Една история, която всеки родител трябва да прочете


Млад мъж отива да търси важна позиция в голяма печатница. Той преминава през първоначално интервю и трябва да се срещне с директора за окончателен разговор. Директорът смята, че неговата автобиография е отлична. И пита:

– Стипендия ли получавахте в училище? 

Момчето отговоря: 
– Не. 

– Баща ви ли плати за обучението ви? 

– Да – отговаря той. 

– Какво работи баща ви? 

– Баща ми е ковач. 

Директорът кара младия мъж да му покаже ръцете си.
Младежът показа ръце си – меки и перфектни.

– Някога помагали ли сте на родителите си в работата им? 

– Никога, родителите ми винаги са искали от мен да уча и да чета повече книги.

Освен това, той може да си свърши работата по-добре от мен. 

Директорът казва:

– Аз имам една молба: Когато се приберете вкъщи днес, отидете и измийте ръцете на баща си, а след това елате да ме видите утре сутринта.

Младият мъж усеща своя шанс да получи желаната работа.
Когато се връща в дома си, той пита баща си дали ще му позволи да измие ръцете му.

Баща му е щастлив, но със смесени чувства показа ръцете си. Младият мъж бавно измива ръцете му. Това е първият път, когато той забелязва, че ръцете на баща му са набръчкани и имат много белези. Някои синини са толкова болезнени, че кожата му потрепва, когато ги докосва.

Това е първият път, в който младият мъж осъзнава, какво струва на тези ръце да работят всеки ден, за да плащат за обучението му. Синините по ръцете на баща му са цената, която той заплаща за неговото образование и бъдеще.

След като измива ръцете на баща си, младият мъж стои мълчаливо и замислено. Тази нощ, баща и син разговарят дълго време.

На следващата сутрин, младият мъж отива в кабинета на директора.
Директорът забелязва сълзите в очите на младия човек и го пита:

– Можеш ли да ми кажеш какво направи и какво научи вчера в дома си? 

Момчето отговаря:

– Измих ръцете на баща си и когато завърших останах и почистих неговата работилница. Сега вече знам какво е да ценя и да призная, че без родителите ми, нямаше да съм това, което съм днес. Като помагам на баща си сега, осъзнавам колко е трудно да се бори човек за хляба си. Искам да помагам и аз на семейството си.

Директорът казва:

– Това е, което търся в моите хора. Искам да наема някой, който може да оцени помощта на другите. Човек, който познава трудностите на другите, за който парите не са единствена цел в живота. Вече си назначен.

Можете да дадете на детето си голяма къща, добра храна, компютър, телевизор с голям екран. Но когато миете пода или почиствате картината на стената, карайте го да прави и това.

След ядене да измият чиниите със своите братя и сестри. Не защото нямате пари да наемете някой, който да направи това, или да го направите самите вие, а защото искате да ги обичате по правилния начин. Без значение колко богати сте, или бедни, един ден косата ви ще побелее, като косата на бащата на този млад човек.

Най-важното нещо е, вашето дете да се научи да оценява усилията и трудностите и да уважава труда на другите, за да постигне нещо в живота.

Вижте още:

„Мамо, кого обичаш повече?“ Ето един мъдър начин да отговорите:

Притча за най-добрия син

Притча за тримата братя и мъдрия старец

6 приказки с поука, които учат децата на мъдрост и доброта