно дете – независимо на колко години е.

„Аз просто му казвам истината.“

Това е най-често използваният аргумент. Но има нещо дълбоко лицемерно в него. Истината, представена без контекст, с гняв или отмъстителност, не е истина – тя е инструмент за саботаж. И всъщност се оказва така, че родителят е в ролята на наранено дете, което не може да се справи с емоциите. И използва собственото си дете като терапевт, като слушател, като съюзник.

Има разлика между „обяснение“ и „атака“.

Можете да кажете:
– „На мен ми беше трудно. И ми е нужно време да се възстановя.“
Но не казвайте:
– „Твоят баща съсипа живота ми.“
Кажeте:
– „Ние не се разбирахме и затова се разделихме.“
Не казвайте:
– „Майка ти е луда.“

Отровата остава дълго

Проучванията показват, че децата, които са били ползвани като инструмент в родителски конфликти след раздяла, по-често развиват тревожност, несигурност в себе си, трудности в изграждането на здравословни връзки и склонност да се обвиняват за чужди проблеми.

Според изследване на Американската психологическа асоциация, 80% от децата на родители в конфликтна раздяла развиват симптоми на стрес и емоционални проблеми, в сравнение с едва 20% от децата на родители, които поддържат уважителни отношения след раздялата.

Понякога мълчанието е злато

Може би усещате несправедливост. Може би смятате, че детето „трябва да знае истината“. Но истината, поднесена с горчивина, става оръжие. Вместо да „отваряте очите“ на детето, вие го принуждавате да се изправи срещу собствения си свят – да избира страна, да носи вина, да се тревожи.

Не говорете лошо за другия родител. Ако не можете да кажете нещо добро – запазете мълчание. Детето ще порасне, ще види, ще разбере. Истината, която идва без принуда, е най-силна, а децата са интуитивни.

В крайна сметка, не съдът, не приятелите, не роднините

– детето е това, което ще ви съди най-справедливо. И ще помни – не какво сте казали за бившия си партньор, а как сте го карали да се чувства, какво сте правили за него и дали сте го обичали.

Автор: Ася Георгиева, Roditel.bg