Какво е приемна грижа и как се става приемен родител в България?

Всяка година около 1000 бебета у нас се изоставят от родителите си по най-различни причини. От много години в България практиката беше изоставените бебета да бъдат настанявани в социални домове, където нито едно от тях не може да получи качествената грижа, внимание и обич, от които се нуждае, за да расте уверено и спокойно. От 1997 г. обаче и у нас се появява алтернатива на изпращането на тези деца в институция и това са приемните семейства. Днес по закон настаняването на деца, които имат нужда от закрила, в т.нар. „резидентна грижа“ се извършва само в случаите, когато са изчерпани всички други възможности за оставане на детето в домашна и семейна среда като една от тези възможности е приемното семейство.

Знаем ли обаче какво точно представлява приемната грижа? По какво се различава тя от осиновяването? Кои деца имат нужда от приемно семейство? Наясно ли сме какви стъпки трябва да се предприемат, ако един човек реши да стане приемен родител? Ето някои отговори.

Какво е приемна грижа?

Приемната грижа е форма на грижа за дете, което не може да бъде с родното си семейство. Много често родителите са изправени пред сериозни финансови трудности, сериозно заболяване или криза в семейните отношения и решават да се спрат именно на тази алтернатива. В такъв момент, когато има риск за отглеждането на детето, то може да бъде настанено в приемно семейство, докато проблемът на неговото родители не бъде разрешен и то може да се върне при него.

Приемната грижа е възможност детето да не попадне в институция, а в семейна среда с хора, които са подготвени и ще се грижат за него. Приемните родители осигуряват сигурна и стабилна среда за децата и в повечето случаи подкрепят детето и родното му семейство като работят в посока те да заживеят отново заедно.

Много често децата, оставено в социалните домове, имат свои живи родители, които не са се отказали от тях. В тези случаи децата не могат да бъдат осиновени, но за тях има алтернатива и тя е да живеят с приемни родители, които не получават пълни родителски права, но могат да осигурят дом и подкрепа за тези деца.

Кои деца имат нужда от приемни родители?

Това може да бъде дете, настанено в институция, или такова, за което не е подходящо да остане с родителите си за известен период от време. Може да бъде новородено, за което майка му не може да се грижи, но може да бъде и тийнейджър, прекарал живота си в социален дом, за когото няма възможност да бъде осиновен или върнат при родното му семейство. Възрастта на децата, които могат да бъдат настанени в приемно семейство, е от 0 до 18 години.

Каква е разликата между приемната грижа и осиновяването?

Приемната грижа е алтернативна форма на отглеждане на деца. Това е мярка на закрила, регламентирана със Закона за закрила на детето у нас. Тя позволява на децата, лишени от родителска грижа, да бъдат отглеждани в семейна среда и да получат възможност за индивидуално личностно развитие. Приемната грижа е временна грижа – само за определен период.

Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка родител–дете. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя. Възникват права и задължения като между роднини по произход. Осиновяването едновременно осигурява родителска грижа и семейна среда за отглеждане на детето и удовлетворява естествения стремеж на човека към майчинство и бащинство.

Видове приемна грижа

Приемната грижа може да бъде доброволна или професионална.

При доброволната приемна грижа семействата полагат грижа за децата безвъзмездно като родителите получават само месечни средства за отглеждането и възпитанието им. Професионалните приемни родители приемат грижата за децата като свое професионално призвание, в което могат да се развиват, те получават трудово възнаграждение и издръжка за детето.

Видовете настаняване в приемното семейство могат да бъдат: спешно, краткосрочно, дългосрочно и заместваща приемна грижа.

Спешно настаняване на дете се предприема, когато съществува непосредствена заплаха за живота и здравето му, когато то е изпаднало в бедствена ситуация или трябва да бъде изведено от семейството му поради форсмажорни обстоятелства. Спешното настаняване става сега, на момента, при него липсва период на опознаване и напасване между детето и семейството. Децата при този вид настаняване остават в приемното семейство за кратък период от време, което е необходимо, за да се вземе решение за бъдещето им.

При краткосрочното настаняване приемните родители се грижат за детето докато трудностите в семейството му бъдат решени и то може да се върне отново при биологичните си родители или да бъде осиновено. Краткосрочното настаняване се предприема за срок до 1 година като основната цел е родното семейство да бъде подкрепено и детето да се върне в него.

Дългосрочно настаняване се предприема за период от над 1 година за деца, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права, с ограничени права или без основателна причина трайно не полагат грижи за тях или нямат невъзможност да ги отглеждат. Дългосрочното настаняване при приемно семейство се предприема, ако не е възможно връщането на детето в родното семейство, както и осиновяването му.

Заместваща приемна грижа се предоставя на дете за кратък период от време – до един месец, с цел подкрепа на детето или на полагащите грижи за него. Такава приемна грижа се прилага например, когато трябва да се подкрепят семействата на близки и роднини, при които има настанени деца, или за родители на дете с увреждане, за да не се стигне до неговото изоставяне в институция. Има приемни семейства, които са профилирани само за такъв тип социална услуга.

Кой може и кой не може да стане приемен родител?

Желаещият да стане приемен родител трябва да:

• е сигурен в решението си;
• има разбирането и приемането от страна на семейството и роднините на факта, че ще бъде приемен родител;
• покаже, че има желание да се грижи за деца и да се включи в обучение по приемна грижа;
• има достатъчно пространство в дома си и време, за да се грижи и да общува с детето;
• проявява разбиране към нуждите на настаненото дете;
• е готов да работи в партньорство със социалните работници;
• не е осъждан, не е във влошено здравословно състояние и няма проблеми с алкохол или наркотици.

Според Закона за закрила на детето лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство са тези, които:

• не са навършили пълнолетие;
• са поставени под запрещение;
• са били лишени от родителски права или чиито родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини и родителските им права са възстановени;
• не могат да бъдат настойници;
• са били отстранени от ролята на настойници, попечители или приемни семейства поради неизпълнени задължения;
• не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете;
• са били осиновители и се е стигнало до прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на Семейния кодекс;
• страдат от СПИН или заразни болести като холера, дифтерия, полиомиелит, бруцелоза, малария и др.;
• са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
• имат образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.

Основни стъпки за кандидатите за приемни родители

Стъпка 1: Информационна среща

На информационната среща кандидатите се запознават с приемната грижа и изискванията, на които трябва да отговарят одобрените приемни родители. Самата среща не ангажира с нищо бъдещия приемен родител. На нея той просто може да получи информацията, която му е необходима, за да прецени дали иска да продължи напред в процеса. В края на срещата обикновено кандидатите получават въпросник, който трябва да бъде попълнен от всички членове на домакинството и да се вземе под внимание мнението им.

Стъпка 2: Подаване на заявление

Кандидатите за приемни родители подават заявление в Областния екип по приемна грижа по настоящ адрес.

Стъпка 3: Обучение на кандидатите за приемни родители

Обучението на кандидат-приемни родители бива базово и допълнително и е по утвърдена програма на Министерството на труда и социалната политика.

Стъпка 4: Оценяване на кандидатстващите за приемно семейство

След подаване на заявлението започва проучването и оценяването на кандидатите. Кандидат–приемното семейство се наблюдава и оценява от социален работник. Този процес продължава до 4 месеца с възможност за 2 месеца удължаване по обективни причини, касаещи кандидатите. Провеждат се най-малко 4 срещи с кандидатите и останалите членове на домакинството. Организират се индивидуални срещи, на които се обсъждат въпроси, свързани с образованието, професията, семейството, близките и приятелите на кандидатите за приемни родители. Провеждат се срещи с децата в домакинството и с поръчителите на семейството. Социалният работник прави и 2 посещения в дома на кандидатите.
След приключване на обучението и оценяването социалният работник на семейството изготвя доклад за кандидатите. Те се запознават с документа и ако имат възражения по написаното в него, могат да ги изложат в писмен вид. Докладът се внася в Комисия по приемна грижа към съответната Регионална дирекция „Социално подпомагане“.

Стъпка 5: Одобрение на кандидатите

Комисията по приемна грижа към съответната Регионална дирекция „Социално подпомагане“, която се свиква за одобрение на кандидатите, е съставена от различни специалисти – педиатри, психолози, юристи, социални работници, действащ приемен родител, експерти по приемна грижа.

Комисията се запознава с Доклада за оценяването и изслушва социалния работник на семейството и кани самите кандидати за приемни родители.

Възможните решения и изходи от заседанията за одобрение на кандидат-приемните семейства са три: одобрение на съответната кандидатура и вписване на кандидатите в регистъра на одобрени приемни семейства, отказ на кандидатурата или изискване на допълнителна информация и допълнителна оценка от социалния работник.

Стъпка 6: Опознаване и напасване

След като приемното семейство е одобрено, следва да се прецени дали то е подходящо за конкретно дете. Когато се определи дете, приемните родители се запознават с историята му. След това на приемното семейство се предоставя възможност и време да помисли дали е сигурно в решението си да се грижи за конкретното дете.

Ако приемните родители изразят желание да се грижат за детето, започва подготовка за настаняването му. Планират се срещи между семейството и детето, преди то да заживее с тях, организират се гостувания в дома на приемното семейство, за да опознае детето средата и хората, с които ще живее. Целта на този процес на напасване е по-плавното адаптиране на детето. Приемните родители му разказват за семейството си, за децата си (ако имат), показват семейни снимки и снимки на дома. Процесът на напасване се пропуска единствено при спешно настаняване.

Стъпка 7: Настаняване

След процеса на опознаване се преминава към настаняване на детето в дома на приемните родители. След като заживее с приемното семейство, социалните работници продължават да помагат на родителите и трябва да са на разположение, когато има нужда от професионална консултация, когато  се изпитват затруднения в една или друга ситуация.

 

Публикацията е подготвена по материали, предоставени от фондация „За Нашите Деца“, която работи с приемни семейства и кандидати за приемни родители в Център по приемна грижа.

 

Над публикацията работи: Яна Атанасова