До всички майки, чиито съпрузи работят много и често не са вкъщи

Мъжът ми работи много.

Професията му е такава, че през по-голяма част от времето трябва да прекарва на работа много повече от 8 часа на ден. Всъщност най-често работи по 50 часа на седмица, тоест средно по 10 часа на ден. Да не говорим, че има и допълнителна сезонна натовареност през цели 5 месеца в годината. След всичко което описах, вече става ясно, че през повечето време него го няма вкъщи.

Всеки делничен ден алармата го събужда в 4:15 ч. в ранни зори. Представете си – 4:15 ч, всяка сутрин в работен ден. Винаги по тъмно, защото в който и сезон на годината да се намираме, в този ранен час слънцето още не е изгряло. И понякога се прибира също по тъмно. Снощи, например, си дойде в 10:00 ч вечерта, а иначе обикновено се прибира към 7:00 или 8:00 ч. На това му се казва страшно дълъг ден, особено ако си „на крак“ от преди изгрев слънце.

Знаете ли на какво друго аз казвам дълъг ден?

Знам какво е да се справяш сама с децата и домакинството от сутрин до вечер, от изгрев до залез. И така – ден след ден. Сама съм с 4-те ни деца по минимум 12 часа на ден, но всъщност най-често по 15 или 16 часа на денонощие, защото някои от мъниците стават рано и си лягат рано, но други се събуждат късно и съответно – заспиват в по-късните часове. Затова…

Искам да кажа на всички майки, чиито съпрузи прекарват много и дълги часове на работа: Съчувствам ви! Съчувствам ви с цялото си сърце!

Ние с вас не сме самотни майки и може би не можем да си представим какво им е на тях. Но определено е трудно и много натоварващо да „държиш фронта“ сама вкъщи по 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. Защото и на нас ни се налага да се справяме с повечето задачи и ангажименти около децата, семейството и домакинската работа напълно сами, тъй като на нашите мъже им е напълно невъзможно да се включат.

Аз сама водя децата на лекар и зъболекар, сигурно и при вас е така. Сама пазарувам с тях, с всичките ми 4 хлапета. Сама водя две от децата на логопед всяка седмица. Вкъщи върша всичко сама, като се стремя едновременно да не изпускам мъниците от поглед. Дори когато се налага да сменя маслото на семейния ван, пак трябва да взема всички деца със себе си. И да, много често ми се случва хората да ме гледат и да ме коментират. Доста често ми се иска да им отговоря нещо остроумно, но не ми хрумва какво. На вас случва ли ви се?

Единствено през уикендите се опитвам да се измъкна и да потичам малко, без да съм с децата. Но това кратко откраднато време за мен самата никак не ми е достатъчно, за да компенсира натрупаното натоварване и напрежение. Понякога се питам какво ли правят другите майки в моето положение, за да се справят.

Да си сам родител с децата през 90% от времето си е доста изтощително…

Когато готвя нещо, което мъжът ми обича, го правя с ясното съзнание, че той ще трябва да си го претопли – или вечерта, когато се върне късно от работа, или на обяд в офиса. А аз обикновено вечерям с децата, защото в повечето случаи той не се прибира навреме, за да седне с нас на масата.

Двамата с него през деня си общуваме със съобщения, защото сутрин, когато той излиза, аз още спя, а когато се прибира вечер е твърде уморен, за да проведем нормален разговор. Със съобщенията се справяме някак си, но понякога толкова много ми липсва просто да седнем един до друг и да си поговорим, да общуваме „на живо“. Чудя се дали и другите майки в моето положение се чувстват така?

Но, всъщност, като споделям с вас всичко това, не искам да се оплаквам. Приемам, че просто за момента нещата в нашето семейство стоят така. Напълно наясно съм, че съпругът ми се скъсва от работа заради всички нас. Оценявам на 100% жертвите, които прави, и знам, че нищо няма да се получи без жертви и от моя страна. Въпреки че ми е трудно, въпреки че и аз, и децата силно усещаме липсата му, когато го няма, трябва да издържа.

Споделям всичко това, защото ми се иска да окуража и другите майки, на които им се налага сами да балансират между грижите за децата и за дома, докато мъжете ни са на работа. Знайте, че нашата роля има голямо значение, бъдете сигурни, че нашите усилия са много, много ценни, въпреки че не се измерват в пари.

Автор: Гретчен Босио
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

До майката, която е уморена, не си доспива и винаги бърза

До всички бащи: Как да помогнем на половинката си, когато ни се роди бебе?

Децата се нуждаят от грижовен и отдаден татко – или каква е ролята на бащата в семейството

Как един баща изненада бившата си съпруга и се превърна в интернет сензация