Хиперактивност: С кои други състояния може да се обърка и как да я разпознаем

В последните години терминът „хиперактивност“ стана често използван сред родители, учители и дори деца. Все повече малчугани получават етикета „хиперактивен“, често без достатъчно разбиране какво означава това състояние и дали наистина става дума за клинична диагноза. Всъщност, зад проявите на прекомерна енергия, импулсивност и трудности с концентрацията може да се крият различни причини – от темпераментови особености до други невроразвитийни или емоционални състояния.

Настоящата статия цели да помогне на родителите да разберат какво представлява хиперактивността, как се диагностицира и кои са другите състояния, с които често се бърка.

Какво е хиперактивност?

Хиперактивността често се използва като съкратен термин в разговорната реч, но в медицински и психологически контекст става дума за Хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD – Attention Deficit Hyperactivity Disorder). Това е невроразвитийно състояние, което започва в детска възраст и може да продължи и в зряла възраст. ADHD включва три основни групи симптоми: дефицит на вниманието, хиперактивност и импулсивност. Тоест, хиперактивността не е самостоятелна диагноза, а един от характерните симптоми на това състояние.

Основните симптоми на ADHD се разделят на три групи:

1. Дефицит на вниманието – трудност да се задържи внимание върху дадена задача, лесно разсейване, забравяне.

2. Хиперактивност – прекомерна двигателна активност, невъзможност детето да седи спокойно, често тичане, катерене или говорене без спиране.

3. Импулсивност – трудност при изчакване на ред, прибързани реакции, без да се обмислят последствията.

Важно е да се отбележи, че не всяко енергично дете е хиперактивно, и не всяко разсеяно дете страда от ADHD. За да се постави диагноза, симптомите трябва да са постоянни (над 6 месеца), да се проявяват в различни среди (у дома, в училище, на детската площадка) и значително да нарушават функционирането на детето.

Причини за ADHD (Хиперактивност с дефицит на вниманиет0)

Точните причини не са напълно изяснени, но се смята, че ADHD има биологичен произход. Някои от факторите, които могат да допринесат, включват:

• Наследственост (генетична предразположеност)

• Промени в мозъчната структура и функция

• Излагане на токсини в ранна възраст (напр. олово)

• Тютюнопушене и алкохол по време на бременност

• Преждевременно раждане или ниско тегло при раждане

Кога е просто темперамент, а не диагноза?

Някои деца просто имат по-жив темперамент – обичат движението, говорят много, бързо се ентусиазират и лесно губят интерес. Това не е задължително патологично. Важно е родителите да наблюдават дали поведението на детето пречи на обучението, социалните му контакти и ежедневните дейности.

Пример: Дете, което не може да стои мирно 30 минути на маса, но е способно да играе с конструктор фокусирано час и половина, вероятно няма хиперактивност, а просто има нужда от повече физическа активност.

Състояния, които често се бъркат с хиперактивност с дефицит на вниманието

Хиперактивността и разсеяността могат да бъдат симптоми и на други състояния. Ето някои от тях:

1. Тревожност

Тревожните деца често изглеждат разсеяни, защото мислите им са заети с тревожни сценарии. Те могат да бъдат неспокойни, да се въртят, да гризат ноктите, да имат изблици на раздразнителност.

Как да ги различим от ADHD: При тревожността основният проблем е вътрешното напрежение, не импулсивността. При разговор детето често изразява страхове, избягва определени дейности.

2. Депресия

Макар да звучи странно, при децата депресията може да се прояви не с тъга, а с раздразнителност, агресивност или затруднена концентрация.

Как да ги различим: При депресия често има загуба на интерес към предишни любими дейности, нарушения в съня и апетита, и усещане за безнадеждност.

3. Разстройства от аутистичния спектър (РАС)

Някои деца в аутистичния спектър могат да изглеждат хиперактивни, но техните трудности обикновено са свързани с комуникацията, социалното взаимодействие и с наличието на стереотипни поведения.

Разлики с ADHD: При РАС често се наблюдава липса на интерес към социални игри, трудности с разчитането на емоции, и фокус върху повтарящи се дейности.

4. Сензорно претоварване

Деца със сензорна чувствителност могат да реагират бурно на шум, светлина, докосване. Това може да доведе до поведение, наподобяващо хиперактивност.

Как да ги различим: При сензорното претоварване детето често има силни реакции към конкретни стимули – напр. започва да се върти, да крещи или да се изолира при определени шумове.

5. Интелектуална надареност

Надарените деца често се отегчават в стандартна учебна среда, изглеждат разсеяни, задават много въпроси и може да прекъсват възрастни – поведение, което се бърка с хиперактивност.

Как да ги различим: При интелектуално надарените деца се наблюдава задълбочено мислене, любопитство и желание за учене, макар и често „в свои правила“.

Как се поставя диагнозата?

Важно е диагнозата ADHD да бъде поставена от специалист – детски психиатър, невролог или психолог, въз основа на:

• Наблюдение на поведението в различни ситуации (училище, дом)

• Интервю с родители и учители

• Скали и тестове за оценка на вниманието и поведението

Много е важно да не се разчита само на впечатления или мнения от социални мрежи, тъй като всяко дете е уникално и има нужда от индивидуален подход.

Какво да направим като родители?

1. Спокойствие и наблюдение. Не бързайте с изводи. Наблюдавайте детето си в различни среди и ситуации.

2. Потърсете професионално мнение. Ако имате съмнения, консултирайте се със специалист.

3. Изградете структура. Всички деца, а особено тези с хиперактивност, имат нужда от ясни правила, рутинни и предвидима среда.

4. Насърчавайте физическата активност. Децата имат нужда да се движат. Изберете спорт или дейност, която канализира енергията.

5. Говорете с учителите. Те могат да дадат ценна информация как се справя детето в група.

Хиперактивността е състояние, което може да се диагностицира точно само след внимателна и професионална оценка. Много деца проявяват поведение, което наподобява ADHD, но всъщност причината може да се крие в други емоционални, социални или сензорни фактори. Вместо да поставяме етикети, нека се стремим към по-задълбочено разбиране, подкрепа и индивидуален подход.

Списание РОДИТЕЛ, Roditel.bg