Какво да предприемем при прегряване, топлинен удар или слънчасване на детето?

В разгара на лятото има дни с непоносимо горещо време. Обикновено тогава се създават условия, в които зачестяват случаите на прегряване, слънчасване или дори топлинни удари, а децата са едни от най-уязвимите и застрашените от тези състояния.

Прегряването обикновено е резултат от висока температура на околната среда, понижен прием на течности, неподходящо облекло на детето през лятото, пътуване в кола без климатик и др. Много опасно е оставянето на дете в паркирана кола в горещо време, особено ако то е заспало. Независимо дали е причинено от един или от няколко от изброените фактори, при прегряването трябва да се вземат бързи мерки, тъй като то може лесно да премине в топлинен удар.

Топлинният удар е много сериозно, животозастрашаващо състояние. То настъпва в резултат на прекомерно прегряване, когато температурата на тялото се повишава прекалено много, но няма компенсаторна реакция от страна на организма за понижаването й.

Какво трябва да предприемем ние, родителите, ако детето ни е в състояние на прегряване, слънчасване или ако имаме съмнения за топлинен удар, за да предотвратим сериозни последици за живота и здравето му?

 

Прегряване и слънчасване

Симптоми:

• отпадналост;
• гадене;
• световъртеж;
• обилно потене;
• жажда;
• температурата е нормална или слабо повишена.

Какво да направим, ако детето ни е прегряло или слънчасало?

• Преместете детето далеч от слънчева светлина и го сложете да легне на хладно.
• Разкопчайте дрехите на детето.
• Ако детето не повръща, давайте му да пие на малки глътки вода или неподсладен сок на всеки 10-15 минути.
• Налагайте студени, влажни кърпи върху кожата на детето и подухвайте с ветрило или друг предмет.

Кога да потърсим професионална помощ?

• Ако детето има висока температура – между 39 и 41 градуса по Целзий, повикайте Спешна помощ.
• Ако температурата на детето е над 38,5 градуса по Целзий и симптомите продължават повече от 1 или 2 часа и се влошават, потърсете личния си лекар или повикайте Спешна помощ.

Какво да наблюдаваме?

Измерете температурата на детето. Ако е между 39 и 41 градуса по Целзий, а детето не се поти, може да става дума за топлинен удар, който е изключително сериозно състояние и трябва да се предприемат спешни мерки.

 

Топлинен удар

Симптоми:

• липса на потене;
• гореща и зачервена кожа;
• главоболие;
• световъртеж;
• объркване;
• гадене или повръщане;
• схващане на мускулите;
• прескачащ или слабо доловим, учестен пулс;
• загуба на съзнание;
• висока температура – от 39 до 41 градуса по Целзий.

Какво да правим, ако детето ни получи топлинен удар?

• Преместете детето така, че да не е изложено на директна слънчева светлина и започнете една от следните охлаждащи процедури:

• Потопете детето в хладка, но не студена вода, до нивото на пъпа и обтривайте тялото с влажна кърпа;
• Облейте детето със студен душ или с градински маркуч;
• Сложете детето да легне в хладна стая срещу вентилатор или климатик и го увийте във влажен чаршаф или кърпа.

• Продължавайте охлаждането, докато температурата не падне до или под 39 градуса по Целзий.
• Когато температурата падне до 39 градуса по Целзий, подсушете тялото, сложете детето да легне и го покрийте със сух чаршаф.
• Подухвайте на детето с ветрило или друг предмет или го поставете пред вентилатор или климатик.
• Ако температурата започне отново да се повишава, повторете охлаждащата процедура, която прилагате.

Кога да потърсим професионална помощ?

Ако се съмнявате, че детето има топлинен удар, незабавно се обадете на Спешна помощ и междувременно се опитайте да свалите телесната температура. Топлинният удар може да бъде много сериозен.

Какво НЕ трябва да правим, ако детето ни получи топлинен удар?

Не давайте на детето медикаменти и възбуждащи средства като кофеиносъдържащи безалкохолни напитки.

Какво да наблюдаваме?

Наблюдавайте детето: ако му се завива свят, губи съзнание или е бледо, със студена и лепкава кожа, диша бързо и повърхностно и има слабо доловим бърз пулс, вероятно се касае за шок. В такъв случай веднага извикайте Спешна помощ, защото шоковото състояние изисква незабавно лечение, за да се предотврати увреждането на основни тъкани и органи.

 

В статията са използвани материали от книгата на д-р Стоян Бахчеванов „Преди да дойде линейката“ на издателство „Милениум“