Говорните и езикови нарушения се свързват с проблеми в комуникирането и с нарушения на звуково-артикулационните функции.
Нарушенията в правилното звукопроизношение се обозначава с термина „дизартикулия”. Тя може да се прояви в изпускане, замяна или неправилно произношение на звукове: може да бъде засегнат един звук (например „Р”) – мономорфна дизартикулия, или близки по артикулационни характеристики звукове (напр. С, З, Ц) – полиморфна дизартикулия; до неспособност да се разбира или използва езикa, или до неспособност да се използва звуково-артикулационният апарат за осъществяване на разбираема реч.
Обикновено речта е такава, каквато я чуваме от най-близките ни хора. Всяко дете може да преживее периоди, в които говорът му се отличава с някои особености. Първите гърлени звуци, които бебето издава са гласните звукове. Постепенно с тях се комбинират спонтанно произнесени звукове при приближаването на устните – М, П, Б или получени при докосване на езика до небцето – Н, Т, Д. Обикновено на около 3 годишна възраст детето може да произнесе всички. Нормално се допуска периодът на усвояване произнасянето на звуковете да продължава до 4,5 – 5 годишна възраст.
Комуникационните способности на едно дете/ученик се смятат за закъснели, ако то забележимо е изостанало от неговите връстници, по отношение на тяхната реч или езикови способности.
Видове често срещани езиково-говорни нарушения:
– артикулационни (дислалия)
– пълна или частична липса на реч (алалия – общо недоразвитие на речта)
– на темпа и ритъма на речта (заекване, запъване).
Неправилно усвоеният модел или копирането на дефектен изговор в ранния период, може да се запази до училищна възраст понякога много устойчиво и да стане причина за нарушения на писмената реч:
– на четенето (дислексия)
– на писането –(дисграфия)
Дислалия
Дислалията е нарушение на звукопроизношението. Децата с дислалия са с нормален слух и достатъчен запас от думи. Правилно построяват изречения, като думите в тях са съгласувани по род, число и време, но имат неправилно произношение на някои звукове от една или няколко групи.Причините за появата на дислалия могат да бъдат различни. Най-често се дължи на аномалии на костно-мускулното изграждане на говорния апарат (челюст,език, зъби). Тези аномалии могат да бъдат придобити (лицево-челюстни травми) или вродени (изменения във формата и големината на челюстите; патологично разположение или форма на зъбите; къса подезична връзка).
Друга причина за появата на дислалия е повишената възбудимост и чувствителност на децата, задръжки в психическото развитие, а също така и когато родителите не коригират детето, когато изговори неправилно някоя дума, а дори му подражават и му говорят по бебешки. Освен това, когато някой от възрастните, с които детето е в една среда има някакъв говорен дефект, то го усвоява по подражание.
Алалия
Алалия – общо недоразвитие на речта. Много често децата, които имат забавяне в говорното си развитие имат нарушения и с:
– ориентиране в пространството
– възприемане и съотнасяне на цветовете
– възприятията за форма и големина
-възприемането и възпроизвеждането на ритмични конструкции.
Заекване
Заекването е нарушение на плавността и темпа на речта. Характеризира се и с повторение на срички и звукове или с прекъсване на издишната струя по време на говорене. Причините, поради които възниква заекването са индивидуални и конкретни и не могат да бъдат обобщени. Най-често се дължи на психотравма, породена от различни стресови преживявания. Причини за появата на заекване могат да бъдат и прекарани инфекциозни заболявания, подражанието, продължителни изтощителни заболявания, наследствена предразположеност и др. Най-често се появява между 2 и 6 годишна възраст, като 80 % от заекването в тази възрастова граница се преодолява, но винаги е задължителна навременната консултация с логопед. Корекционната терапия на заекването често е дълъг и труден процес.
Дислексия
Дислексията е неспособност за четене и за разбиране на прочетеното. Хората с дислексия не правят еднакви грешки – те правят еднакви по смисъл грешки, като например:
– способност да четат дума написана (напечатана) на една страница, но на другата страница да не могат да я разпознаят,
– познават писмената форма на една дума, но не могат да я разпознаят, когато я чуят,
– затруднение при четенето на дума, когато тя е изписана самостоятелно т.е. не е свързана смислово в изречение или не е придружена с изображение.
Някои от симптомите за дислексия са:
– липса на говор – когато детето не произнася никакъв звук преди навършване на 1 година, понякога преди година и половина, две, дори три, а понякога и повече,
– смесване на звукове,
– неуверен говор, заекване или объркване на думите,
– трудности при обуване на обувките и връзване на връзките,
– смяна на едната ръка с другата по време на писане,
– трудно запомняне на римувани думи,
– затруднение при последователността на изписване на азбуката,
-незрял говор.
Важно е да се подчертае, че дислексията не е умствено изоставане. Дори понякога при наличието на такава се забелязват уникални способности в други направления.
Дисграфия
Дисграфията е специфично нарушение на процеса писане. Основните признаци са:
– разкривено и нечетливо писане;
– неспазване на редовете;
– изписване на буквите – знаците, като много големи или много малки; -много силен или много слаб натиск по време на писане;
– необичаен захват на химикалката; писането е бавно и с видимо усилие – не се извършва механично;
– допускат се правописни грешки;
– не винаги се изписват главни букви и/или препинателни знаци;
– детето изпитва затруднения при овладяването на ръкописните букви и изпитва объркване, когато види изписани по подобен начин ръкописни букви – като например П – Т, И – Ш и др. и т.н. и т.н..
Често пъти дисграфията бива сбъркана с дислексия и често пъти не бива откривана на време.
Ринолалия
Ринолалията е друг вид говорно нарушение е. Тя се характеризира с патологично изменение на тембъра на гласа и изопачено, неправилно произношение на звуковете на речта. При нея страда произношението, както на звучните, така и на беззвучните съгласни. Ринолалията се отличава от дислалията по наличието на назален (носов) тембър и страда произношението и на гласните и на съгласните звукове. Неправилностите в речта се дължат на увреждания на мекото и твърдо небце, в резултат на което се променя характеристиката на фонемите и при изговарянето им се предава носов отенък. Към това нарушение се отнасят дефектите в говора, които са в следствие на устната и/или мекото небце. Наблюдава се нарушено взаимодействие между артикулационните и дихателни мускули, което води до нарушение в звукопроизношението.
Последователност на поява на звуковете в речта на детето:
От 0 до 1 година – гласните и съгласни М, П, Б
От 1 до 1г и 6м. – Н, Т, Д, В, Ф, Х
От 1г. и 6м. до 2г. и 6м. – К, Г, С, З, Ц
От 2г. и 6м. до 4г. – Ш, Ж, Ч, Щ, Л, Р
Към третата година се появяват простите изречения; към четвъртата и петата – започва постепенното изграждане на сложни изречения и граматически конструкции; шестата и седмата – звуковата система трябва да е напълно изградена.
Речта е основното средство за опознаване на околната действителност и за натрупване на социален опит. Затова нейните нарушения се отразяват неблагоприятно върху познавателната дейност и поведението на детето. Когато са лишени от възможността да общуват пълноценно, да задават своите въпроси и да бъдат разбирани, децата стават раздразнителни, неуверени в себе си и емоционално лабилни. Често проявяват прекалена раздвиженост (движенията са хаотични) и неустойчиво внимание.
Не е задължително да са на лице всички нарушения, за да се обърнете за съвет към специалист.
Автор: Диагностично-консултативен и логопедичен център „Логос-ЕА”
Вижте още:
Говорни нарушения – кога да заведем детето на логопед?
Говорни умения и езиковото развитие на деца от 0 до 6 годишна възраст
Заекването при децата – причини и решения
