Имаме дете, което е обичано и обградено с грижи. Като отговорни родители сме го подготвили предварително и по всички правила за училище. Избрали сме най-доброто училище като сме отчели максимум критерии. Детето има прекрасен учител, към когото са ни насочили познати или сме попаднали по щастлива случайност. Имали сме много тревоги: „Ще приемат ли детето в това училище или не?“, „Ще попадне ли при учителя, когото избрахме, или не?“ И ето, най-накрая цялата тази неопределеност е зад гърба ни, всичко се е наредило по най-добрия начин. Както се казва: само да иска да учи…
Но се оказва, че детето не иска. Не желае да ходи в прекрасното училище при прекрасния педагог. Ами сега? Защо се получава така? Защо не иска? Как да си го обясним? И още по-важно – как да се справим с това нежелание?
Може би ще се изненадате от този въпрос, но замислете се – дали и на нас самите винаги ни се иска да ходим на работа?
За да си отговорим защо детето няма желание да ходи на училище, може да направим аналогия с живота на възрастните. Това ще ни помогне да си изясним ситуацията. Със сигурност всички ние, порасналите вече хора, сме имали моменти на нежелание да отидем на работа: Не ми се ходи на работа, но трябва. Необходимо е, защото работата ни носи финансови средства, а те обезпечават удовлетворяването на потребностите ни. Тоест, ние имаме материална мотивация да ходим на работа. Разбира се, мотивите ни може да бъдат и нематериални – харесва ни да работим, иска ни се да проявяваме креативност, да творим, чувстваме се добре когато получаваме одобрение, признание, благодарност. Или когато виждаме резултатите от труда си и те ни радват.
При нас възрастните има и случаи работният проект отначало да не носи нито пари, нито признание, нито осезателни резултати, но да имаме убедеността, че след определен период от време всички усилия и вложения ще се изкупят. И тогава ще има и пари, и признание. Това е мотивация чрез разбиране на перспективата или перспективна мотивация.
Но каква е мотивацията за учене на нашето дете? Получава ли то одобрение, признание? Удовлетворено ли е от резултата? Разбира ли защо е необходимо да ходи на училище? И как в крайна сметка да му обясним и покажем защо е важно да учи?
-
Създайте на детето перспективна мотивация
На първо място трябва да помогнем на детето да осъзнае колко ценно е образованието, да разбере защо се обучава и каква ще е ползата от това в по-нататъшния му живот. Може например да го попитаме какво би искало за себе си в бъдеще, а след това да му покажем как ученето ще му помогне да постигне желаното.
„Искам да стана лекар.“ – „Тогава ще ти трябват химията и биологията.“
„Искам да стана пилот.“ – „Тогава ще са ти необходими знания по физика и математика.“
„Искам да стана директор на верига хотели.“ – „Тогава ще са ти нужни математиката, географията, английски и други езици.“
Тоест ние ще започнем да му създаваме перспективна мотивация. Този подход ще сработи, ако детето вече има конкретна цел.
-
Обяснете, че самият процес на обучение развива децата
Ако все още няма такава цел, важно е да се акцентира върху ценността не на отделни предмети и знания, а на самия процес на обучение. Защото при него развитието е неизбежно. Реалността е такава, че далеч не цялата информация, получена в процеса на обучение, ще потрябва на нашето дете някога в живота. Ценността на обучението не е в това да получиш определен обем знания, а в това да си създадеш навик за обработка на информация, да развиеш паметта, речта, логическото мислене, способността да правиш причинно-следствени връзки. Например решаването на задачите за тръбите в басейна, от които в него се стича или изтича вода, подготвя мозъка за решаването на други важни задачи – за семейния бюджет или рентабилността на бизнеса – и там парите се стичат и изтичат… Във всеки училищен предмет човек може да намери нещо полезно за себе си.
-
Не говорете срещу училището и срещу образователната система пред детето
Не е препоръчително и никак няма да помогне да мотивираме нашето хлапе да ходи на училище, ако спорим и обсъждаме пред него, че училищната програма е претрупана, че много изучавани факти не носят практическа полза за живота. На всички ни е ясно, че традиционното общообразователно училище не е идеалният вариант за получаване на образование, не е най-развиващата среда. Но след като сме избрали тази форма на обучение за децата си, има смисъл да се концентрираме върху силните й страни, а не да критикуваме образователната система пред хлапетата. Задачата ни е по-скоро да опитаме да формирате у тях култ към образованата личност, а не да създаваме когнитивен дисонанс: „Родителите ми критикуват училището, говорят колко зле са се чувствали самите те в училище, а ме принуждават да ходя там и изискват високи оценки. Къде е логиката?“
-
Бъдете единни с половинката си по отношение на училището и ученето
Важно е също така в семейството да си изработим единно мнение по въпроса за училището, да не се допускат разминавания във възгледите на майката и бащата по отношение на ученето и училището. Да си представим ситуация: единият родител внушава на детето мисълта, че училището не е важно, че тройкаджиите се уреждат в живота по-добре от отличниците, а и всички учители са неудачници, защото нормален човек няма да работи това. Другият родител пък не само уважава учителите, но и следи представянето и оценките на детето, интересува се как може да си повиши успеха и въобще приема образованието за един от големите приоритети в живота. Така бащата ще спори с майката, майката ще спори с бащата. Възниква конфликт на лоялността. Детето трябва да избере към кое мнение да се присъедини и срещу кого да мине в опозиция. За психологическия комфорт в училище е необходима надеждна база – психологически комфорт вкъщи, в семейството. Психологическият комфорт в семейството включва и единство на изискванията на родителите, и разбираеми житейски ориентири.
-
Акцентирайте върху факта, че в училище, освен да учи, детето ще намери приятели и своята естествена социална среда
Не на последно място – едно важно уточнение за липсата на желание у детето да учи, когато навлезе в тийнейджърска възраст. Тогава на много от нас, родителите ни се струва, че синът ни или дъщеря ни са погълнати предимно от настоящето, предпочитат да потъват в интернет, по-рядко говорим с тях за цели, свързани с бъдещето. Добре е да осъзнаем, че в тези и без това трудни за детето ни години (в края на прогимназиалния и началото на гимназиалния етап) това е също съвсем нормално, съответстващо на възрастовите норми. За тийнейджърите в основна и приоритетна дейност се превръща общуването с връстниците. И те общуват. Учат се на много неща: да завързват познанства, да градят отношения, да си избират приятели, да проявяват симпатия, да завоюват авторитет, да разрешават конфликти, да отстояват мнението си – все необходими житейски навици. И не само за кариерата, но и за създаването на семейство по-нататък в живота. Общуването в този етап на израстването става до голяма степен в училище. Това може да бъде отправна точка за мотивацията на детето да ходи на училище, защото там е неговата естествена среда, неговите връстници. А по отношение на представянето му в клас ние, родителите, можем да се опитаме да създаваме нематериална мотивация като често говорим с тийнейджъра за постиганите от него успехи и за това какви позитиви биха му донесли те.
Статията е подготвена по материали от книгата „Учениците на „мързеливата майка“ на психолога и педагог Анна Бикова. В България книгата достига до родителите благодарение на издателство „Колибри“
Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg
