Хиперактивното дете – как да се справим и каква е ролята на родителя?

Тази статия е продължение на темата, свързана с хиперактивните деца. Този път обаче ще обърнем повече внимание на родителския подход при този проблем и това как да общуваме правилно с деца, страдащи от хиперактивност с дефицит на вниманието

 

КОГАТО ХИПЕРАКТИВНОСТТА И НАРУШЕНОТО ВНИМАНИЕ СЕ ДЪЛЖАТ НА ПОВИШЕНА ТРЕВОЖНОСТ:

Често децата имат хиперактивно поведение, когато нещо ги тревожи. В тези случаи хиперактивността и нарушеното внимание не са трайна черта от характера на детето, присъствала през целия му живот, а се появяват в определен период или в определени ситуации.

Ако детето ви има хиперактивно поведение в следствие на повишена тревожност осмислете родителския си стил на общуване и възпитание на детето – дали не сте прекалено строги и изискващи родители или пък прекалено либерални? Нужна е златната среда – детето не е кученце, което можем да дресираме по наше желание, както и не е възрастен, който може да решава сам за всичко в живота си – нужно е от една страна да поставяме граници (правила), в които детето да се чувства сигурно и защитено и от друга страна тези граници да са съобразени с индивидуалността и възрастта на детето и да са достатъчно широки, за да има детето вътре в границите свобода за личен избор и експериментиране според възрастта му. Нужно е също детето да усеща във всеки един миг от живота си, че го обичаме, дори когато върши пакости и сме ядосани от постъпките му или сме имали тежък ден в работата.

 

КОГАТО ДЕТЕТО ИМА СИНДРОМА НА ХАДВ (ХиперАктивност с Дефицит на Вниманието):

ХАДВ е генетичен синдром, който засяга 2-5% от децата в начална училищна възраст. За разлика от тревожните разстройства, които възникват в следствие на психоемоционален проблем, ХАДВ се появява по рождение. Децата с ХАДВ са импулсивни, имат нужда от постоянно стимулиране (за това непрекъснато се движат), мозъкът им е така устроен, че функциите планиране и организиране са затруднени и мисълта им бързо препуска от тема на тема, което им пречи да се концентрират, особено в по-ранна възраст.

Ако детето Ви има ХАДВ, много важен е родителският подход, който можем да обединим в няколко прости стъпки:

 1. Давайте на детето кратки задачи. Във всеки момент обяснявайте на детето какво предстои. Изказвания от типа „Напиши си домашните” или „бъди послушен” – просто не работят. Не забравяйте, че функциите планиране и организиране са затруднени и детето не може да запомни и подреди в главата си сложна поредица от действия самό. Нужно е да поставяме на детето конкретни задачи и ясно и точно да обясняваме какво предстои. Вместо „напиши си домашните”, ще имаме далеч по-голям успех, ако насочим детето към първият учебен предмет и го помолим да реши първата задача и му обясним, че веднага щом реши задачата успешно, ще може да потича и поиграе 10 минути, преди следващата задача (не забравяйте, че тези деца не могат за дълго да стоят на едно място). Когато детето изпълни успешно задачата е важно да го похвалим и поощрим, а ако не желае да си пише домашното е важно да му обясним, че ще последват конкретни санкции. После ще повторим това със следващата задача и така, докато цялото домашно не бъде написано успешно. Същото се отнася и до „Бъди послушен!” – вместо това дайте на детето конкретна задача – да седне и да нарисува пътешествие в космоса например или любим герой от приказка, или каквото то пожелае, като му обясните, че след 10 мин. ще му позволите да потича и да се потъркаля на килима. Да, нужно е повече участие от страна на родителя, но ще видите, че с израстването на детето, ролята ви ще намалява и то ще се справя все по- успешно, ако сега си свършите работата добре.
 2. Съобразявайте се с нуждата на детето си от движение – деца с ХАДВ имат нужда от постоянно движение – не им го забранявайте. Когато трябва да стоят мирно на чина например, те много обичат да си драскат – не им се карайте и не ги карайте да оставят химикала. Докато говорите на детето, не изисквайте то да стои мирно и да ви гледа в очите, а го оставете да шава и да се движи – въпреки, че изглежда заето с движенето си, то ви чува прекрасно и вниква в думите ви. Помогнете на детето си да намери приемливи начини, по които да удовлетворява нуждата си от движение, без да пречи на околните. Деца с ХАДВ не можем да накажем да стоят на стола и да не мърдат цял час – това е непосилно за тях.
3. Поставете ясни граници (правила) и съблюдавайте за тяхното спазване чрез награди и наказания. Деца с ХАДВ са импулсивни и много трудно спазват правила. Родителите могат да преодолеят този проблем, като поставят кратки задачи и дават награди при всяко успешно справяне с поставените задачи. Винаги хвалете детето, когато се справя успешно. Децата с ХАДВ в повечето случаи имат понижена самооценка, защото често биват набеждавани за „непослушни”, „мързеливи” и дори „лоши”. Те не могат да внимават, както повечето деца, и имат трудности в ученето. Създавайте мотивация у детето чрез похвали и награди. Обяснете на детето, че ако полага усилия да се справя в училище (като поясните конкретно какви усилия очаквате то да полага), ще го заведете на желана екскурзия или ще получи любима играчка или нещо друго, което го мотивира. Запомнете, че детето ви е умно дете и ако му помогнете да се мотивира и да спазва правилата, ще се научи да се справя добре в живота.

При неспазване на правилата не бива да се правим, че нищо не било. Нужно е да настояваме правилата да се спазват и да подсещаме за това детето. Дайте на детето да разбере, че като не спазва правилата и уговорките ще трябва да се лиши от нещо любимо, например таблета: „Много съм недоволна! Поставих ти задача, но ти не я изпълни и затова днес няма да играеш на таблета. Утре пак ще имаш тази задача и ако я изпълниш, ще получиш таблета.” – ето този подход работи при децата с ХАДВ. С нарастване на възрастта нарастват волевите умения и детето с ХАДВ ще се научи постепенно по вашия пример да се самомотивира и със силата на волята си да съблюдава важните правила, въпреки склонността си към импулсивност. Подходящи за децата с ХАДВ са индивидуални спортове, както и спортове, които развиват дисциплина и самодисциплина.

 

4. Помогнете на учителя да разбере, че детето не ходи напук, не е мързеливо, нито непослушно или лошо и му обяснете в какво се изразява ХАДВ. Учителите често казват за децата с ХАДВ: „Много е умен, но не внимава, не е дисциплиниран.” Потърсете заедно с учителите начини, чрез които да подпомогнете детето, без да пречите на другите деца и дисциплината в групата. Обърнете внимание на учителите, че е необходимо да дават на детето конкретни кратки задачи, да обясняват какво предстои, да мотивират детето с похвали и да го подтикват да спазва правилата с подходящи санкции при нарушение. Обяснете, че за вашето дете движението е важно и помолете да не му се карат за това, че шава на стола или си драска по време на час. Разбира се движението трябва да бъде в приемливи граници, за да не смущава реда в клас.
5. За децата с ХАДВ е важно да си дадем сметка, че са умни, амбициозни деца, обаче в училище често се оказват аутсайдери, защото не внимават, не могат да учат успешно и нарушават дисциплината. У дома също често родителите смятат, че детето е непослушно, невъзпитано и го упрекват. В такава атмосфера много често детето с ХАДВ, което се чувства отхвърлено и порицано и у дома, и в училище, се обръща за съпричастност към кварталната банда и тръгва по лош път. За да избегнете подобно развитие на нещата, показвайте на детето си, че го обичате и приемате такова, каквото е, че вярвате в него, че виждате, че е умно дете и може да се справи и че винаги може да разчита на вашата помощ и подкрепа.

С подходящ подход, с израстването, детето ще се научи да овладява все повече своите импулси и ще се превърне в успешен възрастен. Много от известните успешни личности са били деца с ХАДВ. Ако детето расте и се развива в подкрепяща го среда, в която то има известна свобода на движение и получава от околните мотивация и подкрепа, с времето и с израстването си, детето ще се научи да се справя и самостоятелно и да използва пъргавия си бърз ум, не само, за да се разсейва, но и да намира бързи решения. Ако детето с ХАДВ получи адекватна подкрепа, може да се превърне в много успешен възрастен след време.

 

Автор: Нели Василева-Стефанова – детски психолог, класически хомеопат, специалист по ранно детско развитие – info@babysling-bg.com

 

 

Вижте още:

Хиперактивните деца – какво трябва да знаем?

Родителските капани и дисциплината при децата

Децата на възраст от 2 до 5 години – как да се справим?

Бебешки пубертет – какво се случва с детето през този период?