Как да помогнем на децата да се сдобрят след караница, без да настояваме да се извиняват?

 

караница деца спор кавги

След като между братята и сестрите в едно семейство е имало сблъсък, в повечето случаи родителите настояват децата да се извинят едно на друго. Дали обаче това е правилният подход?

Ако попитаме хлапетата какво мислят за това, те вероятно ще кажат, че мразят да се извиняват; че това ги прави още по-ядосани; че не приемат извинението, защото е казано насила, под натиска на родителите; че да се извиниш насила е лъжа; че биха се извинили, но не и когато са гневни, а по-късно, когато отново започнат да харесват брат си или сестра си.

От всичко това като че ли излиза, че принуждавайки децата си да се извинят, им даваме грешен урок и може би трябва да премислим тази практика. Какво бихме могли да направим вместо това?

1. Да се фокусираме върху това децата да общуват, вместо върху ритуала на извинението

Ако следваме практиките за подпомагане на децата да изразят своите желания и нужди, да се изслушват едно друго и да повтарят онова, което са чули да казват братята или сестрите им, те ще започнат да разрешават конфликтите си на по-дълбоко ниво, така че извиненията често ще бъдат излишни точно както при възрастните.

2. Да изчакаме, докато гневът утихне

Ако детето е още гневно, значи има нужда да се почувства чуто то самото, преди да може да чуе гледната точка на братята или сестрите си.

3. Когато премине гневът, да окуражим детето да поправи нещата с брат си или сестра си

Може да му кажем например: „Брат ти те обича и ти се възхищава. А ти май наистина нарани чувствата му, когато му се развика.“

4. Ако детето предложи да се извини, да го насърчим това да стане искрено

Дали звучи сърдито или ядосано, нека покажем на хлапето, че извинението няма да е от сърце, и да го попитаме дали смята, че така би накарало брат си или сестра си да се почувства по-добре. Можем да му кажем например: „Извинението е чудесен начин нещата да се подобрят, но не искам да се извиняваш, ако не го мислиш. Не те карам да кажеш нещо, което не е истина. Това няма да накара никого да се почувства по-добре.“

5. Ако детето ни попита, да му предложим варианти за поправяне на ситуацията.

  • „Помогни на брат си да построите наново кулата, заради която се скарахте.“
  • „Построй кула, която брат ти или сестра ти да може да събори.“
  • „Поправи или замени повреденото нещо – например счупената играчка.“
  • „Нарисувай картина или картичка и изброй в нея 3 неща, които обичаш у сестра си.“
  • „Прегърни силно брат си.“
  • „Играйте на игра, която сестра ти обича.“
  • „Помогни на брат си с някое домашно задължение.“

С това обаче не трябва да определяме на детето „последствия“, за да плати дълга си. По този начин по-скоро трябва да му даваме сили да се възприеме като щедра личност, която може да поправи грешката си, когато е навредила на някого. Така че, хлапето може да избере какво да направи, за да оправи нещата – от нас могат да дойдат идеите. Затова ще бъде добре, след като му подскажем как евентуално да поправи ситуацията, да излезем от стаята и да го оставим да помисли и само да избере какво да направи.

6. Ако детето каже: „Не искам да се сдобрявам“? да му дадем малко време

Когато си дадем сметка, че детето е все още много ядосано, най-добре е да разберем защо. След това нека опитаме да му помогнем да се справи с гнева и да му покажем, че очакваме от него когато се почувства по-добре, да направи опит да оправи нещата. Можем да кажем: „Предполагам, че още си толкова ядосан, че в момента не искаш да се сдобряваш. Но знам, че въпреки че със сестра ти се карате, вие се обичате и нещата ще се оправят, ако направиш нещо, за да се сдобрите. Може би ти трябва време, за да си готов да оправиш отношенията си със сестра ти. На гнева може да му отнеме известно време, за да се уталожи. В момента не мога да ти помогна повече с чувствата ти, но по-късно можем да си поговорим пак.“

6. Да бъдем пример за подражание

Децата се учат от нас как да оправят взаимоотношенията помежду си. Винаги, когато в силната ни връзка с тях настъпи разрив, трябва да се извиним или, ако не е удачно, да потърсим други начини за възобновяване на близостта помежду ни.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е подготвена по материали от книгата на клиничния психолог д-р Лора Маркам “Спокойни родители – щастливи братя и сестри”, предоставена със съдействието на издателство “Изток-Запад

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Коментарите са изключени.