Какво усеща, чува, вкусва и помирисва бебето по време на бременността?

Как и кога се развиват сетивата на бебето, докато е в утробата на майката? Как това е свързано с формирането на функциониращ мозък у ембриона, който може да получава и отвръща на сигнали? Кога развиващото се в корема на бременната жена бебе може да чуе гласовете на родителите си или да помирише аромат, идващ от външната среда? В кой месец на бременността плодът започва да демонстрира по-голяма чувствителност към външния свят? Кога бебето може да усети например потупване по корема на майка си? И въобще какво изпитва малкото човече преди да се появи на бял свят? 

Вероятно не един и двама родители, очакващи дете, са се питали за всичко това. По тази тема обаче може би най-голямата въпросителна е дали и доколко науката може да отговори на всички тези въпроси? Разбира се, правени са и продължават да се правят много проучвания, изследвания и експерименти, които целят да разкрият тайните на менталния живот на плода преди раждането. Но всички тези изследвания като че ли по-скоро вървят по периферията на нещата, които могат да бъдат потвърдени научно и е много изкушаващо резултатите и данните от тях да бъдат свръхинтерпретирани. Въпреки това, те повдигат много интересни изследователски въпроси и загатват някои наистина невероятни факти за развитието, формирането и „работата“ на сетивата на бебето в периода преди раждането му.

И така, как започват да функционират осезанието, зрението, слухът, обонянието още в ембрионалната фаза и как продължават да се развиват след това до раждането?

Осезанието на бебето по време на бременността

Едно от първите сетива е осезанието. Смята се, че ембриони на възраст около месец могат да усещат допира до носа или устните си. Тази способност бързо се развива и почти цялата повърхност на кожата става чувствителна към докосване на около 12-седмична възраст. Разбира се, до 5-ия месец след зачеването бебетата не могат да усетят допира така, както ние можем. По това време мозъкът разработва „телесна карта“, която е миниатюрен неврологичен образ на цялото му тяло.

Опитът показва обаче, че в началото на третия триместър плодът демонстрира очевидни реакции на отбягване (то се стреми да „отплува“, когато до него се приближи игла за амниоцентеза например). От това можем да заключим, че неродените бебета усещат болка, макар да е невъзможно това да се установи непосредствено.

Изглежда също така, че фетусът по това време вече има чувствителност и към температурни промени. Но е възможно невронните мрежи, отговорни за този вид чувствителност, да не са напълно развити до раждането и да имат нужда от контакт със средата, за да може това да се усъвършенства. Това показват различни случаи на злоупотреба с деца, които били държани в изолация с години. Някои от тях се оказват плашещо неспособни да различават топло от студено, което е едно от доказателствата какво огромно значение има допирът за развитието на бебето след раждането.

Зрението на плода в утробата на майката

Могат ли бебетата да виждат, докато са в матката? До голяма степен това е труден въпрос, защото зрението е нашето най-сложно сетиво. То започва да се развива 4 седмици след зачатието с формирането на миниатюрни точици, които ще станат очи от двете страни на мъничката главичка на плода. Скоро в тях се появяват структури с формата на чашка, които отчасти ще се превърнат в очни лещи. След това се формират зрителните нерви, които от тези примитивни очи се насочват към задната част на главата. Те се свързват със зоните, които в крайна сметка ще изградят зрителна кора. Клетите в нея също се развиват, подготвяйки се да посрещнат тези неврални пътешественици и да формират съюзи. Във втория и третия триместър се осъществяват множество неврални срещи в тези зони, има известно количество клетъчна смърт и осъществяване на множество връзки.

Един резултат от тази активност е, че невронните връзки, необходими за контрол на мигането, разширяването на зениците или за проследяването на движещи се предмети, са налични още преди раждането. Експерименти показват, че фетуси в началото на третия триместър ще помръднат или ще променят сърдечния си ритъм, или и двете, в отговор на силна светлина, насочена към корема на майката.

Но за да се формират адекватно функциониращи невронни системи, е необходимо много време, така че бебето се нуждае от повече от 9 месеца, за да приключи с тази задача.

Слухът на бебето по време на вътреутробното развитие

В началото на 80-те години на ХХ век е проведен интересен експеримент. По време на последните 6 месеца от бременността жени, включени в изследването, били помолени да четат една определена книга два пъти на ден на висок глас, така че неродените им бебета да бъдат изложени на това преживяване общо по около 5 часа всекидневно. След раждането същите тези бебета били изследвани чрез биберони, свързани с машина, която може да отчита силата и честотата на сукането. Тези показатели били използвани, за да се прецени дали новороденото разпознава нещо. След това били пуснати записи с гласовете на майките им, четящи конкретната книга или други книги. През цялото време силата и начинът на смукане били измервани.

Онова, което изследователите откриват, е удивително. Бебетата, които са чували четената от майките им една и съща книга, докато са били в утробата, изглежда, че я разпознавали и предпочитали да слушат този запис. Само четенето на тази книга провокирало специфично смучене на биберона. Иначе казано – те идентифицирали предходния си слухов опит, получен още в матката.

Науката е наясно, че слуховото възприятие е налично много по-рано от възрастта, на която били бебетата, участвали в това забележително изследване. Тъканите, които играят ключова роля за слуха, са формирани 4 седмици след зачатието. Началото на способността за чуване се поставя с изграждането на две структури, които изглеждат като миниатюрни кактуси, израстващи от двете страни на главата на бебето. Те ще дадат началото на голяма част от слуховата система. След като са налице, през следващите седмици нещата ще се дооформят – от косместите клетки във вътрешното ухо до каналите, които изглеждат точно като черупки на охлюв.

Кога тези структури се свързват с останалата част от мозъка, така че да позволят на бебето да чува? Отговорът е – в третия триместър от бременността. На 6-ия месец към плода в матката може да се излъчи звук и тогава мозъкът му реагира със слаби електрически сигнали. През следващия месец този тип реакции нарастват не само по интензитет, но и по скорост. След още месец или два вече всичко е различно – бебето всеки момент ще се роди и вече може не само да чува и да реагира, но и да различава отделни звуци.

Бебетата могат да чуят гласа на майка си в утробата към края на втория триместър и демонстрират предпочитание към него след раждането. Те откликват особено еднозначно, ако гласът й е приглушен, което пресъздава звуковата среда в матката. Новородените дори често реагират на телевизионни програми, които майките им са гледали, докато са били бременни.

В едно изследване бебета, които предстояло да се родят, били изложени на въвеждащата мелодия на конкретен сериал. След раждането си те спирали да плачат в мига, в който чували въпросната мелодия. Всичко това показва, че новородените имат силна памет за звуци, които са чували в матката през последната фаза на вътреутробното си развитие.

Обонянието на плода по време на бременността

Само 5 седмици след оплождането на яйцеклетката може да се проследи формирането на сложните връзки в мозъка, отговорни за обонянието. Но в този период възприемането на миризми и обонянието – такова, каквото го познаваме ние, все още не е станало възможно. Първоначално бебетата в утробата имат сериозно запушен нос. Носната им кухина е пълна с вещество, което вероятно служи като защитно опаковъчно фолио, предпазващо деликатните тъкани до момента, в който те са напълно готови да започнат да функционират.

Всичко това се променя през третия триместър. Защитната тапа се сменя с нещо като слуз (мукус) и множество неврони се свързват директно със сетивните зони в мозъка. Плацентата става по-пропусклива и така все повече молекули, наречени одоранти, могат да преминат в матката. Поради тези биологични промени, светът на обонянието за бебето става по-богат и по-комплексен след 6-ия гестационен месец. То може да усети парфюма на майка си и чесъна в менюто й. След появата му на бял свят новороденото бебе ще предпочита тези миризми и това предпочитание се нарича „обонятелно етикетиране“.

Както и звуците, миризмите напомнят на новородените за уютния им дом, които са обитавали през последните девет месеца.

Вкусовите усещания на бебето в утробата на майката

Тъканите, които служат като посредници на вкусовите усещания, се развиват в миниатюрното ембрионче около 8-мата седмица след зачатието. То обаче се сдобива със способността действително да усеща вкусове отново чак в третия триместър.

На този етап бебето вече демонстрира поведение, познато на всички нас. Ако майката хапва сладко, то променя начина си на преглъщане като го прави по-учестено. От храната на майката през плацентата в амниотичната течност преминават различни аромати и вкусове, а в третия триместър бебето поглъща приблизително литър от нея на ден. Ефектът е толкова мощен, че онова, с което се храни бременната жена през последните месеци, може да повлияе на предпочитанията на бебето след раждането. Установено е например, че майки, които пият много морковен сок в края на бременността, раждат деца, които предпочитат пюрета с такъв вкус и аромат. Това се нарича „програмиране на предпочитанията“. То може да се практикува от майките и непосредствено след раждането, тъй като вкусовете и ароматите започват да достигат до новороденото бебе чрез кърменето.

Статията е базирана на материали от книгата „Правилата на бебешкия мозък“ на молекулярния биолог Джон Медина, любезно предоставена от издателство „Изток-Запад“

Вижте още:

Как се формира бебешкият мозък през бременността?

Норми в дневния сън при бебета от 0 до 12 месеца (ТАБЛИЦА)

8 неща, които вашето бебче умее още преди да се роди, и би искало вие да знаете

Как емоциите през бременността влияят на бебето